Стоя с ръце, напъхани във джоба...
Опитвам се и аз да съм добър,
но вътре в мен напира страшна злоба -
акъл ми дава някакъв "катър"!
Говори ми на "ти", вместо на "Вие"... ...

Звездно небе
Звездите, като огън нажежени,
сипят своята красота.
По една безкрайна усмихната пътека,
по която все вървя. ...

Великден бе един от най-големите и почитани християнски празници в Папаз дере. Особено тук, високо в планината, където цивилизацията и нейните високи технологии, нямаха особено думата, празниците бяха истинско щастие, а всеки намираше място за своята радост. Почитането на Възкресението Христово от х ...

Тази история е по истински случай и предварително се извинявам на Вас, читателите, за нецензурните изрази в статията!!!
Голяма част от Вас са запознати с някаква част от моя житейски път. За тези, които все пак нямат идея за какво точно пиша... скоро ще разберете. В много редки случаи мога да опиша ...

Лека нощ
Безлунна нощ ме утешава
с приспивна песен на щурци,
но да заспя не се решавам,
че няма кой в нощта да бди. ...

Любовта е празна дума,
пълна с много смисли,
когато се изчерпа,
започва отначало,
когато си отиде, ...

Още влизам в съня ти, нали? Още в спомените ти върлувам
и по устните още боли оня огън, със който целувам.
Още носиш онези следи от внезапните мои усмивки.
Като млади, нахални лози в твойте мисли са мойте извивки.
Забрави ме! Та аз съм Лилит и под черна луна съм родена. ...

Ангел бях, а може би и дявол, не знам аз сега, но със сигурност видях как едно подобие на мен с ангелска душа, в летния зной на деня, приседна на камък под дебелата сянка на вековното дърво с името Любов. В ръката си държеше роза и галеше я нежно с поглед, а тя разцъфна до няма и къде. В миг реши, щ ...

Едно бозуки пее във нощта
и от гласа му вечността замира…
А вятърът с очите на жена
най-южната посока пак намира.
И се стаява плахо на брега ...

Селена и Ендимион
Звездна нощ на желания,
в която думите излишни са.
Единствен и шумът от вятъра -
шумът, с който шепне града. ...

Преображение
(9 август...)
Преметна шарени поли и свърна лятото
след ромския катун и хребета на юг.
Земята затъгува – лехуса морна, ...

Не е депресия. Безсилие е. Умора е. Тотална, безгранична, всеобхватна. Вече и тъгата отшумя, и болката залезе. Дори омразата се умири. Ден след ден всеки се изправя, надянал невидима броня и тръгва към поредната битка – със съдбата, със себе си, с всички останали. А войната измаря, изцежда силите ти ...

Какво си ти, Любов?
Танцът на пеперуди в стомаха -
това ли си ти?
Очите, които виждат
един-единствен човек в целия свят - ...

Вият се бели брези;
с отскочила съвест
се гледам отгоре
и търся причини
за неуспешните полети. ...

три писма се забиха
в сърцето ми
трогателни са буквите
още
умират ...

Дилемата...
Едно Предчувствиие неясно
и трудно да се обясни
виси във въздуха безгласно
във летните последни дни... ...

U2 - Stuck In A Moment You Can't Get Out Of
I'm not afraid
Of anything in this world
There's nothing you can throw at me
That I haven't already heard ...

Well, it's one for the money,
Two for the show,
Three to get ready,
Now go, cat, go.
But don't you step on my blue suede shoes. ...

My Darkest Days
– The World Belongs To Me
Светът принадлежи на мен
Аз гледам в небето, но никой не гледа.
Оставям назад всичко самотно и забравено. ...

Сенки от миналото
Бай Манук беше единственият часовникар в този малък провинциален град.Той беше много полезен на всички в града. Казваха, че за него няма непоправим часовник, бил той стенен, настолен, джобен или ръчен. Познаваше всички механизми и можеше да отстрани повредата на кой да е часовник з ...

Целуни ме
текст: Мила
музика и аранж.:
Пепи Попов (Атлас)

Един живот, тъй кратък...
Изпълнен с множество радости, падения...
Но ти му внасяш сладък мирис на любов,
в лирично, тихо откровение!
Един живот, тъй безлик и неусетен, ...

Животът е една мелачка -
такава, като за месо...
Щом винтът почне да те мачка,
излизаш през решетката тесто.
Омекнал, лигав и олекотен, ...

Щъркелчо ти дългокрак,
май за път се стягаш пак?
Ето - забелязвам даже -
вече стегнал си багажа.
Имам аз една мечта - ...

Тя вървеше с цветя в ръцете,
вятър нежно вееше нейните коси.
Тя вървеше с тъга в сърцето,
с минало, без настояще в нейните мечти.
Тя вървеше, стъпваше леко, ...

Повярвяй в себе си!... Бъди!
Не се обезсърчавай! И Вярвай!
Верен на себе си докрай бъди!
Лице в лице срещни Съдбата си,
и не предавай никога душата си ...

Ти дойде в живота ми изведнъж,
както вятърът повява цъфналата ръж,
да разхладиш душата ми сломена,
да я укротиш неопитомена.
Ти самотните ми дни преобърна, ...

Обичам те и днес, и вчера.
Обичам те и утре аз.
Обичам те дори когато
ухаеш леко на талаш.
Обичам вечерите с тебе, ...

Обичам да пътувам. Без кола, влак или пеша.
Обичам да творя. Без молив, четка или пък боя.
Обичам да живея. Без дъх, взор или суета.
Обичам да мечтая. Без цвят, мирис или светлина.
Обичам да летя. Без самолет, хвърчило или пък крила. ...

...ХАРТИЯТА Е ПОЖЪЛТЯЛА...
Спомням си как
обичах да крия
от сутрин до мрак
таз жълта хартия... ...

*
В квартала всички са наясно:
Башибозук е куче бясно–
огромен пес, зъбат, инат,
с настръхнал врат и гьонсурат! ...

Щом ме зове любовта
Тихо повикай ме привечер, мила,
тръгвам веднага към теб!
Все ще намеря отнякъде сила,
нищо че слаб съм и блед. ...

Седим в сумрака на църквата. Сами! Катерина и аз! Дошли сме твърде рано. До началото на мéсата има поне още 20 минути. Но, това е нейното решение, а командва тя! Седим една до друга, разделени от мълчаливата вражда, всяка потънала в своите мисли. Тя, с мислите на възрастна, полусляпа жена, изоставен ...

ПРИКАЗКА ЗА ОГНЕНИЯ ДРАКОН И ОМАГЬОСАНАТА ПРИНЦЕСА
В една тъмна пещера, преди много, много години се родило едно малко драконче. То не било обикновенно драконче, а цялото било изтъкано от огън и светлина и с раждането си озарило цялата пещера със своята сияйна светлина. Майка му много се притеснила ...

- „Някъде там, някой си мисли за теб!” Да бе, мисли си... Ако си мислеше, щеше да ми звънне, да ми пише. Или „някъде там, някой те обича”. Обича ме... Глупости на таркалета! Писна ми да го чувам това! Да, писна ми! И няма да ти го кажа!
- Убиваш цялата романтика на мечтите! Сега аз имам нужда от под ...

- Како Мароо, ей, како Маро ма!
Старата жена отвори тежката скърцаща врата на къщата си. Отсреща боса и полугола стоеше Анифе с малката Ата на ръце. Вихрушката вкара облак снежен прах в топлата стая. Беше краят на януари и такава виелица от години не се беше случвала. И студ. Кучешки студ.
- Прибери ...

Тъжно ми е... и кървя,
усмивката ми се стопи, изчезна,
тъжно ми е... но вървя,
а сякаш че пред мен е бездна...
Но не е ден за спиране, ...

Заключих любовта в кутия
и пръстена от пръста си свалих,
и забраних на любовта да бие,
когато друга лудост я взриви.
Заключих спомени, усмивки, стих, ...