Денчо Славов
Откъс от „Краят на светлината”
1
В ранното утро на седемнадесети февруари 1371 година една от камбаните на църквата „Св. Четиридесет Мъченици” удари няколко пъти, като всеки удар беше следван от дълга пауза. Тези удари означаваха, че някое божие чедо е напуснало земния свят и е преминал ...

Дон Кихоте
С мисълтъ за подвизи се съмна,
че съм лют, сверих въф огледало.
Мелницата набилязах си пу тъмно,
тенджерата сложих за забрало. ...

- Здравей, аз съм Наталия Уолтърс приятно ми е да се запознаем - рекох и стиснах подадената ù ръка.
Рейчъл ме огледа набързо и издуха един кичур от нескопосано, вързаната си коса.
- Какви сили имаш и какво си?
- Какво имаш предвид? - отговорих на въпроса ù с вапрос.
- Как така? Добре, например аз съ ...

Вятър и песен
Подухна вятър – топла есен,
потъна всичко в тишина...
Докато съчинявах песен,
едно момиче ме видя. ...

ВИНАГИ е било трудно да си далеч от най-важния човек за теб. Трудно е да не го виждаш. Трудно е да нямаш възможността да го докоснеш. Трудно е да заспиш, без да споделиш с него всичко - от важните неща до дребните и незначителни случки. А най-трудно е да чакаш, за да бъдеш отново с него. И тогава вр ...

Проспах живота си почти на крак
или пък – да речем – наполовина.
Преди години знаех точно как
да удържа жена. И кана с вино.
Сега не знам. Градът един и същ, ...

Не ме мечтай във грешните си мисли,
достойна съм за нещо повече от тях.
Достойна съм, задето съм те искала,
затуй, че те подкрепях и… живях.
И често пренебрегвах си сърцето, ...

"Симеон в Христа Бога - самодържец на всички българи и ромеи"
За милата Родина несравнима по природа,
имаща история тя - славна за народа!
И до днес река Ахелой
ще бъде роден Пантеон, ...

Отчаяно се опитавах да попълня всяка свободна минута с някого. Усещах, че ако си позволя дори един миг самота, ще се върна в грозната си реалност и ще я проумея. И ето че не успях. Бягах няколко седмици всеки ден, всяка нощ при някого. Уплътнявах си времето, печелех срещу самотата. Но не и днес. Дне ...

Остави тези думи за някой друг ден
Не искам да знам дали ме обичаш
и губиш ли нощем съня си по мен!
Клетви за обич ти недей да изричаш,
остави тези думи за някой друг ден! ...

В цялото безсмислие
отново се опитваш
над всичко да се издигнеш,
а смалява те една
дребна илюзия, ...

Искам да съм като тебе,
оперирана от чувства,
да не плача като бебе
и отвътре да съм пуста.
Искам да съм лед студена, ...

Уроци по сценично майсторство -
Преди и след
……………………………………………………………............
В свободата на неизбежната
публицистична интимност ...

Пак гледам звездите игриви,
като че ли преди бяха по-красиви.
Отново се опитвам да мечтая,
но вече не знам как мечтите да изпълня до края.
Нов опит да се усмихна... ...

Това, което вчера бе добро,
то днес е безнадеждно остаряло...
Измита времето като с гребло,
и цветове, и всичко в черно-бяло...
1977г. София

Копнеж за смърт
Поредният крах на душата и пореден измъчен фасон,
поредната болка позната, без пореден унисон...
И пак се преплита езикът, думи снове ли, снове,
блудкава кръв взе да блика от изподрани, протрити нозе. ...

КЪДЕ СМЕ НИЕ
Каква е България сега? За какво е предвидена, след присъединяването към Европейският съюз? Малко се говори за това. Защо България беше необходима на Европейският съюз? По специално на по развитите икономически страни от нас.
България от развита индустриална и аграрна страна се превърна ...

Едно лято
Недей ми обещава следващи лета.
Ела в тази звездна нощ, вземи ме.
Аз ще си тръгна още с първата роса.
Ще бъда лятна жар, искра без име. ...

ПОБЕДИТЕЛ
“Veni, vidi, vici” *
Дойдох, видях...
Не победих, обаче!
Не е ни толкоз просто, ни тъй лесно. ...

Защо
Защо с годините покой не намерих,
а все с тези мои чувства вървях?
Колко бързо годините минаха,
на кръстопътя с времето дълго стоях! ...

И някак си света пак изргя...
Милиони цветове, преплитащи се в една дъга.
Усмихнати лица, трептящи сърца
и всичко това изразено чрез музиката.
Ноти, носещи се по течението на настроението.. ...

Тенис
Една влюбена
двойка
играе
на корта. ...

Къде отиде ти, безкрайно лято,
със парещите огнени лъчи,
със танцa на тела, преплели мрака,
и мокър пясък, везан със следи?!
Настъпва есента смирено, бавно ...

МАГИЯ
Защо ми правиш магия, момиче?
Затова ли, че вече станал съм стар?
И след полите женски не тичам.
С младостта си платих последния бар… ...

Роден дом
Пада прах от старите картини.
Стаята е в бледо златно.
Светлината скришом се промъква
през пролуките на лятото. ...

Усещам мирис в пъпка спяща.
Усещам, че се ражда цвят,
след миг от пъпката блестяща
роди се роза с девствен аромат.
Неoбозрима, божествена, тайна... ...

Не ме познаваш- щеше да ме помниш...
В очите ми- две мълнии се прескачат...
Понякога успявам да разплача,
във полет гарваните.
Задъхано и черно ме изграчват, ...

Останахме сиротни, без приятели.
Премного грижи и борби,
и разпнати на не един,
на всекидневни кръстове висим.
(дори ги вземаме под наем – ...

В сенките на гъстите гори,
де клоните опираха земята,
редили днес се облаци-тъми,
кои жените свои- слепите луни дочакваха...
Поклати вятърът листата в песен, ...

Слънцето беше в най-високата точка на небосвода. Беше горещо, прекалено горещо за май. И дори след вчерашния гергьовски дъжд, беше и задушно. Старите хора казваха, че при такива случаи градушката „няма да чака много, много”. Мурад бей махала обикновено по обед беше шумно местенце, тъй като хората се ...

Есенният град
Нощта е ледна подранила
в този септемврийски здрач
и в пазвите си е пленила
все страдания и плач. ...

Глава двадесет и втора
Бяха изминали два месеца от онази първа любовна нощ. Отношенията им бяха станали странни. През деня Графинята беше все същата внимателна и сърдечна покровителка, а Симон - изпълненият с уважение и благодарност гост в дома на Мари-Клер.
Но когато нощта паднеше над небето на Пар ...