Сладката тъга в очите ми
(Ти знаеш)
Лекотата, с която се докосваме –
всяка прегръдка говори без глас,
нежността, с която се усещаме - ...

Денят бавно си отива вече,
последните лъчи със земята се сбогуват,
слънцето умислено поема надалече,
цветовете бурно в огнена заря пируват.
Прощален поздрав на сладкогласен славей, ...

Какво правиш? - попита ме тя.
Аз - Защо? Загрижена ли си за моята глава?
- Приятел в нужда се познава...
- Приятел няма как сърцето да ми утешава...
Предадено сърце, ...

Бях се засилил да давам акъл,
ама излезе напразно.
Не срещнах някого да е дошъл
да слуша, а не да казва.
Ще си купя винцé за рождения ден ...

Искам да се влюбя, влюбя, влюбя.
Обожание в упоителна доза.
(Но търпение!
Идва пълнолуние.
Благородно. ...

Как ли да ти изкажа?
Боже, колко те обичам!
И виждам мъж и жена
на едно спокоино място,
може би гора, ...

Как да не бъдем ограбени
Как смятате - дали животът ни ограбва, или ни дарява? Въпросът е дали ние даряваме на себе си, или продаваме това, което имаме, за да спечелим уважението на другите. Звучи изтъркано, нали? Звучи изтъркано до момента, в който не прозрем истината. Едно време са връзвали магаре ...

Морето ме прегърна и ми взе
едно голямо слънце от очите.
Превърна го в звезда. Солена бе
последната ми глътка, птичата.
Солени бяха нощите преди. ...

Дама
Тя е Дама - от гордия поглед,
та до токчето - шпага в дъха ми,
и когато без глас заговорих,
със усмивка една ме осъди... ...

... за теб.
Ще ме загубиш ли, простичко като ключовете на колата си, като фокуса в слънчевия кръг изпод веждите на ежедневието? Макар да бъда по-добра и от сълзите си, потекли след дълго стискане на зъби... и безотказно в кондиция за преосмисляне. Простичко като загубата на време и живот, едно и същ ...

ПОВОД ЗА КЛЮКИ
Във един горещ следобед
гръмна музика пред блока.
В миг се насъбра народът
край площадката широка. ...

Той имаше много красиви очи. Големи и проницателни кафяви очи. Да, не беше много висок или красив като актьор, но имаше нещо в него. Нещо, което ме караше да спра да дишам само като го погледна.
Запознахме се, когато бях на четиринайсет години. Бях на почивка в онова малко село, в което той живееше. ...

Пак събудих съ у рано
ама ич немий засмяно
към часовника поглеждам
думи цветнички нареждам
Скачам в гащити набържи ...

Ако във въздуха се срещнем - ще бъдем две ранени птици.
От силата на собствената мъка ,,горчивото” в очите ни ще блесне...
Ако по пътя се застигнем – ще бъдем две деца изплашени.
В началото ще се обидим, но заиграем ли се, не е страшно...
Не сме деца и птичета не сме, по вятъра да пратим скрита мъка. ...

Оставям те на свобода, защото
ще ти трябва, за да ме обичаш.
Ще ти трябва и един самотен остров,
на който във любов да ми се вричаш.
Отлетяха бързо всички влакове, ...

За хората и гълъбите
Разсъмва се!
Настава топло лятно утро!
На изток
облаците розовеят... ...

Прехапвам устни
в миг на откровение,
прикривам слабост в тишината...
и диря теб –
потънал във копнения, ...

И не зная защо обеднях.
Аз не съм те държала в ръцете си.
Но съм бедна, когато мълчиш.
И когато те няма в очите ми.
А мисълта ми е игла. ...

И все пътувам с лодката живот
към онзи бряг мечтан -
брегът на тъй жадувана Любов.
Преминах бури и вълнения,
оцелявах от подводни течения, ...

Бе хубав летен ден в страната.
Денят се бе преполовил.
Аз гонех пътя си с колата.
Навярно радостен съм бил...
Не се натискам да шофирам, ...

Легенда за русалката
Във сърцето на стара и гъста гора
синьо езеро плиска вълни,
а до него стои си русалка една –
надалече се взира с очи. ...

Какво ли е
Какво ли е извън това
далечно пространство
на хиляди светещи
звезди и слънца? ...

Случайно ще се срещнем някой ден,
на някаква далечна, шумна гара.
Ти няма да си никак променен,
захапал неизменната цигара.
А аз – с оная рокля на цветя ...

при него
остана
стара четка за зъби
за изхвирляне
чаша за кафе ...

ПЪТЯТ КЪМ ТЕБЕ
В очите ти, дълбоки като грях,
със цвят на австралийски изумруди,
погледнах. Само себе си видях.
Но всеки път към себе си е труден. ...

Понеделниците винаги носеха нещо ново, независимо от неговото естество. И както си личи от името след почивката, след неделята, всичко живо се отърсваше от залежалите и флегматични размисли и се впускаше отново с пълни сили в работата на живота, в неговите кипящи искри и тежки каменни дела. И този м ...

Исках да съм в рая и във ада, на живота на земята,
не там, в небето, да се рея, където птиците живеят,
моето място е тук, на земята.
Любовта ни исках да съживя,
подобно паднала птица на студената земя е тя, ...

Сърдиш се, че те ревнувам,
но май имам причина.
Аз всяка нощ дори те сънувам,
а ти при нея замина.
Пред мене ти нея избра, ...

Страх
Мракът, разкъсан
на малки парченца,
обзема душата ми странно...
Незнайните харпии разпръскват ...

Обич моя,
моя мила, тайна, извоювана, скъпа, незаменима, ранена, кървяща, далечна... единствена любов,
пиша ти днес не защото искам наново да отварям раната от това, че ме няма до теб и че те няма до мен. Пиша ти, защото адски много ми липсваш и не мога да те извадя от мислите си. Пиша ти... за да с ...

`Вятърът...
Какво е Вятърът?.. Не е ли
когато въздухът се движи
развял над земните предели
и ежедневните ни грижи?.. ...

Болката беше приятна,
усещаш зъби по врата си...
Обстановката беше лятна,
а той впиваше нокти в плътта ми...
Пулсът ми се ускори. ...

Докосвам ръце-теменуги,
докосвам китка цветя.
Като тях няма други
и аз мисля, че ти си Тя.
Как липсват ми те сега. ...

Когато почувствам сърцето
да бие отново в гърдите,
ще се опитам да го притисна
и да заглуша този див ритъм!
Когато аз видя Жената, ...

Аз днес съм море – самотно, без бряг,
без чайки и гларуси бели.
Ти днес си вълна, обръщаща в бяг
дори лодки, на пристана спрели.
Аз днес съм небе – безкрайно само, ...