В това небе няма облаци, така е недовършено.
Съзаклятие ли е нужно да го съживя,
или дим от изгоряла надежда,
пушек от фино страдание.
Без облаци то е неприемливо. ...

Идва денят на моя неочакван край,
но дори и мъртъв, пак теб ще любя,
и въпреки че любовта ми беше рай –
смъртта прави всичко да те загубя.
Когато от реалността бъда заличен ...

Във Неделя съм чиста и истинска.
В Понеделник политам насън.
Вторник: смело измислям си приказка.
В Сряда нещо ме тегли навън.
А Четвъртък ме сварва замислена. ...

Без теб се събудих, а утрото стене.
В поредна нощ ти ми преброди съня.
А после отвя те глух вятър от мене...
Самотно кафе ми сервира денят...
Застла край мен облаци – тихи копнежи ...

СПОМЕН ЗА СЕЛО ЧЕРВЕН
Аз ще си спомням за преживените дни,
тъй бързо отлитнали, тъй малко на брой,
като дрямка погалили мойте очи
и раздвижили и твоя равен покой. ...

Златен си от светлината,
дето всяка къща я отлива,
а свещта, запалена в душата,
по е скъпа даже от огниво.
Златен със моми красиви, ...

Вода и огън,
нощен вятър, китари.
Звезден небосклон.

Когато вечерта в зениците ми слиза
и залезът избухва в милиард звезди,
когато пак морето се сбогува с бриза
и със въздишка ляга в стихнали вълни,
когато звездопадите отново шият ...

Поглеждам към небесната пътека
и търся моята душа,
защото тези дни изгубила е пътя
към светлината на света.
Защо ли тъй душата ми се лута? ...

Видях една усмихната жена,
невидима за повечето хора,
как късаше невидими цветя,
говорейки си с времето на двора.
Видях я да докосва с тях дете ...

Не говори. И не защото
нещо в мене може да ме е заболяло
или защото става ми по-самотно,
а просто защото слушам те вяло.
А слушах те със цялата душа! ...

Човекът е така устроен,
че винаги е Единак...
И всеки негов зов е боен,
и е във гроба с един крак...
Дели мегдан със всички хора ...

Път към сърцето
Ръката ми във твоята изстина...
Не ме вини, че все ми е студено -
в прегръдките ти вече не заспивам.
Сърцето в мене - късче лед стаено, ...

Стръкче цвете
Стръкче цвете за щастие ще взема
и до устни топли ще допра.
Зная, в него ще намеря
много обич, красота. ...

ЗАДЪНЕНА УЛИЦА
Доклада на Европейския съюз за България отново беше критичен относно раздела „Правосъдие и вътрешен ред“. Отново се пишеше за неефективността на съдебната система и разследващите органи. И защо?
Ами вижте каква ефективност има правосъдната система! Вальо Топлото го оневиниха. Гергов - ...

Кога ще дойде този ден,
в който всеки ще научи,
че болката, с която трупа други,
в един момент стократно ще получи!?!
Кога ще дойде този ден, ...

на Мария Вергова
Когато залезът едва, едва
колчан с лъчи изстреля и отмина,
морето ме привика да ловя
светулки звездни в бездната му синя. ...

Играя себе си всред багрите на утрешния ден,
загърбвайки туй, що вчера се е смяло сред мъглите.
Витаят образи - едни и същи сред прозоречни врати,
преплитащи се в мрака на безбрежни същности.
Единство в образ - майка, що роди го, ...

Бе твоят мях, о, нощ, пак пълен с джин и водка!
Изплашвайки дори и уличната котка,
нетрезвият герой пред входната врата,
макар и с "Жекови" да вижда два бутона,
звъни по домофона. ...

С верносттаа на думите
и истината на неказаните
истини предстои...
неказаното,
което ни мъчи, ...

За миг си помислих, че съм специален,
за миг аз почувствах някой до мен,
за миг се замислих... за миг уникален,
накрая отново останах кретен.
За миг си помислих, че ме желаеш, ...

И ето стоя отново пред празния лист
и търся истината... и търся спасение
Листът стои пред мен, очакващ
желанията съкровенни да излея върху него
утеха на потърся, и прошка ...

Какво (о)става, когато голямата ти любов те напусне?
Задавам си този въпрос, откакто си тръгна. Търся отговор във всеки повей на вятъра, във всяко безизразно лице на случаен минувач, в тихата мелодична и ритмична песен на щурците нощем, в припукващия звук от цигара, когато вдишвам от отровната ù сла ...

Седя на чин и слушам тъпотии,
а старшината все реди като робот,
натъпкахме се от зарана с гнусотии –
тъй гнусен е и нашият живот.
Вместо жена, аз стискам автомата ...

Косите си руси до дъно ще срежа.
Очите зелени в червено ще паля.
Ръцете момичешки кръв ще донасят.
А устните алени... няма ги... няма ги...
Гласа ти ще губя. ...

... Някой ден незнайно откъде и как ще влезеш в живота ми, без да питаш, без да искаш разрешение дали може да бъдеш част от него - без съмнение, без извинения и оправдания; просто, без увъртания. Тихо ще преобърнеш живота ми на 180 градуса, ще предизвикваш както най-доброто в мен, така и дявола, скр ...

Софийска сага 23
Глава двадесета
Цялата поляна беше кървава. Сякаш някой беше разливал кофи с кръв. Зора се огледа. Нямаше жива душа. Беше сама, съвсем сама насред поляната, осеяна с хиляди, а може би и милиони макове. Очите я заболяха, Зора извърна глава от кървавата картина и погледна далеч към хо ...

кацнал вместо чайка
на върха на скалата
беззъбо отхапана
от багерите за следващото лято
той ...

Духът на Бурята...
Тревожно въздухът ухае
на трудно обяснима Страст-
Духът на Бурята това е
преди да затрещи над нас... ...

Венчилото боде и не приляга
на моята осанка, а грози.
Задавена, косата ми, се стяга...
Махни го...моля те...боли...
Знам, казах „Да”, и исках адски силно ...

За какво ти е да ме разбираш,
аз просто обичам и прощавам.
Чувства имам, които ти убиваш,
все пак мога лесно да забравям.
Ти никога не ще узнаеш любовта, ...

Момче от краен съм квартал.
Израснах сред мъже - без ранг, без титли.
Но с достойнство, честност, мъжество.
(Загърбили лъжа, пошлост, наглост,
лицемерие - роби на дума и доверие) ...

Все още слънцето във двора се е спряло.
От запад черен облак си тълпи.
О, сякаш всичко е наоколо горяло…
И огънят на лятото край мен дими.
С конете си в небето е Свети Илия... ...

Един акорд
Един акорд отнякъде звучи.
Заслушвам се във него и отново
унесено, притваряйки очи –
отскубвам се от времето сурово. ...