Тя беше тази, която се предлагаше на всеки.
Тя беше момичето, което можеше да предложи всичко на един човек - удоволствие, искреност, любов, незабравими моменти и всичко това за една нощ.
Тя беше красавицата, изкусителката, любовницата и любимата.
Тя е тази, която може да преобърне живота ти за секу ...

Откак съм се появил на този разноцветен свят, винаги съм обичал да чета! Тичах като хлапе до библиотеката ден подир ден и мъкнех какви ли не книги - приказки, разкази, чудновати истории за космически галактики. Съвсем скоро открих, че много ми е интересно да чета древна митология, защото всъщност та ...

Diabolos
Порязвам се в сърцето и много ме боли,
покапват думите и съхнат в неразбиране,
разпятието вътре вече не тежи,
а пътят към голготата е сякаш минат. ...

Рядко сънувам, но снощи сънувах, и то не какъв да е сън, а нещо, което изглеждаше почти истинско. Лицето на човека, който ми се присъни, беше замъглено, но думите му, ясни и гръмни, проникваха веднага в съзнанието ми. Той започна така:
– Онзи ден ходи на кръчма с приятели, а?
– Ами ходих, защо да не ...

ЕДИНСТВЕНА
На лицето ти да грея искам
като ярка утринна звезда
с неземна, прелестна усмивка.
Искам да съм твойта светлина. ...

　
Феникс
Такава съм- не винаги разбрана.
Затворена във себе си. Тревожна.
Понякога излишно разпиляна ...

Пак си те спомних,
тази вечер отново аз не спах,
две пропити сълзи от мъка пророних,
за нежното ти докосване копнях.
Исках пак над мен да трепериш, ...

Отива си лятото. Отива!
Изстиват на светилото лъчите.
Със морски тен надеждата застива
на плажовата ивица в очите.
Септември ни докосва по лицата ...

Няма мост.
Само тънък воал от органза
над дълбоката пропаст.

По "Витошка" се рея. И се люшват,
край мене - сто забравени Мечти.
А хората - са весели? Допускам...
Плах? Циганското лято - ги мори...
И в пълните с усмивки, кафенета, ...

Любов*
Клоунът от цирка беше влюбен
в малката танцьорка на въже...
... Всяка вечер в номера си труден
пожелана от безброй мъже ...

Безкраен проход. Снежна зима.
Снегът блести по върховете.
Кокетно селище. Любима –
до мен – планинско бяло цвете.
Високо горе снежна топка ...

Извинявай за безсънните нощи.
Извинявай, че съм те карала да страдаш...
Извинявай, че не съм била до теб, когато си имал най-голяма нужда.
Извинявай за тези неща, който направих, и за тези, който предстои да направя...
Извинявай, че съм те карала да чакаш сам и самотен, обвзет от тревога. ...

Световъртеж е моята душа
и бродя аз сега,
да открия теб в нощта.
Световъртеж е в моето сърце,
изгарящо желание ...

Мечтая си я - подранила пролет,
с очи по-чисти от росата,
в които се оглежда любовта ни
открила пристан в тях - за да остане.
Представям си я - вятърна и морска, ...

ПОКАНА ЗА РАЗХОДКА В ЕСЕНТА
Ела!
Килим пъстроцветен
от есенни листа
ще ти постеля... ...

Не беше нощ, а вече се смрачи.
Изпих до края своята горчилка.
Тъгата от усмихнати очи
запя внезапно в празната бутилка.
Ще трябва вероятно да вървя, ...

Завладяна съм от тежки думи,
които ме горят.
Хора, видимо бездушни,
ме парят и гасят.
Думата отваря рана, ...

Бавно в мрачните ми мисли нахлуваш ти.
Знам, че не трябва да мисля за теб,
но те пожелах и ти се появи.
Затварям очи и протягам ръце към теб
и ти се отзоваваш на страстта. ...

Дали съм истинска жена... не зная
но ще ти позволя да разбереш.
Ела със мен във мойта стая –
не бързай да се предадеш!
Не се плаши от моята стихия... ...

Ехо, ехо… звук, разтърсващ дълбините на необятната бездна, превръщащ се в стон и в лек шум на повърхността. Пленителната пропаст, стоях точно пред нея, готов да хвърля поредния камък, а той да се изгуби. Гларусите кръжаха наоколо в кръг, като в приказка пред есенна буря. Там имаше живот, във водата ...

Като малка, сияйна звездица
ти слетя в небосклона ми тъмен.
От гнездо на грижовна орлица
полетях и простора прегърнах.
И очите видяха тогава, ...

Ти си скитница в мойта душа -
топъл дом търсиш там и постеля,
всяко кътче от мен опозна,
обичта ми под мъка намери.
В най-далечните скрити места ...

Есенна любов
Отиват си предесенно слънцата
със жарко-кадифените лъчи
опожарени сипят се листата –
отронени предесенно сълзи... ...

Отворих вратата и тръгнах,
нарамила сакче с малко багаж.
Дори очите си назад не обърнах,
сама в тъмнината си дадох кураж.
Отворих вратата и тръгнах ...

Днес пак в полята на мечтите бях.
Пак млад
и пак летях.
Изкъпах се в реката Лета,
удавих се във полски аромат. ...

И аз ще съм приятел на бастуна,
когато ставите ме заболят...
И болките получат в мен трибуна
а и краката ми се уморят.
Какво ще стане с мен не зная, ...

Не зная
Не зная дали някой може да каже
какви са звездните закони?
Зная само, че Космоса далечен
ни направлява и води. ...

КЪМ ГОРНАТА ЗЕМЯ
Крило отдясно и крило отляво,
ведро вода, ведро месо насечено...
Орелът почна да се уморява,
а Горната земя е тъй далече. ...

/тъжна приказка-песен за Една ВЕЧНА Любов/
Не ми подарявай пръстен, мили мой.
Не искам коприна и злато. Скъпи бижута.
Не сваляй звездите за мен от Небето.
Клетка ми изкови от Сърцето си! ...

Когато една осъщественост
се разтвори в твоите мечти,
ти не можеш да не повярваш
на това, което ти казва сърцето,
ти не можеш да избягаш от това, ...

Звукът на Любовта
Душата ти до болка е във мене!
В очите ми таи се твоят смях.
(Ранена от инфарктното ни време,
отдавна да обичам се боях.) ...

Сутрин, когато отворя очите си, усещам липсата ти, залъгвайки се, че отново сънувам.
И продължавам да те искам в бъдещето си, в живота ми...
Времето сякаш летеше, когато сме заедно, и сега, откакто те няма, дните минават изгарящо бавно...
И продължавам да те търся в мислите си, всъщност нямам други ...

***
Гледайки намръщеното почерняло небе, което всеки момент заплашваше да излее сподавения си гняв върху нашата красива провинция, изведнъж се сетих, че само след около месец трябваше да се върна в града.
Там магическото обаяние на дъжда беше заменено от представата за калните улици и грубите фасади ...

Усещане в октомври
"Прекрасна родопска есен...
Есенни огньове в халища втакани,
сякаш, че гори земята...
това е есента в планината..." ...

Сега съм пред жестокия ти съд,
обвинен съм във това,
че подкупил съм аз твойта плът
със влюбени неистинни слова.
Наказвай ме както решиш. ...

* * *
По дланите ми пари твойто дишане.
Седим във мрака. И нощта е наша.
По пръстите ми с устни пишеш стихове.
И хубаво е. Хубаво и страшно. ...

Разбирам, не ти се говори вече, разбирам..
И себе си не разбираш, но аз те разбирам.
Дали любовта ти към света изтече? Разбирам...
С фалшивите усмивки да се облажа, разбирам.
И тез, които живели напразно, и тях ги разбирам. ...