Лятото безмълвно коленичи
и притваря огнени клепачи.
То е нежно, влюбено момиче
и изгубило любимия си, плаче.
А светулки тихо се заплитат ...

Тези стъпки към Рая не водят -
към вселенското нищо отвеждат.
И ме гледат под смръщени вежди,
сякаш бос по вода ще проходя.
Единак, неограден със мрежи - ...

В невидимата мрежа на мечтите
заплетох чувства и сърце.
Духът ми бродеше усмихнат сред звездите,
по-лек от пухено перце.
Но времето за празници изтече, ...

Жарава
Защото нямам цвете във косите
и с хубост дивна аз не съм орисана ,
по мене тайничко не са въздишали ,
и стих за мене никой не е писал. ...

(из цикъла „Вицове в рими”)
Закъса го бай Пешо тези дни!
Дали от изобилните салати,
дали защото климата смени,
(премести се на село), от водата, ...

Ново време
Свърши старото ни бреме,
днес дошло е ново време,
тъй повтарят тоз’ рефрен,
много пъти всеки ден. ...

Какво от туй, че виждам те в съня си?
Какво от туй, че там си вечно мой?
Аз искам да се будя от гласа ти,
в очите ти да виждам летен зной.
Сега във зимата ми дълга, сънна ...

АГОНИЯТА
(цикъл есеистични размисли)
Изборът
Изтича януари. Усеща го и това го вбесява. Зъл и студен е. Изцъклил е ледените си очи и презира. Мисли си, че всичко ще вледени, ще погуби и света ще се превърне в зима, в януари, който си отива. Не му приляга. Нито на белите коси, нито на бялата му душа. ...

Всеки ден - зрънце надежда за утре.
Кръгла пита, денят изтъркулен
в подноса на вечното време.
Луната на хълма, от дърветата спряна,
напразно се мъчи до изгрев да стигне . ...

Любов...
Прозорец без завеса,
врата без ключалка,
заприличала на гейша.
Плаче тайно.

Било ли е? Кога и как, не зная…
Навярно в някой сън или мечта.
Една жена, натирена от Рая,
потъна като вопъл във нощта…
Задъхана, като едно дихание, ...

Този Май е различен,
странно мил - не валя,
вън Кълбото съблича,
дрехи, помисли... Тя,
дето влиза в душите, ...

Песни пела, целовала
Все грехи не замечала
Не роптала не кляла судьбу
И походкою царицы
По песку брела к водице ...

превод от сръбски език:
Сръбски език:
послеслов: посвещавам моето стихотворение на езика, който промени моя живот. Обичам този език като втори роден и го приемам за такъв.

Относно някои аспекти на възраждането на радиотеатъра
Драга ми госпожо Пиранчева!
Получих писмото Ви и немедлено сядам да Ви отговоря.
За мен, като собственик и директор на нашето малко провинциално радио, е чест, че такъв именит писател като Вас, с две издадени книги и фантастичен тираж, доближаващ ...

Сърцето ми те иска безпощадно.
Звездите шепнат името ти в мрака.
А устните ми пак те търсят жадно
и дланите ми допира ти чакат.
И мислите ми литват като птици, ...

Най-голямото наказание
Родена в небесната синева -
мъничък ангел с малки крила.
Беше красиво, неописуемо прекрасно.
Отраснах сред неземна природа, ...

Н Е Б Е С Е Н Ъ Г Ъ Л
В мълчаливото лято на високото слънцестоене
и в тъжната сянка на есенни птичи крила,
стисках в шепи душата, изправена, че на колене
пред надеждата само като в храм на Христос съм била. ...

Винаги ми беше криво, когато със съпруга ми се разделяхме, дори да беше само за няколко дни.
А всъщност трябваше да съм свикнала, защото работата му налагаше да пътува често в чужбина, понякога за по месец и повече. Въпреки че вече от десет години бяхме женени, през което време повечето женени хора ...

Плачът отеква в празна стая,
потъва в тишина от лед.
Утрото не идва, далеч е краят
и плаче тук поредният поет.
Болката, единственото чувство ...

Седя си, рано сутрин, пия си кафе, преглеждам новините и ми хрумва следната история, като знам каква бюрокращина е в България:
Аз съм един средностатистически човек, живеещ в София, занимавам се със среден бизнес (например), който е почти пред фалит, имайки предвид икономическата обстановка в страна ...

Страхуване
Страхувам се сега
от утрешния ден…
От него чакам много изненади…
Защото е ...

Обич
Пред погледа ми разлюлели се полята,
разцъфнали, дърветата горят.
Шумът на дивните ливади
заедно с мен вървят. ...

Малко по-малко времето в Кралство на Четвъртия етаж ставаше все по-топло, а снегът напълно се беше стопил. Поданиците на кралството захвърлиха дебелите кожуси и топлите ботуши и си намериха по-тънки дрешки и обувки. Кралицата също купи нови дрехи на принц Симон Мартин и каза, че му е време да попъту ...

За Душата...
Аз често мисля напоследък
за неизвестните неща
и как при целият напредък
не знаем: „Има ли Душа?..”. ...

Сянка
С тъжни стъпки
аз ще тръгна бавно.
Подир твойта сянка,
ще тръгна рано – ...