Те бяха велики. Милиарди години осъзнаваха това. Бяха вечно пътешествуващи енергийни Същности. Съзнания, развиващи се в пространството и времето и непрекъснато израстващи. Опознаха и преживяха всички възможни варианти, защото бяха неограничени. Oсъзнаваха и ценяха свободата, дадена им от Цялото, чии ...

Не вярвах, че е жива любовта,
от сто години нямах вест от нея,
изчезна даже в сънните поля
и в ъгъла на сивото живеех.
Намери ме без карта и адрес, ...

Под дъжда
Кипеж върху асфалта топъл.
Боса съм – насред окръжности вода.
Един от тях е моят кръг – сподавен вопъл.
Небето с мене плаче, но не съм сама. ...

С незнайни изгреви човечни,
в незнайни небеса дори,
пътувам със стремежи вечни
и жажда за летеж гори.
Че там ще бъда с други хора. ...

Тя винаги се криеше сред ярка светлина,
проникваше в сърцата с лъчи от добрина.
Не правеше раздори, не търсеше кавга,
с появата си гонеше мъгливата тъга.
Обичаше да сменя хармония - със страст, ...

Заглавието е взаимствано
от една фраза в романа ”Мерсие и Камие” на Самюел Бекет
В часа на „Нивга веч” ще те очаквам,
забравила приличие и страх,
надиплила с надежда в тъмни ракли ...

Въртележка
Всяко слънце си има един човек.
Всяка жена си има много луни.
Животът прилича на наръфан геврек,
завличащ ни в мамещи глъбини ...

НА ТЪМЕН ФОН
“Злото е създадено всъщност
само за да се открои доброто...”
Августин БЛАЖЕНИ
Иди си, Слънце! ...

Имам само тези думи,
знам, малко е,
но ги дарявам на теб.
Готов съм да извървя
всички друми, ...

Сега съм тук и сега ме обичай,
наслади се на моите ласки.
С думи божествени ме наричай,
нарисувай ме с най-нежните краски.
Сега съм тук и сега ме обичай, ...

Земята е опасана с бодлива тел…
Посрещат те навсякъде огради.
О, всеки, който кокала в ръце е взел,
от зъбите не иска да го вади.
И все го пази той, със пушка при нозе. ...

Там жадните поети
страстно лъскат своите моливи
и не виждат листите им потни,
как плюят, стиснали с очи.
Там, където за милиони ...

Отново съм сама, в сълзи обляна,
ти остави в мен една огромна рана,
не спира да боли и не минава,
а споменът за теб завинаги в сърцето ми остава.
Умирам, за да върна дните, ...

Мойо дедА се разпраАше, дЕка дали грънето ша удари кАмико, или кАмико ша удари грънето, се а за грънето зле! Ете оно сеги, с тоа референдум не а ли свЕ таа. Дали ша има централа или нЕма – се а за народо зле.
Те, `а речем дека сички са рЕкли `а се прАи таа централа – она дрЪжавата ша каа "плащтайте" ...

---
Ти вече тръгваш? Не, не говори —
словата ще загубят свойта сила.
Не гледай във очите ми, дори
ръждиви капки дъжд да са попили. ...

С неясни погледи
и ясни съмнения,
с неясни мисли
и ясни желания,
сега ще надхитрим ли това, ...

Априори
Надигам чашата със кехлибарения цвят
и тя разказва ми история назад във времето
за полъх нежен на вятър непознат,
откъсващ ме от земята и от бремето... ...

Онова странно нежно гъделичкане на сетивата ти... Когато си завладян от делника и работата - там си, някъде между кариерата и усилията да се запазиш човечен. И не вярваш, че би ти се случило, нито вече помниш, че някога ти се е случвало и знаеш, че е това, но нямаш времето и си изгубил надеждата да ...

В нашия живот непрекъснато се запознаваме с най-различни хора, с различни, а понякога и сходни с нашите интереси и характери. Естествено обаче, както ние харесваме някои от тях или пък не ни допадат, така и много хора не харесват нас. Когато срещнете човек, който вече ви е казал своето мнение за вас ...

Blu Spanish eyes*...
*също както в песента
Във Барцелона (града на Гауди** и на Пикасо)
испанката със сините очи,
бе като Мадоната, (но не в иконостаса!) ...

Обръщам се и назаде вървя...
Мигове препускат в съзнанието ми...
Нощите и дните от мрак сковани,
губят се в сънища от светлина обляни...
Сърцето ми се свива... Боже, помогни ми... ...

Аз бързам към тебе, любов.
Свистят колелата по релсите...
Прегазих омразните делници
и чувствам се малко виновна.
Но ти заслужаваш, любов! ...

седиш на стола свито
нежно се усмихваш
красотата ти е чудна
но някак не блестиш
вървиш ...

Мразя факта, че всеки път неканена
идвам на гости в твоето сърце.
Мразя факта, че всеки път изгонена
тръгвам си от твоите ръце.
Колко силна да бъда... ...

Боли ме, когато ти махам за чао,
всичко приключи със ново начало,
боли ме, когато те няма до мене,
а вярвахме, мислехме, че имаме време.
Боли ме, когато те гледам в очите, ...

Научих се да те разбирам
с поглед.
Защо ми е нужно
да говоря?
С теб спокойно мога ...

Ако можех с докосване
да създавам светове,
щях да съм като Бог.
Щях да бъда единствена,
наричана още... Ех, любов! ...

Ако някога внезапно усетиш
тъпа болка да те прободе отляво,
не се чуди изобщо откъде е -
знай... че там съм се спряла.
Ако някога чуеш позната песен, ...

Всяка дума под строй не изправяй отпред,
не ми дишай във ризата, моля те.
Аз не чакам отплата, ти недей с пистолет
да примамваш във мене жената.
И не искам когато ме целуваш в нощта, ...

"Самият живот е често будна кома."
из коментар на Илко Илиев (poeta) на друго мое стихотворение
Животът днес е будна кома.
Смъртта протяга криви пръсти.
И пред последната икона ...

СЧУПЕНО ОГЛЕДАЛО
Вкусът на устните ми пак горчи.
(Целувах дълго чашата със вино)
Зеленото в очите ми мълчи.
Сънувам будна спомен неизстинал. ...

Внимателно и тихо отвори вратата на студената стая. Глух прах облъхна лицето му. Тихо изскърца вратата, а тъмнината стоеше все така непрогледна. От студ отиде в студ. Тръгна, а стъпките му бяха меки по наслоения прах. Стигна стола. Кожения стол. Пипна го, ръцете му се вледениха. Хвана го здраво и го ...

Но вратата проскърца, в стаята нахлу ивица дневна светлина и на прага изненадващо застана момичето.
- Е, добре, скъпи, разкрита съм! - тя насила показа зъбите си и продължи смело навътре. - И без това смятах да се махна от това проклето място. - Изкикоти се със смях, който не познавах; - Прекалено п ...

Съзирам те, любов...
в утринно небе, разкъсващо сенките с белотата си,
пречиствайки най-горчивите грехове
на безумните демони във душата ми.
Съзирам те, любов... ...

и знам о знам
не е за мен притихналата сивота
на гърлото ти
стигнала догоре от сърцето ти
и знам о знам ...

Смела съм, но не до там
Ах, късно е. Как да го избегна!?!
И да пропадна, като в бездна,
и после да изпитвам само срам...
Горко ми, но ще Ви погледна там. ...

Невъзможното утре отново до ъгъла чака
и със жадни очи тихо крачи в една безнадежност…
А дали ако спре този свят безпосочно да бяга,
ще открие, че всъщност ни съди за глупави грешки?!
Невъзможното утре и днес ти задава въпроси: ...