Седя, а не искам. Стоя, но не трябва. Искам, но не може.
Искам да се преоткрия в отражението ти.
Искам да впечатлявам, вълнувам, откроявам, но само теб.
Искам да изчезна, да се скрия, да се изпаря. Далеч оттук. По високи, непроходими планини или в големи поля, там, където ще намеря себе си в твоите ...

Към една страна далечна,
дето лятото е вечно,
студ земята не сковава,
бял снежец не завалява,
тръгват тъжни и без песен ...

За творчество са нужни здрави нерви.
Но не "война на нервите" е то –
когато в мрака плъзнат грижи черни,
безсънието става божество.
Оголен нерв – опъната тетива – ...

"Кога беше това? Може би тогава, когато птичето ято отлиташе на юг! Или онази жълта есен, когато листата падаха и моята съдба вървеше към своя залез" - така си мислеше Валя, крачейки бавно по шумния булевард. Край нея преминаваха хора, а тя сякаш беше престанала да ги вижда.
Годините се нижеха една ...

Крилете ми, със детските пера,
убиват ми под шарената риза,
уж цял живот се уча да летя,
а все насреща ветрове излизат...
Животът ме примамва с куп мечти ...

Припрян бях, казваш, че те обикнах,
че исках щастие за нас,
че не ти оставих време да преодолееш
предразсъдъците на глупостта!
Нима необходимо ни е много време, ...

Тупкаш ли още, Сърце?
Накажи ме, Сърце...
Само болка ти причинявам.
Дано дойде денят,
в който мога да ти се отплатя. ...

„Шапки долу!” пред чудото, което твори Йордан Йовчев!
В спорта и живота чудесата не стават като в приказките с магия или вълшебна дума. Те идват трудно, с много усилия, работа и болка. Така стана и с шестото и рекордно участие на Данчо на настоящата Олимпиада. Въпреки безспорните заслуги на българин ...

Евангелие според Лука 12:49
„Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?”
В седмицата поне веднъж се изправям в цял ръст пред голямото огледало, закачено на стената в тесния коридор на скромното ми жилище. Слабовато лице, чисто бяла брада и въздълга, рядка коса с ...

Потъвах бавно в мрачните води,
потъвах и мрак изпълни моите очи.
Потъвах и в студ скова се моята душа,
потъвах като изгубено дете в самота
и нийде аз не виждах спасителна ръка. ...

Червената шапчица
(из "Приказки под форма на рондо")
С търпение под алената шапка
не е снабдена, ни в ръката с папка,
та пътят крив изнервя я съвсем. ...

АЗ съм пламтяща необятна Вселена,
ТИ си - обикновен.
Усети, но от страх не понесе
многото много във мен.
ТИ се вписваш отлично в изпитана схема - ...

Виртуални цветя,
защо не и така.
Щом и те пораждат
радост, красота.
Непознат ги праща, ...

Вървя към твоите безбрежия,
Любов - със слънчева душа...
Ти раждаш песни. И надежди...
Огряваш хора. И цветя...
Живот си ти... Вълшебен трепет... ...

Лаура със русите плитки,
с лице, от лунички огряно,
с очи като ясни звездици,
с усмивка на парещо лято.
Край мене с ожулени лакти ...

Над селото пак вечерта се спусна.
И подстъпите Времето затвори...
Луната пълна бързо ни напусна
и с Облака във тъмното заспори...
Като крадец и вятърът се шмугна... ...

Искам
да съм див, планински, прашен вятър,
мъдър грозд във луднала лоза,
синьо пладне, весела сълза,
птичи писък под небесен шатър. ...

за начало
имаш
поне по една
жена
навсякъде ...

ПЛАЦЕБО
Не съм жълто хапче за есенна скука,
не съм и таблетка за нечие кукане.
Сиропче не съм за жесток гърлобол,
не съм витаминче, не съм анабол. ...

ДЪЖД
Тихо дъждът ромоли.
Бисерни капки се ронят.
Плаче той без очи,
шумоли неспокоен. ...

Дъжд любовен в мен вали
и душата ми разхлажда,
че страст гореща я изпепелява.
А тръпка любовна така ме влудява,
че за миг очи затварям ...

рок-балада

Лека нощ
Кой унесен във Нет-а не спи
и до късно все нещо сверява?
Кой това е – не беше ли ти,
дето блога ми пак проверява? ...

Живот като квартално кафене
(До теб)
Една сълза търкулна се полека
и в пепел от цигара се превърна.
Замислено очи изтри човека, ...

ЗАЩО СЪМ ЖИВ?
- Жив съм, за да се радвам на природните прелести, които творецът е сътворил.
- Жив съм, за да правя близките си щастливи, като се грижа за тях и им отдавам необходимото внимание. Ежедневно да им доказвам, че те са важните за мен.
- Жив съм, за да печеля пари и дам сигурност на живота ...

АКО...
Ако светлата птица в небесната вис не се носи –
за какво е тогава небето сребристо?
Ако старият бряст не посреща в гнездото си коса –
защо въобще се разлиства? ...

***
върху камъчето морско
силната вълна
дълбала
нежен профил на жена ...

Тишина
В тишината на моя малък свят
с прохладна усмивка заспивам.
Думите ми като огърлица се редят,
за да ги прегърна с нова сила. ...

Когато ме обикнеш…
… ще съм залез
и бавно ще изтлея в теменуга
в очите ми ще стене всяко утро –
към следващия ден да отпътува… ...

Най обичам да ми отговарят, преди да си задам въпроса. Ти не само, че ми отговори, а и ми даде най искрения и точен отговор и така добре те разбирам, защото там описваш и мойте чувства. Това не е просто поезия, а истински изживяни на момента чувства, и който не съумява да проникне в думите и в тях д ...

"Земята ни днес не ражда Апостоли...
Ако Левски живееше днес, навярно щяха
да убият без съд и присъда..."
Марин Тачков
Без присъда, Апостоле, без съдилище. Изяждаме се отвътре като червеи. Унищожаваме си историята, подаряваме я... Заличаваме всичко, неусетно и себе си. Превърнали сме се в бездушни к ...

Звезди
Звездите ярки като лъч греят,
птичи песни се пеят,
децата щастливи се смеят,
те под купола на радостта живеят, ...

Ако момиче ти каже, че те обича....
увери се първо, че с чувство го изрича!
защото случайно ако се окаже грешно,
ти ще плачеш, а на нея ще ù е смешно.
Когато напише "майната на всички"... ...

Далече си, не мога да те стигна,
да те докосна с поглед и ръка,
единствено към тебе скита
като самотна чайка мисълта.
Тя търси те, за тебе тихо пита ...

„Спомен от някакъв сън”
Седя си в ъгъла сама и си мисля за смъртта.
Толкова е нежна и красива тя.... тъкмо да продължа и пак идваш ти в нощта.
Говориш ми с онез лед-студени устни как умрял си и сега живееш в скръб и самота, защо отнемаш ми това... чувство за свобода?

.............
Лопатата ЛЕТИ с острия ръб към главата на Барбара! В това време от гърлото на Мики се извисява едно: "Неееееее!!!!" и той инстинктивно дърпа ръката, но не успява да спре тежкото тяло! Инстинктът за самосъхранение се задейства и при Барбара, но той не може да ù помогне, а само да завърт ...

Момчето на жената войник
То крачеше наперено
до стройна жена в униформа.
Тя имаше ангелско бяло лице
и гримирани силно очи, но ù личеше – ...

Не е същото
и няма да бъде,
но ще остане това,
което е било...
не е същото, ...