Пустинна буря,
прах в очите.
Аз виждам ги... там стоят и трите:
и животът, и смъртта, и най-дългото -
преходността... ...

Тя сутрин се къпе в росата,
а вечер - чезне в позлата.
С мехлеми лекува си раните,
простила на враг и приятел.
Безброй добрини тя е сторила ...

ВЪРТИШ СЕ...
Въртиш се като кон, впрегнат в долап,
стъпка във стъпка, в окръжност без край.
Тъпчеш земята, вървиш като сляп...
Изход все няма - кой иска да знай!? ...

все по-често
разхожда
гласовете си
сякаш са кучета
оставя ги да лаят ...

Импресия
Бавно вървя по калдъръмения път. Отпивам на глътки от чистия въздух и сякаш литвам там - горе. Тук е Тя - пирамидата на Светлината. Върхът ù сияе, огрян от слънчевата светлина и ме приветства с "Добре дошла в града на бъдещето!" В Новия Йерусалим. Виждам го, огрян от онази сияйна светлина, ...

Вземи очите ми и погледни през тях -
две влюбени във теб морета!
Почувствай - щом вземеш и сърцето,
бурята създадена от теб!
Вземи ръцете ми и усети - ...

Вечно те преследват страховете,
лумнали в ранимата душа.
С погледа си син като със цвете
мога да те грея и теша.
Пак пропадаш в страшни, тъмни ями ...

Сред късен час, в потайна доба,
магичен свят - на миг утроба -
една след друга се явили
дванайсет феи-самовили.
Детето в люлката съзрели ...

Любов, ти цял живот
тъй чакан гост, за мене винаги неканен.
И как веднъж не ме предупреди за твойто намерение?
Нима съм длъжна да те посрещам в моя дом,
по твое усмотрение. ...

Софийска сага 22
Глава деветнадесета
От няколко месеца, Зора се беше настанила в нов апартамент. Кооперацията беше строена в началото петдесетте години за известни комунистически величия и в първите години пред входа имаше милиционерски пост. Сега вече милиционерът го нямаше, някои от величията бяха ...

Тежа ли ти?
В това ме бива сякаш,
да бъда паметник на скръб и болка,
да съм застиналият лик на „Някога”,
издигнат гордо от горчиви спомени. ...

1 ЕДИН ВЪПРОС, ГОСПОДА ИМЕЮЩИ
Изпитвате ли някакви наслади
при толкова самонагради?!
2 СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ
(а може би и капиталистически) ...

Ако съм птица – нека да съм царска,
ако съм звяр – да бъда единак,
скала да съм – да бъда от високите,
ако съм цвете – нека да съм мак.
При всеки полъх вятър да ме гали, ...

Спомням си преди години,
за теб блестяха очите ми сини.
Сърцето ми за теб туптеше,
името ти ден и нощ шептеше.
Сега същите тези очи не блестят така, ...

Виновна ли съм, че така се случи,
че само твоят поглед утолява,
без теб да съм, така не се научих,
а винаги без тебе съм живяла...
Виновна ли съм, че дори гласът ти ...

Дилема
Погълнала е тишината туй селò,
риката сал въф бързея са чува,
проскърцва мелничарско колело
и тая нощ мливарят ши будува. ...

Беше само на пет, когато стана ясно, че е различен от останалите. Можеше да мълчи часове наред и дълго да седи неподвижен, а после дословно да възпроизведе всичко, което е чул, с точност до запетая.
Когато стана на шест години, майка му се разплака от възторг, когато го завари да гледа филм и разбра ...

Отрупан с цветя,
оплакан от поп,
изпраща го Тя
във пресния гроб.
И в целия ръст, ...

Една сълза в очите ми блести,
събрала в себе си и бъдеще, и минало,
магията на призрачни безброй луни
и един живот, като насън преминал.
Тъгува за разлистената младост, ...

Пинк Флойд
и малка стая,
целуваща безкрая...
с цветовете на дъгата.
В разцвета на ...

всеки стих на тебе посвещавам...
Веднъж те срещнах във съня си,
веднъж открих те с две ръце,
веднъж създадох с теб дома си,
но не веднъж сърцето ми отне. ...

Влюбена съм в (не)познат
и той (не)подозира,
той
(не)знае
какво ще се случи, ако махна "не"-то...

Най-напред
през прозореца влиза
мирис на дъжд.
Той е тежък и топъл
и идва със теб да се люби. ...

Залез
Залез кърваво червен
лицето ми осветява,
романтичен отблясък по кожата ми остава,
той е цветова игра на природата, ...

Това не е писмо, а просто сянката на времето,
попаднала в забързания ден -
по делнично препускащ, пак захапал стръвно стремето
на бъдещето... Най-обикновен,
залисан сам във себе си, загърбил всичко минало, ...

Жарко слънце поляни прегаря,
а косач, изпотен по врата,
упорито, ритмично поваля
стрък след стрък окосена трева.
На главата с намокрена кърпа, ...

В безкрайните пустини на пространството,
под палещия пек на вечно пладне,
където тъмни бедуини странстват –
оазисът е глътка влага хладна.
В пустините самумни на камилите, ...

На майка ми
Жената, тази старата, е майка ми.
В очите хлътнали видях ù младостта,
в ръцете сбръчкани видях ù обичта,
в косите бели видях ù старостта. ...

Мое лято
Бягай, мое лято,
бягай по вълните.
Тичай, догони ме,
горе на скалите. ...

През огъня на ада ще премина.
Война с дявола ще водя.
Земята с екскалибур ще разсека.
Света в краката ти ще срина.
Любовта като подарък ще обвия. ...

Казват, че от Любовта до Омразата имало само една крачка! И тя в онзи ден, щом прочетох, застана пред мен. И чух един примамлив глас как ми каза:
ела при мен, аз ще те приютя, ще ти дам сили да се справиш, ще ти помогна да забравиш, хайде, не се бави, ела и облегни глава на моето рамо, а аз ще ти ра ...

Не идваш вече в тъмната ми стая.
Не вкопчваш лапи в тихия ми сън.
Запращаш ме ту в Пъкъла, ту в Рая...
Недей така - студено е навън!
Сега е време с теб да се сбогувам. ...

Обичахме със Заро да ходим по манастирите български. Много неща ни харесваха в тях. Първо заради природата, знае се, че манастирските местa са най красивите, толкова красиви, че освен клишето „спира ти дъха от красота “, друго не ти идва на ум. Пък и ние не сме писатели. Заро е художник, а аз съм ин ...

Автор на песента съм аз. Музикантите са:
Вяра Иванова-вокал, бас
Родриго Бермехо-барабани
Шосе Фигероа-китара
Сержо Празереш-китара, флейта, пандейро ...

Обичах вечерите. Ригът ни пак се счупи и трябваше да спрем работа. Нямаше как да продължим. Така или иначе нямаше смисъл, защото беше единадесет часа. С Юзлем слязохме от рига и тръгнахме в тъмнината да търсим химическата тоалетна. Наоколо нямаше светлина, това не ни пречеше. С всяка изминала крачка ...