Contemporary authors work: literature, music, art etc.
388.7K results
В плен на лошото момче
🇧🇬
Може би не съществува жена,
която да не се е сблъсквала (поне веднъж)
с лошото момче – мечта.
Той е мил (и същевременно лош).
Той е прекрасен (и същевременно ужасен). ...
Всеки миг е нетраен и блести огледално.
Неочакван, безкраен - сън за нещо реално.
Сбъдването е притча или път в тишината.
Само който обича, ще прозре самотата
на мига - бързотечен като бясна комета. ...
Всекидневната бе просторна, музиката тиха. Двамата - седнали един до друг на диван с тъмни шарки.
Минаваха изпитателно по тялото ù. Похотливо галеха страните ù.
Върна се в стаята, угасяйки лампата. Той я гледаше с любопитство, тихата музика придаваше още по-голяма интимност на обстановката.
Тя заста ...
Тръпката от гмуркането
Имало едно време... един много запален по гмуркането мъж. Той се казвал Паун.
Ето неговата история:
- Аз се записах на лагер по гмуркане. Разбира се, реших да взема себе си и жена си. Нейното име е Ралица. Изведнъж тя ме попита:
- Ти наистина ли ме обичаш? ...
Нощта ме запраща в последния кръг на ада -
първия на любовта.
В очите ми огън от гняв гори,
но гневен съм на себе си и мразя се дори,
защото след теб в нощта пак ще тичам ...
Не помниш ли вечерта на Коледа - тогава,
когато бяхме там за първи път.
За топъл празник спомен ни остава
и за почувстваната вяра изведнъж.
Кой да предположи, че така ще стане. ...
В небитиетоо на помислиите,
които прикриваш ии от себе си дори,
как да прикриеш това, което не можеш
да захвърлиш толкоова лесно,
и как да забравиш това, ...
На моята малка планета без звук
и времето не е на почит.
Не можеш да стигнеш със кораб дотук,
дори и дъга да прескочиш.
Живея във кръгла къщурка без под. ...
Умората, по ставите ù вкопчена,
превърна се с годините във навик.
Костюмът - избелял, без две-три копчета,
с разнищени от времето ръкави –
по тънките ù плещи са провесени ...
Бях дете и любовта ми беше чиста сълза...
Бях момиче и любовта ми беше истинска мечта...
Сега съм жена и любовта ми е безкрайна вяра...
Вяра, че някъде, някога, някой ще те обича
така, както си мечтаела като дете, ...
На онова кухо място имах сърце,
но ти безмилостно го изтръгна,
грубо и грозно - със голи ръце,
а после без да ти пука си тръгна!
Никога не ще забравя онзи ден, ...
Късно е и много студено. Седя на терасата и слушам как вятърът бучи. Клоните на дърветата се огъват, а сенките им се отразяват зловещо по едва осветените къщи. Тихо е... всички спят. Небето е почерняло от облаци - няма луна, няма звезди. Единствено Вятърът говори. Той разказва приказки... Гласът му ...
За свободата.
Хората искат свобода на словото, за да компенсират за свободата на мисълта, която те отбягват.
- Сьорен Киркегор
Вече беше закъснял, ама нищо... и без това е закъснял, поне едно кафе да си вземе. Джони беше учител по философия, тоест твърде странен човек, за да бъде разбран, и сега бър ...
РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) - осма част
Дядо Костадин, Христакиевият син, беше последен представител в рода на колоритния образ на българския селянин - хубавият, мъдрият, спокоен и чист селянин. Отрано свикнал със земеделския труд, този труд като че ли не му тежеше. Каквато и работа ...
Бих могъл душата си да покажа
под музиката нежна как танцува,
но Вие очаквате да Ви излъжа -
истината въобще не Ви вълнува.
Очите ми обичат светлина ...
Според мен тази тема има не само личен, но и обществено-национален характер. Погледнато от тематичен аспект, свободата е полифонична, но независимо от това е ограничена.
В библията са заложени общовалидни принципи относно най-добрата употреба на нашето време. С една дума, „Всичко е позволено, но не ...
Няма как да спра да те ревнувам!
Болен съм от твърде тежка болест.
Ден и нощ все гласове дочувам,
чужди ласки виждам как те топлят.
Смъртно съм ранен, от болка стена ...
Everybody hurts Всички нараняват
Avril Lavigne Аврил Лавин
Dont know, Не знам,
dont know if I can do this on my own. не знам дали мога да направя това сама.
Why do Защо ...
Не зная за какво да продължавам,
да късам тишината с тежки думи.
А те, сгъстили шепота си, нямо
да се забиват в мен като куршуми.
Не можех и не исках да съборя, ...
Такаа... стих № 150 - леле, ама чак толкова много ли са станали...
А на 06.09.2009 г. все още не се беше родил нито един...
:)
Значи - по-леко да я караме - Рим не е бил построен за един ден...
Аз - надали съм някакво си Чудо, ...