КОГА ЕДНА ДЪРЖАВА СТАВА ПОЛИЦЕЙСКА
Една държава става полицейска, когато правната ù система генерира корупция и престъпност. Умишлено се засилва полицейското присъствие и дейност. Хванатите в престъпление лица са добре дошло пушечно месо за адвокатите-посредници и корумпираните магистрати. Всички пр ...

Аз ли те намерих, или ти пък мен? Не съм ли вече тръстиковата флейта, скъсаха ли се струните на моята китара? Спрял ли е гласът тревожен на ней в мен да звучи?
И най-красивият роман, написан през нощта, не топли моята душа... Нуждае се тя от светлина...
Как да открием лампата, даваща светлина и носе ...

* Посветено на Анонимните и наближаващите протести.
Българийо - Мащехо ужасна,
ти преплете моите крака.
Уби ме ти, Родино славна,
лиши ме от подслон и храна. ...

НЕКА, ТАКА ДА Е!
На се давам на живота,
пред никого не свеждам аз глава.
Напред вървя, не се обръщам
дори и някой да ми говори зад гърба. ...

Ако отново някога се срещнем,
запълвайки свободното си време,
и ей така, решим да пийнем нещо,
разчитайки, че миналото дреме...
Ако при нас се върне някой спомен, ...

Вървя си в летния ден.
А слънцето гони лъчи във косите ми.
Кокетка съм - оглеждам се във витрините.
Ах, хубавица съм!
Дългокоса, Дългокрака, Тъмноока газела. ...

Понякога дори е достатъчна само
искряща усмивка от детско лице.
И в някоя вечер на някое рамо
глава да опреш, да протегнеш ръце.
Понякога, когато загубиш надежда, ...

КОМАРДЖИИ
Две деца слаби, два скелета страшни
зарове хвърлят без всякакъв смут,
с лица застарели, мръсни и прашни
на плочника кален играят барбут. ...

Нощта се разлисти в мастилено синьо
и бухал минорно тъжи.
Доливам си чашата с истинско вино,
таванът измамно тежи.
Неказани думи висят в полумрака ...

Вместо биография
Не търгувах с думи,
нито с плач или смях.
Казаха да живея
и живях ли, живях. ...

Някога във древни времена
живеела принцеса в чуден замък.
С коси от злато и неземна красота
но... имала сърце от камък!
Камара принцове се борели за него, ...

А днес отново е неделя
и спътникът ми в този ден
е само празната постеля
и тишината вътре в мен...
Неделята е ден за други ...

Днес, хей така, имам нужда от думи.
Думи без час, без минути, без време.
Тръгвам бавно по техните линии.
Нищо, че всяка нещо от мен ще си вземе.
Прекосявам ги дълго, толкова дълго, ...

Не ме вини, че още те обичам
и мислите ми все след тебе бягат-
не мога да те нарека забравено минало,
на сърцето си не мога да заповядам!
С притаена болка сърцето все още боли- ...

Мълчаливо стояха край смъртния му одър – двама сина и една дъщеря. Беше ги повикал, за да се сбогува с тях, защото усещаше, че краят му наближава. Каза им, че няма да преживее нощта, и те знаеха, че ще бъде така. Познаваха го достатъчно добре, за да вярват на всяка изречена от него дума.
В стаята ца ...

Играя този смешен дартс, а толкова ми е досадно.
Ръцете тъй ми омаляха, вратлето ми и то се схвана.
От пусто-в празно, сън-несън, и уж се сгрееш, а е хладно.
Дали инертност е това, или е просто част от плана?...
Изчерпих всичките страни - и губещи, и печеливши, ...

Една нощ само
за последно да те погледна,
една нощ само,
а след това ще изчезна.
Една нощ само ...

Дошли сме на този свят
Дошли сме на този свят еднакво,
но не всички ще си отидем така.
Казват, че пред смъртта сме равни,
но и това не е така. ...

Със дядо ти Иван, Иване,
израснахме в една махла.
Туй време в мене ще остане,
със босите си ходила...
В Драгойново за нас са чули, ...

Водата твоя аз да бъда искам -
на глътки жадно денем да ме пиеш,
а вечер, щом се върнеш вкъщи,
умората си с мене да отмиеш.
И хляба ти насъщен да съм искам - ...

НА РАЗДУМКА С ЛУЦИФЕР
/Откъс от поемата “Среднощен гост”/
“...покани ме Дяволът, старият Дявол,
в дома си на чашка абсент.”
Хр. Смирненски ...

Обичам. Да те гушкам с тихи мисли.
И с теб, и с тях щастливо да заспивам...
Но пак ме вцепенява мъка. Стиска ме.
Обичам ли те? Мразя ли те, мили?
Повдигам своя поглед, за да видя ...

Очите
Погледни в очите,
очите на мечтите!
Очите на момиче,
което вечно плаче! ...

УСМИВКАТА...
Тя много истини разкрива,
тя като почерк е,
характерът във който скрит е.
Когато си щастлив, ...

Първа среща. Първи поглед. Първа тръпка. Ти. Аз. И те до нас.
Бар. Музика. Питие. Отново ти. Отново аз. Отново те. До нас.
Гора. Поля. Приятели. Абе купон. И пак ти. И пак аз. И пак те. Може би между нас.
Ти и аз. Отново. Тук . Сега. А може би тогава. Защо не и после. Дали?! Едва ли.
Залез. Заедно. ...

И няма вече огън,
дори искрица,
която да ни стопли,
и няма вече огън,
дори колкото ...

В този пъзел, наречен живот, срещнах много парченца.
Имаше парченца, на които много съм давала,
и такива, които много са ми взимали, без да давам.
Имаше парченца, които наричах най-близки приятели.
Имаше перфектни парченца, но за някой друг. ...

Понякога си сам сред свои.
Страхът им те упреква
и тайно ти завижда.
Данък "предразсъдъци" наложен.
Различен да си, е престъпно. ...

Знам, че не съм перфектен приятел.
Твоето сърце беше разбито,
опитах се да го поправя.
Но вместо това аз те накарах да плачеш
и да те боли... ...

Сложен свят. Премного пътища,
които водят към едно и също.
Намирам се сама и скитаща,
вървя напред, назад се връщам.
Преплетен свят. С много пластове, ...

Тъй дълга е нощта,
когато далече си от мене,
и на светлината на свещта
аз пиша стихове за тебе.
Умората очите ми затваря, ...

БОГ НЯМА РЕЛИГИЯ
Навярно много ми личи...
И аз не знам къде се крие...
Привличам с някакъв магнит
баячки, врачки, дивотии, ...

Ти - пролетно цвете разцъфтяло.
Аз - бледа пъпка в пръстта.
Ти - слънце над света изгряло.
Аз - буреносен облак в нощта.
Ти - нежен бриз над морето. ...

Тази сутрин направих кафе, но не за теб.
Днес държах ръка, но не твоята.
Тази вечер съм красива. Не за теб.
Нося любимата ти рокля, а не съм с теб.
Ще целувам, но не теб. ...

Може би греша... любовта е игра!
Люлея се с нея... сякаш е люлка.
Трудно ми е дори да помечтая,
невъзможно е и сякаш гадая!
Ако ме попиташ какво е да обичаш... ...

Защо не мога
Есента е още весел акварел,
слънцето пилее щедро злато,
навън - врабец, щастливо вплел
нотите на закъснялото ни лято. ...

Открий ми рай със луднали градини
и обсипи ме с цветове бял смях!
За красота жадувам аз, вземи ме
на своя мамещ, недостъпен бряг!
Там крехката дъгичка на мечтата ...

Началото на зимата.
Клоните са просто
вейки без листа –
стърчат безжизнени
и сухи, ...