Ако сбъднеш мечтите сега,
ще ти трябват ли тихи пространства,
ще потърсиш ли мойта душа,
ще докоснеш ли нечие тайнство.
Или може би в свойте следи ...

ЗА КОЙ ЛИ ПЪТ - ПО ВЕРEН ПЪТ
Повече от 22-ве лета,
“Бг“ политическия Е-Л-И-Т,
Води България до Ф-А-Л-И-Т.
---------------------------------------------------- ...

Не знам какво,
но нещо се обърка!
Уж е октомври,
а навън е пек!
Дали пък август нещо склерозира, ...

Устните ми тлеят от пламъка ти безпощадно жаден...
Трептях във ритъма на дивата ти страст, под знойните лъчи на животворна власт.
Цъфтях необратимо щедър... докато спонтанната ми нежност
превърна се във суха слама...
Пороят ли така ухае от косите ти внезапно разпилени! ...

Орехче да посадиш
Разчупвайки черупката от чувства,
във орехчето пускаш светлина
и ядката му беззащитна схрускваш,
превръщайки го в някаква храна. ...

Нощта притихва,
пак е безнадеждно.
Светът е пълен
с капчици печал.
И аз ги вдишвам, ...

Не бе той принц, не беше тя принцеса,
по пътя си случайно се откриха.
Тя беше май объркала адреса,
а той пък явно бе объркал стиха...
Защо поеха заедно? Не знам. ...

В един оранжев замък, на брега на оранжево езеро, живеела една оранжева принцеса. Баща и бил самият най-царствен господар-Великото Слънце.
Като истинска дъщеря на своя баща тя - Зоя, била носител на Огъня, каквито са и всички други нейни посестрими като Изида, Деметра и др.
Принцесата имала всичко, ...

Алармата с проглушителен писък нахлува в съня ми. Събуждам се уморен. В главата ми моментално нахлуват мисли без адрес, смисъл и повод. Пъдя ги – отегчават ме. Правя си наум план за деня. Обичам плановете. Дават ми безгранична увереност, че знам какво трябва да правя с живота си. Обичам да вярвам на ...

Да пиша не обичам
Не ми се и отдава
Защо си го навличам
Като ме натъжава
Букви някакви валят ...

Отново мрак по мойте струни,
божествен звън дъхът разлива
и сякаш огънят на тези устни,
че жаждата на времето убива.
А кой ли с свойта арфа броди? ...

Видях я, още докато паркирах колата. Без да се усетя, краката ми сами тръгнаха след нея. Имаше нещо в походката ù, сякаш танцуваше. Тактуваше с пръсти по бедрото си. Не беше някоя кльощава мацка. Как съблазнително поклащаше дупе, сякаш ме канеше да я следвам.
Опа, смени темпото. Явно друга музика зв ...

С тихи стъпки тихо излезе,
не се обърна, затвори вратата.
А слънцето сякаш залезе,
скри се зад облак луната.
Напусна леглото горещо ...

Софийска сага 36
Глава тридесет и трета
Виктор Антонов свали наушниците, прибра двата пистолета в кутията и ги предаде на оръжейника. За днес тренировъчната стрелба беше свършила. Днес беше вкарал 5 в десетката в позиция “с гръб” към мишената. Имаше още какво да се желае, но първият по-сериозен успе ...

И ето, край. Финалната „ръка“
и карти разпилели се по пода.
Вземи за теб последната искра
от обичта ни, там, на ешафода.
Вземи я, моля те! До дъното изпий ...

Без любов във бездната потъвам,
без любов не знам да съществувам!
Без любов съм в пълна тъмнина
и кръвта ми става на вода!
Без любов не мога и да дишам, ...

Синьо небето по здрач посивя,
навярно дъжд ще вали призори,
или над сухите вече нивя
в сън ще полегнат бели слани.
Вятърът палав във шепи с листа ...

Aз съм от истинските момчета.
Не съм от момчетата, които се отказват, когато животът ги повали. Не съм от момчетата, които бягат, когато съдбата ги изправи пред най-големите трудности. Не съм от момчетата, които падат на колене и чакат да изгрее слънце. Не съм от тези, които се примиряват. Нито от т ...

Писмото ти в задъхани куплети
и тревожни откровения за нас
в ръцете ми пулсира с непредвзети
вълнения притихнали, без глас.
И лъхат от недрата му въпроси: ...

Омайна нощ от мирис на канела
и пушек от сандалово дърво,
една жена, косите си разплела,
и нежна малка чаша със бордо...
Луната е огромна, но е блага ...

Не се ли умори само да гледаш?
Не се ли умори да мълчиш и бездействаш?
Не се ли умори да склоняваш глава,
сякаш нищо не е станало?
Защо веднъж не подадеш ръка? ...

НЕВЪЗМОЖЕН ГОСТ
Залязва слънцето и в клоните на ореха
навива приказно кълбо златиста свила,
нощта прихлупва шепи и в небето горе
до хоризонта тъмно кадифе разстила ...

сиви силуети
назад
се движат към мене
плаши ме миналото
връщащо се време ...

- Дайте си чашите! Пешеходеца черпи, има рожден ден – тържествено обяви Тенчо кръчмарят и наду музиката.
Петимата се спогледаха усмихнати. По още едно питие се пие и без повод, но рожденият ден все пак придава тържественост на всяка чаша.
От няколко месеца знаеха истинското име на Пешеходеца.
Славов ...

Всеки българин познава Васил Левски и може би за мнозина от нас той се е превърнал в част от персоналната ни митология. Защото Васил Левски известен с евангелското име Апостола е неразривна част от пантеона на българското национално съзнание. Може би мнозина биха си помислили, че да се започва изсле ...

Изпитах чувството зловещо, видях го вчера аз,
мястото, където всички изпадат във захлас.
Мястото, което свързва живота със смъртта,
мястото, което плаши всички на света.
Опитах да премина, да сграбча светлината, ...

Някъде спря любовта ми,
искаше да си почине,
някъде спря любовта ми,
трябваше ù нова посока,
а тя, посоката - ...

Един ден може да ме викаш,
но може да не чуя твоя глас
и може да ме търсиш да опиташ,
но друг човек за теб ще бъда аз!
Отива си душата обичлива ...

Едно навъсено небе
над топлата земя
стои и чака знак.
Една сълза
в очите на дете ...

Мислите ми се търкалят като кестени,
весели и обли, по паважа.
Те са есенни, добри, естествени.
Малко тъжни са... Ще ви разкажа
как сърцето ми – листо червено – ...

Желаем най-силно, докато ни дръпват изпод носа,
губим си дните в странни заблуди,
забравяме си мечтите...
Раздаваме за други...
стараем се за чужди... ...

Животът е тръпка солена,
дрогираща всяка минута,
пулсира в издутата вена
и в мислите бясно се лута.
Животът ни дава по зрънце, ...

Листата падат като слънчеви лъчи -
по пясъка, под ходилата,
и тъпчем слънцето, а после се препъваме
от паяжините на светлината.
Очите ни се реят в необятното. ...

Понякога от нищото
се раждат
непроверени от съдбата
стихове
и в тях попива ...

ЕДНА ЖЕНА
Една жена върви пред мен
с походка на газела стройна.
Светът е сякаш променен,
усмихва се зората знойна. ...

За да продължим по пътя си, ние трябва да сме силни и готови да се изправим пред съдбата, и да превземаме всичко по пътя си, защото само силните сърца съумяват да вървят по пътя си без страх, а тези, които се страхуват от нищото, потъват в мрака и изход от там няма.

Защо си тъй послушно ти, сърце?
И не преставаш все така да биеш...
Държиш живота в своите ръце
и ненаситно, ненаситно пиеш...
Защо така ми служиш и до днес, ...

Слушам НИРВАНА, имам да оправям... Толкова е... Знаеш ли как да го опишеш? АЗ НЕ! Пиша грозно... химикалът се счупи... мастилото се разтече по листа... странното е, че е червено точно като... като кръв!
Толкова е безразлично, чувствам се като призрак, сякаш съм невидима за самата себе си... толкова ...

Разбрах какво е да пишеш, когато разполагаш с голям емоционален заряд. Получава се много добре. Ето резултатът:
Какво ми е в момента
Как да мисля за крале, когато
вкъщи баба ми се мъчи.
Все лежи и с памперс е, откакто ...