Първи куплет
Стоя в тъмната стая, скрит от лъжливия свят, гледайки твоята снимка.
Опитвайки се да не плача за теб, но е напълно безсмислено.
Спомням си как бяхме заедно и как бавно се изплъзваше от мен.
Защо си тръгна? Какво направих? ...

Като перце,
изтръгнато от ангелски крила,
летя и следвам
своята съдба.
Ти като гръцки бог ...

Дотук да ме беше откраднал
поне седемнадесет пъти!
Накрая ще взема да падна,
обрулена с калпави пръти...
Не става, без пръст да протегнеш, ...

ПОНЯКОГА
Понякога потъвам в самота
и всичко в мен усещам, че е чуждо -
не искам да е ден, другар ми е нощта
и нищичко дори за миг не ми е нужно. ...

Останаха ли….
Остана ми една кравичка, като в оная приказка… “Дий, воле, дий”, всичко помете – и хамбарите, и храницата и кончето се удави, горкото… Пък какво конче беше… Наесен щях да го годявам, нали и то е… животец да види… Какви рожби щеше да издокара… Бог дал, бог взел…
Виках на жената, не ни т ...

Безкрайна кехлибарена неделя
струи пред моя праг...
Но аз съм лош!
В такива дни се тровят и се стрелят
и тези, дето тънат във разкош. ...

Не ми трябваш, за да живея, не ми трябваш и за да дишам...
Не, но всеки дълбоко поет дъх ми напомня за това, че те обичам...
Не ми дължиш нищо и не смея да те моля да оставаш в моя живот...
Тръгвай си, щом така желаеш, не те задържам насила, моя любов...
Бъди щастлив - животът е хубав, желая ти сбог ...

Дамата на моето сърце
Една любов жадувана и недостъпна,
една любов отвътре ме гори.
За мен богинята си днес,
с красиви, бляскави очи. ...

Извинете ме, господа недорасли,
че във сивото внасям корекции.
Разкроявам скуката многопластова,
но не съм шивач на конфекция.
Мойте думи имат широки размери - ...

Няма нужда да бъдеш нито първа, любов,
ни в притихнала есен - последна.
Всеки миг, всеки праг, всеки рай е готов
да запее с теб химни победни.
Няма нужда да носиш свеж венец от цветя, ...

Другото лице на лукса
Дали не ви се е случвало в някой топъл летен ден да съзрете в зелената трева, в леко разхвърляната ви стая, в някоя остаряла мебел да съзрете нещо необяснимо. Как дори дребните набиващи се на очи дефекти са точно там, където са, и вие не можете да си представите друго място за ...

Булевардна преса. Слово с пирони.
Забити в пръстите букви, неизричани прози.
Безделни делници - като просяци -
свличат се в канала. Четива,
запълващи шахти от глупост. ...

Не съм това…
Не съм това, което ти се иска.
И ти не си това, което аз мечтах.
Защото принцът и принцесите
са само в приказките и мечтите. ...

Вдигам тост:
за невъзможната любов,
онази, грешната и неразумната,
онази, прокълнатата любов,
отритнатата, блудната! ...

От мен животът много, много взе,
дори и вас... на всичкото отгоре...
А някой ден - до моите нозе
ще искате със мене да говорите...
Тогава нещо, знам ли, може би... ...

Ти ми казваше: „Обичам те“,
но аз не можах да ти повярвам.
Права се оказах за това.
Ти винаги обичаше друга.
Събрахте се двама. Аз останах сама. ...

Тоталитарната държава
превърна се в дръглива крава:
пресъхна, млечице не дава...
А беше тя свещена крава!
Все празно вимето се люшка! ...

Българската учебникарска мафия
произвежда учебници порнография.
Как банкянският "супермен"
допуска да се говори за сутиен
в учебник по български език? ...

P.R. - В басейна
Дойдоха „мутри“, да се снимат…
Басейна се изпълни с тях,
с дебели вратове, неутешими…
О, аз веднага ги разбрах! ...

Залязва слънцето
Залязва слънцето
като картичка цветна.
Окичен, залезът рисува
блясъка лунен на небето. ...

Объркан си и луташ се в безпътното,
и що ще дириш пак във тоз мираж?!
Редиш се все край недостъпното,
гнева си щом използваш за кураж.
А само мъка крие той, ранена песен, ...

Да притежаваш дом, в който да отраснеш и в който можеш да споделиш своите спомени и мечти, е една от най-големите ценности. Ценност - особено тук, в планинските обятия на Папаз дере. Казват, че планината винаги е била майка закрилница за тези, които търсеха своето местенце, изгонени, без всякаква на ...

Защо ли не ми омръзваш,
всяка нощ идваш,
всяка нощ едно и също...
Но не ми омръзваш,
отново и отново ...

Целуни ме.
По детски наивно, невинно.
Като любовник.
Страстно, всепогъщащо.
Не като приятел. ...

Аз винаги ще съм онази, другата,
която с нежни думи и със топъл глас,
те приласкава нощ след нощ с усмивка влюбена
и ти дарява обич, топлина и страст!
За тебе винаги ще си остана другата - ...

Роден край
Тук, под топлите лъчи,
сред хълмовете приютен е този край.
Тук текат блажени дни,
тук открих аз своя земен рай. ...

Денят ми се разтича на малки капки самота. Раздробява се. На незначителни парчета безразличие. Сутрин, докато ми е все така болно, но празно; ядосано, но нежно клепачите, завили с влага сухите ми очи, се отварят.
От там излиза тъгата, узряла в тази сухота, натежава и се приплъзва надолу към гърлото. ...

Самотни стоим ний двамата,
а душите ни са пустини две -
пустини, в които щастие няма,
а само парченца живот!
Може би ако ползваме стихиите, ...

Преживял бе той една торба несгоди,
ала близките му в - двойни дози.
Преживял ги бе... преживял...
Ала дали ги бе докрай разбрал?
И впиваше се във живота, ...

Край моста призори
видях аз там - жена стои.
Сълзи като две реки се
стичаха от нейните очи.
Чух я с глас да реди ...

Принцесо!..
...на Теб
Задъхан в пристъп на любов голяма
аз някога нарекох те: „Принцесо!..”,
когато ти цветята разпиляни ...

Глава 3
- Не знам дали е възможно да дам информация за себе си. Все пак не ви познавам, не знам, може да се окажете луд или някакъв психопат. - тя се разсмя, а той загуби ума и дума. - Нали знаете, че не е учтиво да зяпате така дама и още повече да не проронвате дума? - гледаше го и се усмихваше, ся ...

Хей… Обичам те.
Знам, че досега ме беше страх.
Но сега го казвам…
Знам. Късно е.
Нощта вече облизва небето, като малко ...

Курабиите на мама
В оранжевата гръд на лятното момче
тупти с опасен код сърце огромно,
в басмена рокля и с грейнали в брашно ръце
посреща мама – по-слънчева и по-гальовна. ...

От огледалото ме гледат две очи
и се питам ден след ден,
къде ли съм ги виждала преди,
май бяха най-важните за мен.
Виждам само теб, вървиш към своя край, ...

Вънка цяла нощ валяло,
после слънцето огряло,
а след детската градина
Мимето се заиграло.
Рови Мими сред тревата ...

На Софийското летище днес
бе пълно с хора и коли.
Наоколо тягостно, шумно
и куфари, пакетирани в тиксо.
На чекинг опашката дълга, ...