ЗДРАЧ
“Обречен съм. Лазур! Лазур! Лазур! Лазур!”
Стефан МАЛАРМЕ, “Лазурът”
“О, тъмно, тъмно, тъмно...”
Томас Стърнз ЕЛИЪТ, “Четири квартета” ...

Есента палитрата извади,
четчицата топна в бои.
Листата с тях прошари,
в чудни краски оцвети.
Кафяви, жълти и червени, ...

Вълк-единак ме срещна самичка
в стара, вълшебна гора.
Нежно погледна ме, каза ми всичко
само с усмивка една.
Бях вдъхновена, зашеметена, ...

Ти -
долу в ниското
по склона;
гол,
сред избуялата зеленина ...

Дъждът е друго битие
и те залива като писък.
А под клепачите расте
вината за щурче убито.
И ставаш като враг смълчан, ...

Още мога любовни слова да изричам
със същата страст...
Тя на никоя друга до днес не прилича
и го казвам на глас.
И в очите ù с цвят на карибска лагуна ...

Връщайки се назад в миналото,
разбрах колко съм грешала.
Ти не ме обичаше,
на теб просто ти харесваше вниманието ми.
Ти отхвърляше прегръдките ми, ...

... Светът е за двама,
не се сърди на страстта,
която те дърпа към мен,
не проклинай мига,
който те кара ...

в мигове
от мимолетни отражения
си спомням някои неща.
залезът
едничък е, ...

На прага на 19-те години стоя и гледам отражението си в огледалото и започвам да пътувам назад към всичко изминало до момента, с всеки изминал момент въпросите в мен растат... Усещам, че сега повече от всякога всичко е в мои ръцe, понякога се плаша от суровата действителност на диаболистичния часовн ...

Един нов вариант на стара моя песен. Надявам се да ви хареса.
ЗВЕЗДНА ОБИЧ
Текст и музика: Геновева Цандева
Аранжимент: Бойчо Иванов
Изпълнява: Дует "КЕЛТИК" ...

Изгарям от обич голяма
във твоите силни ръце.
В целувките страстни съм няма,
земята под мен се тресе.
Единствено ти си виновен! ...

Диви ягоди
Идва в мислите ми нощем... По самодивско време,
с разкопчана риза и с развята коса... И на бял кон.
Не разбирам. Загадъчен е. И е дошъл да ме вземе.
Слага ме пред себе си... Тъмно е. По някакъв склон... ...

Кожата й млечно бяла -
нежност на ръба на грях,
очите й от лешник отбрулени -
лешници, побиращи в себе си
целия свят. ...

Протягаш се лениво,
от сняг
затрупана си цяла.
Реките ти се влачат,
преоблечени в кристали ...

Не искам такава любов
Не, не искам такава любов,
която с ръцете си мазни петна да оставя!
Не може да има любов,
която на никого нищо не дава! ...

Думи за добро и лошо.
Думи - хвърлени в кош!
Думи със смисъл и без смисъл.
Думи наизуст, без смисъл.
Неизказани думи блуждаят. ...

Навярно
Сбогувам се със птиците, с цветята,
разделям се с мечтите си от тоз живот...
Нявярно в другия ще бъда вятър
или дъждовна капчица във нечие око. ...

Гласът на хиляди забравени предци
догаря във очи, до лудост тъжни…
И сякаш тишината се рои.
И бавно се процежда в неми пръсти,
които палят утрото във свещ. ...

Спомените – това сме самите ние.
Частица минало, моменти от настоящето,
изграждащи бъдещето.
Мимолетни картини, които ни карат
да заплачем или да се засмеем. ...

От огледалото я гледаха две красиви, тъмнозелени очи, пропити с тъга. В тези очи тъгата винаги, дори и в най-веселите моменти, успяваше някак си да пропълзи и да заеме подобаващото ù се място. А настоящият момент съвсем не беше от най-веселите – тя беше осъзнала, че е влюбена до уши.
Да, за Биляна в ...

“Не си достатъчно дипломатичен...”
така ме критикуваха Преди,
от другите защото бях различен -
не позволявах някой да ме пререди.
На етика ме учиха безкрайно, ...

С дреха от лъжи, ушита
безцелно,
сляпо
през света се скита.
В очи първороден грях стаила, ...

... Тук съм. Вратата отворена.
Сякаш още ме огледаш учудено.
Вън сняг вали -
затрупва следите ни;
само студът ми напомня за теб ...

Елена беше красавицата на випуска. Умна и амбициозна. Тя му беше първата. Като всяка ученическа любов, остави само романтичен спомен, чист като сълза на влюбена жена. Раздели ги казармата, университетът, интересни хора. Загубиха си дирите. Иво беше чул, че се е омъжила, там, в големия град.
Сега сто ...

Разпукват сладост
облачни хризантеми.
Ресни пладне.
***
Плаче глухарче. ...

Промени се самотата.
Ежедневието се оцвети.
Спокойна е душата,
щом любовта лети.
Просто е - избирам да се радвам. ...

- Не искам тежина.
- ... Ще бъда лека за поемане.
Перце. И само ти ще ме усещаш.
Трептя, вибрирам в напрежение.
Сега съм синя (малокръвна вена съм...). ...

Сякаш огънят в твойта душа
бе запалил мечти във ума ми
и изгаряйки всичко в нощта,
се опитваше в плен да го хване...
... за да може без думи и страх ...

Не закъснявай на среща със Себе си
В живота ми се промъкна.
И обитаваш душата. И тялото.
Ако треперя… Кръкваш.
Ако увехне зрънце… Посяваш. ...

(из цикъла "Вицове в рими")
„Мила мамо, много съм щастлив
да ти пиша, че си имаш внук.
Кръстихме го на баща ми, Стив...
тъй на Стефан, мамо, викат тук. ...

Залутани сред звездопада
печално–крехки мигове:
внезапен полъх от криле
и ласка от затоплен въздух;
полупогалени от нас, ...