Капка тук, капка там. Една и на листото, друга на тревата. Малко по малко асфалтът става влажен. Точка по точка се оцветява в по-тъмно сиво.
Топъл, кротък, летен дъжд. Сякаш първите сълзи на малко момиченце падат на сухия чаршаф.
Усилва се. Ръми тихо. Няма никого. Нощ е и само уличните лампи осветяв ...

Този път е различен -
няма знак и следа.
Той на мене прилича
по дъгата в дъжда.
Този път е незнаен - ...

Тази Цветна Пролет
О, Пролет моя! Колко си зелена!
И как ухаеш само! На Любов и Светлина!
Отронва Пролетният вятър капчици Надежда,
за кратко спрели върху младите листа. ...

Винаги блажената любов
с топлота и ласки те изпълва –
тя е близост, щастие и зов;
тя в плода на детството покълва!
Милата прегърнеш ли с ръка, ...

Изповедник
Май отдавна ме очакваш
зад мълчаливите решетки,
ти, мой бял лист, присядаш
да чуеш новите куплети. ...

За любовта
Разговорът тепърва започваше…
- Не знам - каза терапевтът - може би любовта започва със съмнението и завършва с да. Може би първо трябва да пораснеш за нея, да се усъмниш дали обичаш някого, да я приемеш и накрая да кажеш „да” на нейното отхвърляне.
- Сигурно е така, но на мен ми се иска ...

ПЪТЕКА
Накъде ли ме водиш, пътеко –
в тъмни сенки от сплетена шума,
с бели зайчета - слънчева нежност?...
Кой ли пръв е преминал оттука? ...

разбързаха се телата
заслизаха по стълбите
две минути за една вземат
да стигнат час по-скоро площада
празника да не изпуснат ...

Момичето на моите мечти
се буди всяка сутрин в леглото ми,
заровил пръсти в нейните коси,
разбирам, че не съм пилял живота си!
И болките по пътя към сърцето ù, ...

Елица гълташе последните осем аналгина, мъчейки се да не повръща още. Беше рано, твърде рано. Седемдесет и осем. Осем опаковки, от които липсваха само две хапчета. Винаги бяха две. Традиция още от юношеството. Традиция, зародена в училищната тоалетна след онази двойка по химия. Традиция... Обичаше п ...

Можеш ли?
Можеш ли да кажеш на вълните да спрат да блъскат брега? Да забраниш на морето да се вълнува? Можеш ли да кажеш на бурята да утихне и да се скриеш от вятъра, който се спуска към теб?
Можеш ли да кажеш на едно сърце - престани?
Спри да обичаш? Да изгониш и забравиш едно сърце, обичащо съвсем ...

Беше тя поема, беше жар.
Захвърлена на пътя, сломена.
Вижте я сега, опечалена.
За колко мига тъй неповторима
огряваше нощта, като луна. ...

В един безмислен ден избягах аз от себе си,
да проверя дали ще чувствам самота,
но щом в задъханата си душа огледах се,
видях тютюн, ракия и слана...
Видях и тебе там, но някак скрита в глупави ...

Разговор в дъжда
Приятелю, съзирам в очите тъга...
вярна докрай само тя ти остана,
недей да виниш за нея дъжда,
нали ролята от теб е избрана. ...

Добре де, знам, че си безкрайно уморен...
Коя съм аз, да ти говоря за звездите?
Живееш някакъв живот. Дори е ден.
Дори понякога ти пеят птици.
Усмихваш се... Дали?... ...

НА КРЪСТОПЪТ
Не питай светофара накъде
да тръгнеш, щом достигнеш кръстопътя.
Забоден в теб, въпросът ще боде
уплашен и несигурно безпътен. ...

Бог ББ шеташе изнервено из своите райски селения. Търсеше нещо много важно. Постепенно започваше да се изнервя, нещо недопустимо за неговия, макар и не много висок, божествен ранг. Съветът на божествата го изискваше и той трябваше да ги намери.
- Къде сте, Гадинки малки – мърмореше ББ. – Хайде, пока ...

Бягай, мое утро теменужено,
не пристъпвай плахо през вратата…
Тази нощ небето ще е влюбено,
ще покрие с облаци земята.
И ще тръпне, дръзко пожелано ...

Would this do
To make it all right
While sleep has taken you
Where I'm out of sight
I'll make my getaway ...

I reject you, what do you want from me now
After you've let us down
And I don't wanna know the reason why
No excuses for all your funkin' lies
I don't want to hear your alibis ...

Не си ми нужна ти, Мари-Хуана!...
Нито ти - Хашишко хер Оин...
Достатъчно
душата ми
замаяна е ...

на П. Б.
Три сака забравен живот, съдрани от мъкнене,
на дъното – кадри от спомени, спят в нафталин,
тя плахо наднича във тях, когато небето замръкне,
когато луната без четка размаже нелепия грим. ...

Предлагаш своя вид любов.
Каква ще бъде? Бурна? Смела?
На колко жертви си готов?
Ще влезеш ли със мен в тунела?
А там е страшно, знаеш ли? ...

Във нежна, лятна нощ сънят не стига,
а утрото настойчиво звъни.
Светът отвън омразно кукурига.
Без полза стискам своите очи.
И ти си тръгваш, някъде ни чакат, ...

От известно време изобщо не съм на себе си, направо съм бясна. Просто не мога да повярвам, че ми се случи подобно нещо наистина.
От толкова много кандидати за ръководител на отдела, от целия град и околностите, при наличието на толкова връзкари и при тая корупция да вземат да назначат точно него. И ...

Цветя – отворени гранати.
Напада лятото. Пукот.
Картечници-птици, заря
от хвъркати петна
към земята се спуска. ...

Вместо честитка
на един рожденик
О, рицарю! Ти влизаш в бой
като митически герой,
самичък храбро се сражаваш ...

ВКУСНО
В предаването "Вкусно"
голям факир си, Ути,
и чудеса изкусно
ти правиш за минути. ...

- Нели!
Учителката кимна с глава към своята ученичка. Двете сини панделки се поклатиха от вълнение, когато детето тръгна уверено към черната дъска. Копринената синя чавдарска връзка грижливо бе вързана на възел под бялата плетена дантелена якичка. Кафявите очи блестяха от нетърпение.
В класната стая ...

Приказка
И днес си спомням приказка на баба,
която във годините ме връща.
Ако целунеш краставата жаба -
тя мигом във принцеса се превръща. ...

Бъди ми опора бъди ми щит
Бъди ми вяра бъди ми вечност
Бъди ми студ бъди ми огън
Бъди ми целувки бъди ми преглъдки
Бъди ми сълзи бъди ми смях ...

Hамятат вече пъстрите си дрехи
прехубавите дни на пролетта...
А към слънцето мечтите ни поеха
и всички заобичахме света!
Красиво е небето неспокойно. ...

Звън на чанове
и песен недопята...
Пак съм дете.
С къси панталони. Преправени от стар дочен панталон на тате. С презрамка през лявото рамо и копче от балтон. Нямам представа къде сме. Знам само, че скоро сме се преместили. И ние, както всички останали, живеем в барака на някакво място, което наричат ...

Светът се обърна,
а ти бе безсилен!
Съдбата жестока
ти се подигра!
А всичко опита, ...

А колко много любов ни предлагаше вятърът!

Снощи мярнах във стаята малка муха...
Влязла беше, изглежда, от тъмното вън,
запленена от бледия плам на свещта
върху масата. Вече се готвех за сън,
но мушичката бръмна досадно край мен, ...

И ето - всички са изкуствено щастливи...
Вървят по улицата като птички волни.
Все едно извадени от приказка, красиви,
и все пак изглеждат тъй доволни.
А аз? Аз редом с тях вървя... ...

Kоктейл от чувства в мен забъркваш:
щипка радост, после малко мъка.
Света ми подреден объркваш
със усмивка нежна на разлъка.
И пак за тебе мисля нощем: ...

Тръпнеща, пареща
като жигосана,
търся си залез
без твойто докосване.
Той от очите ти ...