Аз знам, че някой ден ще те посрещна,
приседнала на пътя ми във края.
Ще кажа нещо глупаво и смешно,
защото мисля, че ще те позная
по стъпките в безмълвието прашно, ...
Преди да се нарадваш на живота,
замина си със влака на смъртта.
Остави ни да плачем безнадеждно
и някак да изпитваме вина.
И сякаш сме във сън, кошмарен, страшен. ...
Твоите деца не са обаче твои...
Те са единствени и не ти принадлежат.
И ористта им вече - не е твоята,
дошли са да вървят по своя път.
Идват, растат, живеят чрез тебе на света, ...
Появи се ти от рая, но защо?
Нима със нещо те заслужих?
В дните тъмни ти сякаш с ангелско крило
прегърна ме и всичко лошо свърши!
И все пак... не смея да се радвам, ...
Дълго време си прекарала в това да помагаш на един човек, да го подкрепяш, да си с него във всеки един лош момент, въпреки всичко и всички да го защитаваш. По едно време той е станал единствен за теб, не можеш да живееш без него, не можеш да си представиш света без него, сама си осъзнала, че значи с ...
Има моменти, в които искам да плача. Да плача толкова силно и да се смея така, че целият свят да ме чуе! Не. Не, защото нещо ме е наранило. Тъкмо обратното. Защото съм се огледала и съм разбрала колко хубав е животът! Колко много имам да видя, да чуя, да усетя. Колко много имам да преживея и колко х ...
Мигът вълшебен, пълен с чистота.
Безмълвие почти... ръка в ръка...
И леко възнесение... към полет...
И времето да спре ... очите молят.
Но ТО лети... че утро ще посреща. ...
Късно е за тези думи. Късно казваш ги на мен.
Всичко изчезна помежду ни в онзи гаден, скучен ден.
Късно е да ме поглеждаш с тези матови очи.
Спри в моите да се вглеждаш! Знаеш ли, че ме боли?
Късно е да се завърна в твоите хладни, ледени ръце... ...
Тази грешна земя, на която обичам,
по която задъхано бързам напред,
аз съм все още онова малко момиче,
дето търси пролука в душите от лед.
Не повярвах в това, че е пълно с мечти, ...
Виж – вятърът заспа… Като момиче,
очакващо ме в своя майски сън.
И само под стрехата - нейде, птиче
напомня ми, че има будни вън…
А аз – одрипавял от мисли празни, ...
Още си мисля как възникна любовта ми към медицината и по-късното ми влюбване в хирургията. Още като дете майка ми казваше, че станеш ли доктор, няма да сгрешиш, но аз отказвах ли, отказвах. Бягах от идеята за медицинско образование. Макар да знаех, че и да искам... няма как да избягам от това. На ня ...
Нямам време за усмивки, бързам аз сега -
скоро слънцето ще скрие своята коса.
Че от нея сбирам нишки, весел шал плета,
за да може да те топли нежно във студа.
Този слънчев шал щом носиш, и накрай света, ...
Свободата искам да съм аз!
Искам да живея!
Да се рея като волна птица из небето.
Да преплувам океани и морета, като малка златна рибка.
Да мога да кажа това, което желая, ...
Една къща стара и полусрутена,
където няма ни маса, ни стол.
Една ограда, от дъждовете порутена,
подпряна на стария ствол.
Там спомени, като прах разпиляни, ...
на Ani J с любов
Застанала съм на ръба на пропастта. Загубих духа си. Някъде там се рее. Тази бездна така ме примамва. Лесно е, само едно залитане и...
- Не тъгувай, мила! Понякога се случват чудеса.
Оглеждам със замъглените си от сълзи очи. Никого не виждам. Гласът непознат, но някак си се доверява ...
Кой си ти ? Аз... аз познавам ли те?
Ти... ти си моят тъмничар. Ти...
Ти слагаш окови на моите ръце... Ти подрязваш крилата ми и ме затваряш в ръждясал кафез.
Ти си пазачът на моята тъмница.
Ти заставаш пред малкия прозорец и скриваш светлината от мен... Ти настъпваш безмилостно пръстите ми, докато ...