Мокри капки топло слънце
бавно премижават в моите очи,
като стар паянтов кораб
чакам да проблясна в морските вълни.
Тиха, непресторена усмивка - ...

Истинският празник е в сърцето –
времето с приятели добри,
в слънчевия допир на ръцете,
в тихото присъствие дори.
Истинският празник е без дата, ...

Аз бях на дъното на ада
и не вярвах, че ще се усмихна пак,
делеше ни невидима преграда,
а пред мене беше вечен мрак,
но ти ми се усмихна нежно, ...

Обичам да усещам дъха ти,
докато устните тихо казват "Обичам те"!
Обичам да усещам ръцете ти,
докато слизат по тялото ми
и бавно казват "Искам те". ...

Отварям старата и извехтяла кутия,
а от там ме посрещат миналите дни,
спомените отново парят като стихия
вече раздраните и стари мечти.
Раздраният албум и снимките пожълтели ...

Здравей.Как си?
Липсвах ли ти днес?
Все чакам да ми се обадиш
и да чуя твоя глас.
Все чакам при теб да дойда ...

Когато с дъха си прегърнеш китара
с очакващи струни, с горещи очи,
плати си набързо „Джин фис“-а на бара
и в ритъмен блус се докрай потопи.
Когато с дъха си прегърнеш китара, ...

1
И така той написа своя велик роман. Или повест. Или разказ. Така де... и така той написа своя велик шедьовър. Колко хубаво би било да прочета това като финално изречение в утрешния брой на „Градски хроники“ (стига да беше вярно), но едва ли ще ме споходи такъв късмет. И все пак можеше да бъда тлъс ...

Все пак ми е мъчно,
чатът някак ни сближи.
От снимка ти ме гледа,
думи ласкави реди…
Нетът илюзия създава, ...

Аз отдавна не съм вече толкова дръзка
и не паля с очите далечни звезди,
но дори да ме няма, в стих ще възкръсна,
за да мога да кажа на някой: "Прости!".
Аз отдавна не плача, когато нападат ...

Беше краят на лятото. Смокините в двора бяха налели плод. Денят си отиваше. А той отпуснат лежеше на шезлонга в градината.
Не беше изминало и денонощие, откакто се запознаха, а ето, че той вече не можеше да спре да мисли за нея нито за миг. Още усещаше полъха на парфюма ù и потрепването на миглите ù ...

Малките неща нещо днеска са ми скучни.
Виждам те отпред и твойте площи твърде тучни!
Спирам те и викам - Нова ли си във Града?
Тя ми вика - Не се хаби, не си ми в стила!
Дай ми, дай ми, дай ми! ...

> Розалия и момчето
Очите ù блуждаеха някъде в отвъдното. Тя взе чаша вода. Взе малкото шишенце в треперещата си ръка. То беше пълно със смъртоносна течност. Наля няколко капки от нея в чашата. Поднесе чашата към устните си и бавно изпи течността. След секунди тялото ù се изви като прекършена от бур ...

- vla4icifko & *ReNiTo
- Валеше ли, или съм го сънувал?
На пръсти някой мина през съня.
Отронен лист във хладна локва плува,
зад ъгъла се скрива утринта. ...

Отвори очи с приятното усещане, че е сам в леглото. Протегна се блажено, чувстваше тялото си едновременно сладко отмаляло и възродено, като след... Боже, ами да! Нима си е тръгнала? В стаята още се усещаше едва доловимия ù аромат на нещо свежо и екзотично.
Спомни си, че се запознаха в бара снощи, но ...

Любовта пуска корен в душата ни.
И да режеш, избиват нови филизи.
Режеш, режеш, режеш...
В началото слаби, нежни и тънки.
И пак режеш, режеш, режеш... ...

Щурецът свири
в килим от жълти листа.
Тихи стъпки.

Толкова лесно е да си идеш:
лягаш в пролетната мъгла
и те понасят мигове
сиви облаци. Тишина
те пробожда. Питаш се: ...

Ти страдаш и навън вали -
аз казвам ти, че те обичам.
Разбирам, тебе те боли,
каквито думи да изричам...
Сърцето ти подава ти сигнал ...

- Ей тази рецепта ми изяде главата – рече Васил Доктора и остави хартийката на масата. После допълни:
- Заради нея останах без работа.
Пешеходецът вдигна внимателно листчето и го доближи до очите си, опитвайки се да разчете написаното. Намръщи се:
- Нищо не се разбира. Докторе, винаги ли пишеш така ...

Понякога това, което изглежда като привидно объркване на плановете ни, всъщност се оказва скрита помощ, чрез която Вселената се стреми да ни насочи към осъществяването на намеренията ни. И от нашата способност да приемаме и да прозираме през нещата зависи дали ще съумеем да осъзнаем и да се възползв ...

(по повод 24 май - посвещавам на буквите дискриминирани, заради точката "Ж", или както казва сексоложката Кобилкина от "Шоуто на Слави": "Жената има много точки по тялото си, но, поради неграмотност, мъжете не подозират за тях")
в началото бе...
А - апликирано спермословие
Б - балон от мъхени въздиш ...

Небето е смрачено. Ще вали.
A децата в парка играят на големи,
в ролите на нежни майки и бащи,
боядисват къщичките във зелено.
На пейката поседнах, замълчах, ...

Докато слънцето завито в мрак си спи,
ни светят свещници и лампи най-изящни,
но денем – вижте ги, то с блясък чак слепи,
а те се вижда, че са прашни.
Така, щом в мен се разтопи ...

“Не засипвай душата си с моята зима...”
Иван РАДОЕВ, “Болният”
Вън е зима.
На пътя сме двама сред мрака.
Аз вървя, но не знам докога и до колко. ...

Любов по скалата на Рихтер
Казваш, разлюляло ни? Не вярвам.
Не, че не усетих как земята
цяла потрепери и пожарни
с вой среднощен пореха тъмата. ...

...

Творчески напън
Путпрял съм с лакти кухата глава,
ут молива пол'вината изгризах.
Пък къту гледъм -
празен си й листа, ...

Моя земя
Щастлива съм, че на тази земя съм се родила.
Обичам слънцето горещо,
обичам равните поляни,
обичам небето синьо! ...

Какво вълнува ме, не зная!?
Навярно кой е пътят ми към рая.
Но аз не бързам - има време.
Животът иска още да си вземе.
Какво ще кажете за глагола “чукам”? ...

Здравей, безименна,
Пиша ти, забравих защо, не е важно. Намери ли луната? Тази нощ гледах звездите, видях твоите очи и две-три захвърлени усмивки - връщам ти ги! Опитах се да си спомня коя си, не те намерих! В душата днес вали ли (когато плачеш)? При мен е буря от настръхнали снежинки, пък нали е ля ...

Земята крие страшната си вест
и я споделя нощем,
разнася я до всеки – на адрес –
с подземната си поща.
Разчетохме ли този земетръс? ...

Наобратно(сти)
Денят превръща се във нощ,
а реките сменят си посока,
небето срутва се (Сизиф изгуби мощ)
и зацарува някаква Луна жестока. ...

Коя си ти?
Коя си ти? - Магия неизказана,
полуреалност, сън или фантазия?
Мистерия от древни времена
от жриците, съзряна сред звездите си ...