Гледам я тъжна пред мене,
душата ù станала прах,
умира животът без време,
пак сълзи се стичат от гняв.
Кой тъй жестоко рани те? ...

Миг необятен,
мъка вековна,
кога ще ме пуснеш
от твойта лапа отровна?
И вчера, и днес, и утре, ...

Често тихо си поплаквам,
че съм останал вече сам.
Съдбата своя аз оплаквам,
любовта замина далече там.
Сега съм скитник по света, ...

Знаеш ли, приятелю, обичам те...
Правилно си чул и грешка няма.
Нощем се сънувам в очите ти,
питам се с теб ли ще остана,
ако днес призная свойте чувства, ...

Ст. н. с. Петко Иларионов бе заринат с работа. Затова говори близо половин час с Ванина по телефона, преди да вземе на сериозно думите ù. Реши обаче да не оповестява на всички за случилото се и затова се обади само на един човек, на когото имаше доверие. Ако все пак се окажеше шега - въпреки клетвит ...

Как се случи, дори не разбрах,
ала мислите мои превзе.
Любовта - тази странница, пак
от съня ми реши да краде.
А в замяна дари ме с криле ...

Импресия -1
Деца играят вън и виковете им
взривяват пъпките, а въздухът гърми
от ароматни радости и четиристишия,
които птиците на двойки пишат. ...

Не съм за тоз живот, не съм
за тука, безполезна съм.
Защо забравя ме смъртта,
вместо мен прибира други същества?!
А я моля, всеки ден, ...

Музика и изпълнение: Иван Е. Дракалиев
30.03.2012-Амстердам (Холандия)
Fusion-jazz-rock-ethno style.

Този полет
пълни дълбините,
рисува спомени,
катери истини,
лекува самотите. ...

Слънцето изгрява, настъпва зрак.
Птички пеят весело в простора.
Губят сила в мене тревога и мрак.
От радост не усещам болка, умора.
В сиянието на две хубави очи ...

Не си отивай, моля те!
Не си отивай!
Ако си тръгнеш,
много ще боли.
Докрай ще трябва ...

С братовчедката ми В. (отдавна покойница - 10 месеца по-голяма), играехме на двора на пясъчник или на улицата до къщата. Край нея протичаше при дъжд вада.
До стената имаше стар дънер от голямо дърво. Имаше големи оголени корени и хралупа. Ние сядахме на корените и в хралупата слагахме кукла. Подрежд ...

Още от малка помня, че баба ми беше забранила да пия от водата на кладенеца.
Не питах защо, приех това като една от поредните многобройни забрани, които възрастните налагат, и понеже бях послушно дете, не припарвах до кладенеца, дори когато пораснах.
После, когато баба почина, реших да постегна къща ...

Огледало
Аз съм огледало. Притежава ме една красива царица. Всеки ден тя се оглежда в мен и пита коя е най-красива на света. Отговарям й, че тя е най-красива…
Един ден решавам да се пошегувам и казвам, че й завиждам. Тя се ядосва и решава да отрови една ябълка и да ме счупи, така че парченцата да не ...

От къде е ромския ми корен, аз не зная,
но зная,че моята родина е България.
Не, не отричам,че съм ром -
гордея се, че тук е моят дом !
Тук родих се и за пръв път проплаках! ...

Как свикнах да живея без любов...
да мисля, че Бог тъй ме е орисал.
И да не търся, да не чакам благослов.
„Обичам” да е еретична мисъл.
Да се целувам с образи насън, ...

Измислих галактика с много звезди,
но своя звезда нямам вече.
Самотен прозорец самотно блести.
Далече. Далече.
Отбиваш се тихичко нощем насън. ...

СКРЪБ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА
В памет на сестричката ми Недка
Защо ли ти, мила моя сестричко,
завинаги от нас си отиде?!
В миг кога раззеленява се всичко, ...

Доктор Хавиер и Инна
След случая в ресторанта, където Инна се напи още първата вечер от медения им месец, доктор Раес направи равносметка за изминалото време, което го свързваше със жена му. От този момент нататък пътуването се усложняваше с всеки изминал ден и той нямаше търпение да свърши това мъч ...

ПЪРВА ПРОЛЕТ!
Тъй уханно и зелено
е навън през пролетта.
Всяко зайче уморено
вече става на крака! ...

Грехове
Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш как да извадиш сламката от окото на брата си?" ().
Малкото селце, забравено от Бога и ненужно на околния свят, запокитено навръх чукарите, кротко беше разпростряло тесните си улички в следобедна дрямка. Там Времето беше сякаш с ...

Мое малко момиче - късна пролет през юли,
глътка нежност във капка роса!
Във очите ми парещи и безсънно изгубени -
малка, нощна, щастлива сълза!
И във жадните мигове на пресъхнала вяра - ...

Втурна се в живота ми като сироко,
помете пясъчните дюни и бархани!
С ръце молитвени в небе високо
пустинята се вдигна с теб и се отдаде
на сладостната тръпка от предчувствие ...

студена пролет
в центъра на полуострова
голо бърдо
празен град
любов и безразличие ...

СВЕТОВЕ ОТСРЕЩНИ
Когато нощем погледа си вдигам
в небето със звезди и още нещо,
една звезда отсреща ми намига.
Какво сте вие, светове отсрещни? ...

Мечтите ми отнеха
Животът тъп мечтите ми изстиска...
Аз вече нямам идол... Нямам Бог!
Като вълна в прибоите се плискам.
Рева като затворен във Чартог... ...

на съпруга ми
Очите ти са тъмна бездна,
безкраен кадифен разкош...
В тях полутоновете чезнат,
прелитат сенки, пада нощ. ...

Окото на робота.
Трудът все още ли краси човека?
Какво работиш ти? Съпорт от памтивека.
Дните минават като спам,
новият софтуер е още по-насран. ...

Добра съм в ПРОСТИТЕ неща -
да сготвя за вечеря леща,
да тръгна някъде пеша,
от ПРОСТОтия да направя грешка.
На ПРОСТашки виц да се разсмея, ...

Из моята книга "Ти можеш!"
Реших тази моя книга да бъде подарък за тебе, мамо.
Само за тебе!
Защото го заслужаваш!
Знам, че каквото и да направя, каквото и да напиша за теб, ще бъде безкрайно малко, ще бъде направо прашинка в сравнение с това, което ти си направила за мене. И каквото правиш за мене. ...

Тъмно е, наоколо горят хиляда свещти,
страшно е, вървя сред хладната тълпа,
спускам се във кладенец със хиляди зловещи,
странно тихи, тупкащи сърца.
Искам да извикам, но не мога, ...

Ти вярваш ли в падащи звезди,
в силата на всяко пълнолуние,
в котки черни и във зли очи,
в среднощното безсъние?
Ти вярваш ли в съдбата и в поличби ...

Ти си мойта дълго скрита тайна,
най-изстраданата тръпка,
най-жестоката присъда.
Аз съм тази, която най-добре познаваш
и за която още съжаляваш. ...

Всеки миг от живота ни е свързан с всеки друг миг от живота ни. Всеки сън е част от голямото сънуване, което започва с нашето раждане. Животът след него е вълнуващо прекрасен, многоцветен и многолюден сън. Толкова хубав, че никой не иска да се събужда. Аз съм в сънищата на хората, които обичам. И те ...

Разпусни косата си,
ненагледно мое момиче...
Дълга и канелено-пролетна.
Нека е, като вятъра, който
краищата си изтървани догонва. ...

Улиците бяха празни и сиви. Нищо, че винаги изглеждаха така, сякаш днес бяха още по-мрачни и безлични – грозната картина на новия ми живот. Всичко беше същото, освен мен и твоята липса. Колко е парадоксално как за миг всичко се променя – всички планове, мечти, надежди. Бъдещето измества частите на п ...

Наложи се да скъсам нишката, плетена с толкова много жертви и нежност, нишка, устояла емоционални урагани и силни сътресения в отношенията ни, нишка, свързваща ни в обречен на провал съюз, тласкащ ни към пропастта на отчаянието. С пълна сила се разбих в спомените си и се оказах в най–тъмните и тъжни ...