Не мога да заспя,
нещо мъчи ме сега,
силна тишина
пронизва пак нощта.
Не мога да заспя - ...

Суховеят е вик, означаващ – „Здравей!”.
Този повик е жажда в крилете на вятъра...
Днешните трепети раждат повей:
„Обичам те, да, мое тъжно разпятие...!”.

Недей! Не се приближавай към мен!
Не ме допускай до себе си! Бягай!
Остани далечен, чужд, забранен!
Всяка нежност и зов заличавай!
Недей! Не ми давай ръка! Замълчи! ...

Видях я най-сетне… Ето я! Кацна на перваза на прозореца и се оглежда във всички посоки. Крадла! При това истинска крадла! То… аз си имам вина, но… Донякъде, както се казва! Оставям си нещата върху бюрото, което е до прозореца, а той е почти винаги отворен в топлите слънчеви дни… Ама все пак, у дома ...

Не искам в живота си учител,
нямам нужда от това,
искам да съм потребител,
трябва ми храна, вода.
Не искам да мечтая, ...

Галиш ме с поглед чаровен,
весело и искрящо,
говориш ми с глас разтревожен,
сънено, трептящо,
докато телата ни се търсят в свят безкраен, ...

Сезоните в живота ми ме връхлитат и завъртат.
Настъпват, после отминават.
Създават сътресения, които ме побъркват.
Създават спомени, които никога не отшумяват.
Сезоните в живота ми се разлистват и увяхват. ...

Здравейте. Започнах да пиша есета, а сега и разкази/романи. Иска ми се някой да ми каже справям ли се с писането. Или, нека се изразя по-точно, трябва ми някой да ме оцени и да ми даде акъл - кое, как и защо се пише и най-вече как да направя разказа си по-добър. Преминах от есета на разкази, защото ...

Както всяка нощ преди сън, моята майка започна да чете поредната история на любимите ми герои Мечо Пух и неговите приятели.
Слушах я с такъв интерес и си представях колко щастлива бих била, ако поне за миг ги зърна и се озова на поляната сред тях.
Дали защото силно го желаех, или почти унесена в сън ...

- Предполагам, ще бъда извинен за дръзкото си държание, но не искам много...
Само миг във времето, за да попия аромата от любовта.
Не мога да си позволя да те пусна... Но да обичаш истински, е да позволиш на другия да бъде щастлив. Свободата е болезнена...
Вероятно, ако се бяхме срещнали тогава... С ...

Тринадесет души. Със Него начело. Смокиня повяваше хлад.
Стояха, блажени, а аз - на предела на собствения си ад.
Не смеех да гледам в лицето Му бледо, не смеех да вдигна взор.
Тринадесет бяхме. И той ни преведе през огън и чума, и мор.
И вярвах във Него... О, още Му вярвам! Заклех се в Баща Му - ще дам ...

* * *
Тази нощ като дреха приляга,
като фин тъмен костюм
на някого, който се стяга
за бал сред смях и парфюм.

Целият ни свят е музика -
и любовта, и дъждът,
и слънчевият ден.
Китари са сърцата
и струните... нежно ...

СЪДБАТА НА ЖЕНИТЕ
Жена, останала сама в живота,
нелека веч е нейната съдба.
Със тежък кръст по своята Голгота,
с товара двоен - птица без крила. ...

ГЛЕДАМ МРАКА
Гледам мрака...
...как провлачва стъпки, как застива
в острите ъгли на тишината,
как настръхва черната му грива, ...

Сложи ръце на кръста ми - отново -
стискай ме до счупване... да крещя от болка.
Разяждай кожата ми с целувки от олово -
като хищник разкъсай ме... до кокал.
После впий нокти в лицето, ...

Да! Така е!
На бъдещето дните -
те тайните отключват.
Вярата се ражда
още сред огньове. ...

Сега е есенна дълбокосиня сутрин – звуците са приглушени. Пастелните цветове на небето напомнят платно на своенравен художник с пламенна душа, нахвърлил непринудено поредния етюд. Птиците са притихнали, чува се само диханието на топлия бриз. Искам да се разтопя в тази тиха прохлада. Желая да се прер ...

Въздухът и Огънят танцуват,
а танцът им разказва за страстта
и чувствата, по-силни от вихрушка
в илюзията на нежност и лъжа.
Да те желая, чувствам, забранено е, ...

Мислиш, че си сам -
че нямаш гръб.
А често - че нямаш
и лице.
Ала очите виждат, ...

Тази нощ се проточи. Досущ като скитаща блудница,
приютена измамно от нечия чужда врата…
Бавно късаше здрача. Сякаш искаше тъй, да пробуди,
догорелият огън…И после да лумне в страстта.
Но натирена, тъжно присядаше вън, до вратата. ...

Седя на ивицата мокра
на плажа празен и студен.
Вълните плискат, мрачно духа,
морето черно е пред мен.
Седя със поглед устремен, ...

Мълчанието е злато
За мен мълчанието ти е злато,
а думите ти-хляб горещ, уханен.
И двамата гладуваме богати...
А толкова е лесно да нахраниш!

Брегът на синята река.
Селцето китно, сред лъките.
Момче без чувства и с крила
ненужни – сляпо бе с очите.
Изострило бе своя слух – ...

Любовта за мен е да те обичам,
да те харесвам.
Влюбих се в теб ненадейно и
обичам те безрезервно.
Ти завладя ума ми, мислите ми. ...

На всички, които се страхуват от обвързване (включая и себе си)...
Наранявали са ни, разбивали са ни сърцата, нощи поред сме плакали, наливайки се с алкохол, само и само да успеем да си спомним онези, хубавите моменти, които са ни карали да настръхваме... След като сме се удавили в спомените, се опи ...

Момиче и Конче
Момиче бях аз
нормално.
Със звънък глас,
лъчезарно. ...

Намяташ болката си и се скриваш.
И искаш да потънеш в самотата.
А самотата бавно те убива,
изяжда те отвътре без остатък...
Не можеш и не искаш да признаеш ...

След като завършихме института, двамата с гаджето ми се наложи да заминем да работим в друг град. Беше едно малко, скучно градче, но ние се чувствахме истински късметлии, защото имахме възможност да работим заедно, а освен това ни осигуряваха и квартира.
Не беше кой знае какво – най-обикновена гарсо ...

По действителен случай с Петя Божилова
Разбили са ми интернет-адреса.
„По дяволите!” - казвам си наум.
И вирус някакъв са ми натресли.
По хакерски и без да вдигат шум. ...

Мравка. Каква е малка...и колко тя е жалка.Да я натисна самои ще си остане тамо. Мравки. Как се трудяти възхищението будят.Гледайки по дървотокак те носеха зърното. Мравешка колона. Къде?Пресичаха ми пътя те.Не мога да ги спра,ще минат през крака. Мравуняк. Заспал съм.И какъв кошмарен сън.Аз мачкам, ...

След
След дъжда слънцето
изгрява и студа стопява...
След Зимата идва
Пролетта и с красота всичко озарява... ...

В ритъма на страстни танци,
с устни като вкусен южен плод,
с тялото си гъвкаво и дивно
твориш искрящи мигове живот.
Любов си до върха на миглите, ...

Зад чужди гърбове
Зад чужди гърбове
не съм стоял на топло.
Аз в бурите
изправен съм вървял. ...

Лудостта на времето
Лудостта на времето забързано
с шахматната си лудост на деня,
като буря отмерено
мислите ми разкъсва вечерта. ...