Беше красив слънчев ден, макар лятото да отстъпваше бавно мястото си на есента. Аз седях пред прозореца, гледах навън и си мислех за бъдещето, когато вратата на стаята ми се отвори с трясък.
- Защо седиш без работа, Лили? Майка ми се грижи за теб, а ти така ли ù се отплащаш?! Как може да си толкова ...

Огън е тя, същински пожар,
хиляди адове не могат я настигна,
помощник коварен е нейният чар,
за който думите едва ли ще стигнат.
Буря е тя! Такъв ураган, ...

Тя се унасяше. Звездите осигуриха спокойствието, което ù бе необходимо, имайки предвид горещия изморителния ден. Лятната нощ беше тиха и ясна. Само щурците можеха да нарушат тази хармония. Ала на полузаспалата млада жена те действаха успокояващо и никак не я дразнеха. След секунди тя потъна в дълбок ...

За нас не беше отредено
брачно ложе.
Но ти си моят бог,
а аз съм твоята богиня.
Две божества, ...

Някаква пластичност в сърцата
Умение
На сляп въжеиграч
И никаква
Умереност в диханията – ...

Вече месец се мъчим да сричаме –
недогонени, недоубити,
уморени от тъжно обичане,
като облак отнесло мечтите.
Отведнъж се яви - привидение, ...

Стой! Поспри се малко!
Обърни се... Виж очите мои.
В тях тъгата пак напира,
да покаже сълзите топли!
Стой! Почакай... ...

Instrumental.

Вчера се разби една вълна... самотна,
пусна сетни сили... неусетно кротна.
Даже „Здрасти“ не можах да кажа,
името ù кратко се затри на плажа.
Тъй край мен си мина устремена, ...

Дълги нощи, къси дни,
мрак и светлина,
докосни ме с устни ти
и не ми говори.
Слънце, залез и луна, ...

Ако някой път помислиш за мен,
но болката спомена пропъди,
забрави ме пак както онзи ден –
на самота без вина ти ме осъди.
Ако ли поискаш да ми пишеш, ...

ЗАБРАВИ
Чух, с любов гореща
ти ме призова.
Смееш се отсреща,
кимаш ми с глава. ...

Съзнание и Светлина. Мисъл и Облекчение.
Дишам дълбоко, на пресекулки, с непостоянен хъркащ звук. Лошо ми е... Дължа го на болката в гърдите. В устата ми е гадно. Повръщам...
Олеква. Започвам да се радвам. Дробовете отново се изпълват с кислород. Отново и... отново. От мен се стича вода, а след мен ...

Угасват старите звезди
и нови пак се появяват.
Така над старите бразди
все нови пак се наслояват.
А този свят - и стар, и нов - ...

На босо ме стягат терлиците
и чакам да цъфнат налъмите.
Омешах брашното със триците,
броя си напролет маймуните.
Подковавам си сръчно жабите... ...

заплаквам всеки път
когато
вълни погалят моите коси
една скала
в безкрая ми нашепва ...

Моят син мери времето с тънки крачета
по пътечка, наречена ден.
Бяга утрото, моето пладне е вече,
става сянката равна с мен.
Натежават лозниците вече ...

Къде отиваш, моля те, поспри се
и само миг ми подари едничък.
Жена без име, среща нетипична,
и чувството, че мога да обичам!
Да те докосна само с поглед искам, ...

Не унивай, когато пред тебе чернее земята,
ветрове изсушават последната капчица влага
и превръщат в дрипава циганка цъфтящото лято,
а дъждът все не идва, посърнал го чакаш на прага.
Не унивай, когато те смазва забързан животът, ...

Взирам се в твоята снимка,
чакащ и вярващ, тя да оживее.
Умът ми казва, че е тясна примка,
но сърцето да се откаже не смее.
Кога за нас ще бъде късно, ...

В етични времена живеем,
но етикета не владеем:
с произход ли си благороден,
щом нямаш герб – си старомоден!
Сервилните ни политици ...

Терзания.
Молитва.
Кажи ми, мили Боже,
от Лошотията си
как да се опазя? ...

ОТНОВО
оня
дълъг път
към теб
отново ...

Сухите пръсти погалиха тънката ленена материя. Имаше нещо тъжно в това докосване, което го караше да диша учестено: спомените.
Разстлано върху леглото, грубото одеяло скриваше изхабените чаршафи. Затвори очи и опипа крачолите на панталона, чакащ да бъде изгладен. От допира панталонът се изкриви и па ...

Пак трия сълзи,
напират в очите ми.
Все гледам назад.
Вървя напред с обърнати
към теб очи… със сълзи. ...

Да, прави сте -
животът учи,
предаде му урок,
след тежките години,
които преживя на улицата, ...

ПРИКАЗКА ЗА БЕЛОКОСИ
В нощ лунна сънувах сън. В море от светлина
летях, бях птица бяла, чудна,
но мина някаква си черна сянка една,
всичко трая миг, и аз - будна ...

Дни и нощи има, във които
усещането ти е… че не си сам.
Чувстваш се във Щастието инкогнито,
двамата сме във един - и ти си там.
През времето това минаваш – като на парад. ...

Млади влюбени за любов жадни
Там, където вълните с плясък
полягат на златния пясък,
между храсти и треви,
алея крайбрежна върви. ...

Галеща тишина, упойващ аромат на билки, на смола и на първа любов, вълшебен, покоряващ трепет от съприкосновение с научни открития - какво повече би могъл да желае Тертер, за да се почувства щастлив?! Всичко това сега го имаше на Боровец, но сякаш нещо не му достигаше. Така копнееше за чудото – за в ...

“Ето ме тук накрая и все още”.
Росарио КАСТЕЯНОС, “Парабола на изменчивата”
На дните ми по незатворената крива
и моят хвърлен камък стръмно слиза
натам, където времето се срива – ...

„Ах, этот сумасшедший дождь....”
Дъждът съвсем се е побъркал.
Захвърлил всякакво приличие,
в очите с водни пръсти бърка,
измива гняв и безразличие. ...