Животът е тука
търси ме и аз го търся
виждам водопад

Искам половин минута любов,
за да накарам времето да спре.
Да бъдеш себе си бъди готов,
ела до мен, не казвай не!
Със теб и половин минута време ...

Светът се слива
Светът се слива като раздумка,
но ти, човеко, притвори очи.
Мисълта ти невидима прави
по-силна от преди. ...

ПОСОКИ
В живота има низ от посоки, по които човек върви, без да е сигурен къде точно ще го отведат, посоки, които са израз на някакво вътрешно търсене, чиято външна форма понякога се изявава в едно обиконвено пътуване…
Обичам пътуванията, но не дългите, а кратките. При дългите винаги има някаква про ...

Лихвите от депозити - с данък 10 процента.
Туй роди главата на финансиста ни фалшимента.
Българи, да ви е честито новото облагане!
Туй е върху бедните налягане.
"Мъдра" идея на министър "блестящ". ...

Захар
с нея
си искаме
захарчета по кафетата
веднъж- тя ...

Един неделен ден от глупавото време
стои пред мен и аз не знам защо!
А сивотата му е, дявол да го вземе,
подобие нещастно на нощта...
Подтиска ме и през сълзите ми напира... ...

ЖРЕБИЙ
Колко дълго тече тази странна река,
как под пръстите свети капрона –
цял живот сред водата с веслата в ръка
търся своите невидими тони. ...

Всеки ден я срещаш -
замечтана, мълчалива.
И крадешком поглеждаш,
когато вечер си отива.
Следиш всеки трепет ...

Има хора всякакви. Има чистоплътни, има занемарили се, има занемаряващи се системно, от които чистоплътните се разбягват с писъци, след което отиват да се къпят. Освен това има и различни категории на мускуса, които май са генетично заложени. И обикновено не се понасят от хора с обратен генотип на м ...

Пътят ни от днес един е,
уверено ще крачим във нощта.
Щом някой утре уязви ме,
ще черпя сила от любящата ръка.
Нещастен е, комуто да се лута сам, ...

Импресия
Ние се уморяваме прекомерно не от конфликтите помежду си, не и в борбата за надмощие на една идея над друга, а в самото приготовление за сблъсъка.
Ние не знаем пощада не към падналия вече противник, а към оня, който обръща в паническо бягство скритите ни помисли и ги изправя до стената с пр ...

Нощта предрича нашето спасение...
улавяме мечти в зениците си отпуснати...
навреме тръгвам, навреме казвам
своите признания... нощта гадае
моите заклинания. И аз се питам само ...

* * *
Уморената старица
всеки ден
посреща залеза
на пясъка ...

Рискувай
Не казвай "довиждане"!
Не казвай "забрави"!
Аз викам „Обичам те”-
до мен остани! ...

О, моля ти се, скъпа, без фасони!
Не се сърди! Какво се разбесня?
Почакай да си вдигна панталона
и всичко начаса ще обясня!
Какво, че секретарката е гола!? ...

И за двама ни луната е една и съща.
Еднакво е и нощното небе.
Когато я погледнеш, те прегръщам.
И се надявам искрено да си добре...
Изпращам ти и мислите си даже. ...

Ръцете на художника след време...
посветено
Нелепостта на двете ти ръце-
увиснали надолу като просяци.
През пръстите им времето тече ...

Сега не съжалявам.
В очите ми няма сълзи.
В гърдите имам сърце,
от много докаснато е,
но студено не е! ...

Лъжец
Всичко започва с поглед свенлив,
бузи червени, тъмни очи.
Кой те направи толкоз красив?
Само това ти ми кажи... ...

Как искам пак да те обичам,
в очите ми ликът ти да е скрит
и истински да ти се вричам,
да няма лек за сладостта открит...
Как искам устните ти да целувам ...

Ти? Меня не любишь?... Но защо ли?...
Вече май на друг език говориш...
Не копнееш пак да те докосна...
И не щеш да си ми... Лове-роза...
Чуруликаше ми - че си жадна... ...

В самия крайчец на площад „Славейков”,
приседнал на една самотна пейка
току до шумната трамвайна спирка,
поет продава свойта стихосбирка.
На ъгъла на градската гълчава ...

Родино!
Обичам те, макар нещастна и оголена,
с несбъднати надежди – въжделения!
Обичам те, дори да си до кост оглождена
със всичките възходи и падения! ...

Ухаех на рози! Ти дори не отчете,
че под новата риза бях гола...
С онзи поглед замислен, отнесен,
бегло хвърлен, омайно отровен!
Колко бързо минават годините, ...

И водата стана по-красива, даже цветът на въздуха се смени.
Не можеше ли ний да го усетим и видим и по-преди?
Бях до океана-но не видях океана.
Нещо не ми разреши.
Но Нещото вече се смили. ...

ИЗЧЕЗНАЛИЯТ МЪРТВЕЦ
( документален разказ )
Тази история ми е разказана от преки свидетели под клетва. Бяха четирима човека: обикновени мъже, на възраст между четиридесет и шестдесет години, мой земляци, които познавах и на които можех да вярвам. Щом чух разказа на първия очевидец, за един къс перио ...

... А мислех, че си вече отболял.
И всички мои сетива заспаха.
Но кой ли дявол беше завидял,
че път ти даде покрай мойта стряха?
Потръпнах. И земята покрай мен ...

Кекс, кафе, мечти,
тихо, че детето спи.
Глъчка, смях, игри,
бързо, идвай с нас и ти...

Щипка сол вместо отговор ще ти пратя.
Хей така! В празен плик за писмо.
За своята мъка така ще разкажа
вместо в стих, писан с кръв и перо.
Здраво място, а тежки рани си правим. ...

Искаш да си сянка,
която във безплътие пристига
и си тръгва пак така внезапно,
разкъсана на слоеве,
като пресована от времето; ...

Нека алкохол вали
всички ни да провали.
И не искам даже злато,
само лозе дай богато.

Свивам в кок разпилени от есенен вятър коси,
а бодливите кестени ползвам за шнола,
изпращам с тъга и последните златни лъчи,
приседнала леко на пейката стара на двора.
Вятърът дърпа на слънчево зайче уши, ...