Аз знам, че ме обичаш, но сега
с надежди празни само те дарявам.
През нощите, облечени в тъга,
в които ти ме търсиш, а ме няма!
Аз знам, че ме обичаш, но върви, ...

The LoveCrave - Nobody
You lose yourself whenever
You close your eyes
Cause that's when you can see her
There you can't lie ...

The sound of missing you;
I miss hearing your voice
All the words that you said to me
But now this empty space fills me up and takes over me
And I cant escape it ...

И е страшно – единствено мрак.
Празен пъкъл (сама съм си демон).
Аз съм своят най-яростен враг,
а гневът ми е здравото стреме,
във което забивам пети ...

Единствено във тишината се откривам...
Долавям късчета от мислите изплували
в река пенлива и бушуваща... Отхвърлям
циничните, а с другите пирувам...
Във тишината си говоря с Ангели, ...

Дълго през пустинята вървях
под жаркото слънце,
без сянка да видя
и с вода да се разхладя.
Свивах краката си боси, ...

Не ме забравяй даже и насън
Не ме забравяй даже и насън,
когато минзухарите танцуват.
Тополата, снага превила вън,
в прозореца със сенките рисува. ...

Всички сте около мен – цял антураж,
но тя към спомена все ме връща,
независимо, че ми вдъхвате кураж,
пак отстъпвам, пак преглъщам.
Пътят към миналото винаги предстои, ...

Ако беше ти...
Ако беше ти небе - гушкащо безкрай света,
щях и аз да съм врабче и към теб да полетя...
Ако беше ти море - целуващо безброй поляни,
щях и аз да съм делфин в твойте омайващи океани ... ...

Било ли е, или не е било -
не зная вече, много време мина.
Един орел с прекършено крило
трепереше сломен до храст къпинов.
Край него спрях, посегнах с цел добра, ...

Както мога, както зная,
както стане най-накрая,
туй e проста философия
на човека не от София.

Влюбени
От страсти изгаряни,
от болки разкъсвани,
самотни, разлюбени
или пък щастливо влюбени. ...

***
в очилата му
две мургави икони
събират
слънце, погледи, възторг ...

като чу, че цялото е
повече от своите части,
"където"-ти се скри
зад други обстоятелствени
пояснения с неточен ...

Отварям очите си, виждам мечтите ти,
заровени под купчината пръст.
Гоня сянката твоя, виждам следите ù,
приятелю, не тичам след тебе от мъст!
В шепа придържам остатъка светъл, ...

Тя е толкова мъничка,
мъничка,
мъничка,
мъничка,
че минава през иглено ухо ...

Съдба!
Тайнствена и магична,
за някои така непонятна,
за други обична!
Ти ни водиш през лабиринта на живота, ...

Даже не разбрах греша ли?
А към вярното вървя ли?
С теб не сме в една посока,
но сме заедно в живота...
Даже не разбрах какво е. ...

Тя е там -
зад тъжния светъл прозорец,
зад празните дни,
във бездънните нощи.
Единствена между хората, ...

ТАНЦ С ВЯТЪРА
Прегръщам вятъра за танц в простора.
Въртим се заедно във ритъм див.
Издигаме се над поля и хора
и носим се в тандем красив. ...

Летеж
Тръгнах си с късче радост в сърцето
и с бисерни слова, изсипани в длан.
С една голяма искрена отплата,
която виждах сякаш на екран. ...

Тази вечер посрещам гости.
Не е като да съм ги канил,
но идват, защото със
страданието си съм ги бил нахранил.
Първа дойде тишината, ...

Все още чакам отговор
на онова писмо,
което ти изпратих не по пощата;
което рее се във синия простор
и морските вълни нашепват в нощите. ...

После
Изповедта на един съвременник
После- ще оставя жар от пламък,
дори ще обичам пак отново.
После- ще платя и онзи данък... ...

Седни до мен да ти разкажа...
Нали ме питаше за любовта?
Каквото мога ще ти кажа.
Дано съм ти полезна със това.
* * * ...

Заключвам се да подредя дома си,
наситена на думи и понятия,
измислени от самозваните величия,
под шатъра окърпен на историята.
Светът е хванат в страхове ...

Достолепна жена беше Стратоника. Висока беше като църковна камбанария и така кашварита, с едни дълги стройни крака, с едни едри бели гърди. ОбрАзете ù -изцъклени като берковски бърдуци - гладки и лъскави, устата ù - сочна и алена. От големите ù, коколати като на белотинска биволица очи фърчаха искри ...

Есенният град
Нощта е ледна подранила
в този септемврийски здрач
и в пазвите си е пленила
все страдания и плач. ...

Чакаш...
часовете са като игли,
забиващи се в мислите ти,
и правят спомена
още по-тягостен. ...

Ризата ми черна,
колко пъти взе назаем?
Колко пъти спа при мен,
в моя свят неоткриваем?
Колко пъти мълча, ...

ГРИЖИ
“И пред прага грижи, грижи, грижи...”
Кинка КОНСТАНТИНОВА, “На сън”
Те идваха по пладне и среднощ,
без друг багаж, ...

Като юмрук
сърцето се е свило
и удря по килийната врата...
Изстисква сокове
и сетните си сили, ...