В близкия парк на една пейка седеше една девойка, сгушила се просто, си седеше, докато не го видя - момчето на мечтите ù, за първи път тя усети нещо, усети толкова силно привличане към него. Той беше с приятелите си смееше се, забавляваше се, а тя го наблюдаваше отстрани. Момичето бе запленено от ус ...

Дошъл съм пак за жътвата на село.
Пшеницата си аз да прибера.
Пак жар се сипе горе от небето
и лятото ни кожите дере!
Не можеш ти навън да се покажеш, ...

КЪМ РУСИЯ И ПУТИН
С Русия и руския народ винаги сме били в добри взаимоотношения и, разбира се, трябва да бъдем. Нашите два народа са исторически свързани от древността. Още от империята на АТИЛА. Там нашите тюркски племена са били в съюз и със славянските племена. Сам Атила е от тюркски произход. И ...

ЗАВРЪЩАНЕ В РИМ
“...италианското море сега върни ми...”
Жерар дьо НЕРВАЛ, “El desdichado”
Напролет можем да заминем някъде,
но по-далеч – зад граница – едва ли; ...

Дочух край мене птица
Дочух край мене птица,
моя глас дочу и тя.
Бях за нея непозната,
но тя ме погледна и запя. ...

на Павката
Моля те, напиши некролог.
Докога, за какво ще живея?
Любовта е загубен облог -
дон Кихот със сестра Дулсинея. ...

Днес ме молиш да си тръгна. Да вървя ли?
Време ли настана за раздяла?
По паважа прашен ме препъна
израза ти: " С теб не ще съм цяла!"
Малките седефени сълзици, ...

Когато чуя твоя глас,
ми става толкова добре...
Сякаш имам всичко аз,
което е под туй небе!
Но телефонът все ни свързва, ...

Колко са наивни онези чувства в мен, които така сляпо вярват, че могат да се доверят на очите на онези лъжливи хора, които живеят и общуват само с маски. Ала как бих могла да ги различа? Те са толкова истински, казват ми това, което искам да чуя и започвам да живея в техния свят... на очите ми сякаш ...

Всички есенни дни са ужасно добри. За тъга.
Къси. Жълти. Ухаят на угар и гнило.
И ме дебнат надежди за дъжд и вселенска мъгла –
да затрият света. Или... Боже - поне го умият!
През прозореца - сиво. Ни помен от злато и мед. ...

Ти знаеше, Любов – ще бъде грешка:
той има всичко и си е щастлив;
защо направи тъй, че да го срещна,
а той да ме отмине мълчалив?
Край мен кипят и прекипяват страсти, ...

Глава навела, в дъжда сама стои,
някой кибрит в краката ù метна.
Дали са капки, или блестят сълзи?
Тежи ù нещо на душата клетна.
С ръце премръзнали кибрита взе, ...

Изпратих те,
с чаша скъпо шампанско
тържествено отпивах те –
по глътка!
След всяка ...

"Някаква си птица сутрин пеела -
славей ли, какво ли го наричали...
Казват, че било приятно."
К. Павлов
Живеем странно, ...

Някога ловях светулки в шепи.
Потна и задъхана танцувах.
Ти звезди ловеше от небето.
После в тъмнината се целувахме.
Тихичко ни свиреха щурците. ...

Когато две сърца се учат да летят...
те трябва силите си да пестят,
за да е полетът по-дълъг, по-красив...
Прекрасна фигура на небосклона сив.
Когато две ръце се учат да творят... ...

В многото неистини откриваш своята истина,
в многото болки откриваш своята радост някъде там,
а това, което не можеш да откриеш, е някъде
толкова близо до теб, че дори го подминаваш.

Съмнявай се, във всичко се съмнявай,
фантазия измамна е светът.
В коварните си мрежи ти не давай
душата ти в миг да оплетат.
Претегляй всичко на кантари, ...

И КАКВО!?
И какво аз да направя,
че не съм фотогенична...
Как да се сдобия
със прическата епична? ...

Есенно
миниатюра
И пак е есенно...
И дъхаво. И хубаво.
И нежно... И тихо... ...

С нетърпение очаквам да дойде вечерта
и на небето да затрепкат пак звездите.
Тогава ще се срещнем под лунна светлина...
На тихо място... На хората далече от очите!
Тогава в мойта длан ще взема твоята ръка, ...

Събуждаме се, но не смеем да вдигнем мигли
и да си тръгне хубавият сън, във който бяхме двама...
Какво ни трябва още? Уж всичко сме постигнали,
а между нас се раждат измама след измама...
И снощното пиянство беше инсценирано, ...

ТЕМАТИЧНО
Пак събра ги кварталната пейка
и нададоха вой с режещ глас
за пържоли и рибици, флейки...
Позаострих ухото си аз. ...

Другите - с имена на сериозни герои,
а ти - просто Иванушка Дурачок.
Как да ти станат мили и свои.
Делят ви приказки. Пък и живот.
Трудно се вписваш в истории умни, ...

Макар че всеки ден по мен трамбова,
животът не успя да ме премачка.
И не по вятъра пилях любови
на чувствата в месомелачката.
Не ме обезкървиха дните вълчи, ...

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото...
„Опълченците на Шипка”
Иван Вазов
По разкъсани устни пробягва плачът, ...

По лицето стича се сълза след сълза,
в душата умира последна мечта,
в сърцето догаря на пепел любов,
един свят изгубва отново живот.
Сълзите тъжни падат в нощта, ...

За едното нищо
Колко много искам да обичам всичките хора!
Без изключение на нито един.
Да мога да ги гушна, и прегърна, и да ги утеша
- ей тъй, по човешки... ...

СОФИСКА САГА 30
Глава двадесет и седма
Графиня Мари-Клeр де Монморанси роди първородния си син
Марк-Филип през първата седмица след Великденските пости. Дойка нормандка и гувернантка веднага поеха детето и го заобиколиха с грижи, достойни за наследник на кралски престол. Беше гледан почти в стерилна ...

Преди съвсем да се разкапят
омекналите сухожилия,
а злата болест да отхапе
без зъби сетните му сили...
Преди да сети задух страшен ...