Да тръгва вече лятото да гони вятъра,
да търси нашите надежди нейде свряни,
претръпнали пък ще сме ние с пламъка
от болка пареща, но сладка, святкаща.
И в пещ ли сме, където се стопяват думи морни, ...

Луда съм. Полудяла.
Тичам измежду спомени и сегашно.
Съчинявам си бъдеще. Трия го- всичкото! Нищо да няма!! Нищо да не остане!!
Смея се сама. Смехът се превръща в кикот. В дивашка болка. В тишина. В самота.
Луда. Луда съм. ...

Поезията е изкуство, не забравяйте!
Тя е талант и чувство, и копнеж.
Тя сянка може да е скрита в храстите
или крещящо соло на един певец.
Поезията ражда много спорове: ...

Безлично ми е, тягостно и пусто.
А беше време, пълно със любов...
Крещи до спазъм старото ми чувство,
ти гледаш странно някак, с поглед нов.
Дали ме виждаш, вече и не питам. ...

Разкопчавам очите си…
по устните
обезумяла тъга
срича завръщане
а малко по-надолу ...

В града, в чиито скути съм роден,
градът на детството, градът на мама,
бях късче слюда в ласкавия мрамор -
чаршийско чедо – казваха за мен.
Но сетне мама тръгна си от тук - ...

ПРЕД УЧИЛИЩНИЯ ПРАГ
Времето минава -
училището пак
посреща ни пред
познатия праг... ...

Твоята и вярната
На силните жени
И тази нощ в просъница ще търся
очите му, оглеждайки се в твоите,
сънувайки, че все към него бързам, ...

Изгубих себе си някъде по пътя....
Изгубих сърцето си някъде по пътя...
Изгубих душата си някъде по пътя...
Изгубих сълзите си някъде по пътя...
Изгубих и теб някъде там, в безкрайната шир, търсейки това, което съм...

Чоки беше от Бургас. Висок, къдрав, с един готин перчем над челото. Перчемът вълнуваше по-напредналите в годините мацки, а на младоците им се струваше малко демоде. Така или иначе, си се ветрееше над гълъбовите му очи и често се сливаше с тях, защо и той беше гълъбов. Аргир Чомаков, това беше истинс ...

Една жена ще спре на твоя праг,
когато нощем сънят те обгръща,
и споменът на тръгващия влак
при теб една любов ще връща...
Една жена, която нощ и ден ...

Между хълмовете бели - гориста планина.
Тихо под върха се гуши злачна долчинка,
а под нея се е скрила знойна пещера.
Вълшебна тъмнина... Гореща тишина...
Плавно ти по склона се спусни, ...

Чувства
Сякаш нямам сили да призная
как чувства красиви ме грабват.
А пулсът на сърцето ми задавено
тича с тях до забрава. ...

Черен лебед
Тъжна нощ и тиха тъмнина,
мрачно езеро, обвито в хладина,
плувал лебед, живеещ в самота,
сред пареща вода от лед и пустота... ...

Моят град
Малък град, от вятъра люлян,
като лодка на брега завързана,
долината - моминска топла длан,
преплъзва се нощем във бързея. ...

Ще удави в мекото си синьо
вечерта съблечените клони.
В стъпките задъхани на влюбени
времето на топъл дъжд се рони.
После спира - кратко като мигване, ...

Почти свикнах с новите си гости,
когато на вратата отново се почука.
Подскочих и бързо на пръсти
погледнах през тясната пролука.
Там, на прага, стояха три жени, ...

Съди ме...
Не...! Не ме съди за това което бях.
О не, не...!
Съди ме за онова което не бях.
Съди ме, че добра с хората аз бях. ...

(на Яо)
Пак ще закичиш брадата си с розова фиба
и като амфибия струните нежно ще галят грубите ти ръце.
В косите ти шапката с безопасни игли
ще проговори на сините ти очи, а мечтите ще оживеят ...

* * *
Една звезда по лунен път ме мами.
Ключът е тя към твоята вселена.
Защо от всичките сърдечни рани
кръви едничка тази от Елена? ...

Колко празно беше,
колко празно остана,
колко дълго се кълнеше,
че няма в любовта измама,
но времето показа друго, ...

Предавал ли те е приятел-
любим приятел, най-добър?
Това е все едно внезапно
да те ударят силно в гръб!
Да те ухапят двеста вълка, ...

Монополи от сложни опити,
затрупани улици, потънали кораби.
Рифове като стени се опълчват,
къде да отида, когато всички ме отлъчват?
Под моста влажен и студен, ...

Ще ти говоря
и ще те помоля
за мъничко търпение
да чуеш изречените вече думи!
За твоите очи - ...

СКЪПЕРНИК
От теб не искам нищо!
Няма нужда
и днес, на старост, да се унижавам.
Това край мен сега е време чуждо ...

***
Дните ми-
разсипани трошици,
хранилка за врабци
и диви гълъби. ...

Време се мина,
а присъдата на "цар" Киро намалиха със година.
Такова е поведението на нашия съд.
Заради такива се отклоняваме от правия път.
Не стига че присъдата му е малка, ...