Contemporary authors work: literature, music, art etc.
386.1K results
Природно явление
🇧🇬
Ти беше като природно явление,
наричам те "моето спасение".
Заразна е стихията ти от любов
и някак чуваш поредния ми зов.
Като слънцето даряваш топлина, ...
Понякога кръстосват ме стрели
от бойните изкуства, просълзени!
Понякога кристално ме боли,
но кой ли не болят го думи гневни!?
Понякога в огньове се горях ...
Горещ и слънчев си като летен ден,
за теб мечтая в този зимен миг студен,
снежно по лицето ми се пръска
всяка ласка, допир и целувка.
Попарва кожата ми мисълта, ...
Лунен воал е бялата дантела в лицето ти
Облечена си в треви сякаш родили се в теб
Цветът в устата ти
е плод от Рая и вино греховно за мен
в нозете ти, прелестна... ...
Веднага след края на вечерята в скъпия ресторант на хотела, той плати на келнера с благороден жест и се изправи. Беше пъргав, енергичен мъж, вече почти белокос, но необичайно красив, с добре поддържано тяло, което сякаш отказваше да се скрие под скъпия, строг костюм. Тя също отмести стола назад и го ...
Исках да кажа колко те обичам,
с думи и с дела да ти покажа.
Исках себе си на теб да вричам,
но нямах смелост да го кажа.
Исках да разбереш чувствата в сърцето, ...
Знам, че отново ще си мой...
Очите му като морето бяха, оглеждах се в тях и виждах отражението си, плътните му устни, оставяха отрова по мойте... Ръцете, с които ме галеше, горяха, оставяха следи...
Думите тежки вървяха в главата ми като на лента... Болеше силно, мечтите отлетяха заедно с надеждите. ...
В шести клас през 1954 г. ми купиха акордеон. Мечтаех за пиано, но поради ред причини това не стана. Акордеонът беше нещото, с което се занимавах упорито самостоятелно, защото в Т. тогава нямаше учител и музикална школа. Научих се да свиря по слух песни и мелодии, популярни за времето си. Можех да и ...
Ангелина пови квасеничета. Полите ú прошумоляха. Закачиха с крайчеца си бузестите лалета и синеоките зюмбюли. Чичо ú Йордан Топала закуцука след нея.
Колчо Джамбажчето, тринадесетгодишното чираче, я погледна крадешком, докато впрягаше воловете в грубата талига. От всички в къщата, тя милееше за хора ...
Баба Велика си седеше кротко под старата ябълка до оградата. Имаше видимост към улицата и не пропускаше кой от къде идва и къде отива. От време на време – когато не беше на ясно, високо и откровено питаше. Получаваше отговор, който я успокояваше. Или не получаваше. Това вече не я тревожеше. Майското ...
Ах, как да бъда милостив,
как да продължавам да съм хрисим;
животът към мен не беше жалостив,
но пак от волята му съм зависим.
В какво да вярвам не остана, ...
Там, край пътища, чезнещи в кишата,
бели преспи затрупват недавното
и земята студена, въздишаща
под мъглите, застелили равното!
Побелели от сняг са могилите, ...
И като лудите ще си говориш сам
всяка вечер пред скучния екран.
С чаша във ръка ще давиш срам
през живота, някога живян.
Но не ще удавиш този срам, ...
Уроци по сценично майсторство
Антракт
......................................................................
Ще сгрееш ли вода за да направиш чай
за думите, които ни събират и разделят? ...
Какво да направя, че двама сте всъщност
в сърцето ми някак побрани....
Въртя се във луда, тревожна окръжност,
населена с всякакви драми....
Виновно се кая, след туй се заричам ...
Сутрин, когато тръгна за училище, вървя по бял килим. Като слизам по баира надолу, над мен валят малки, бели, блестящи, скъпоценни камъчета - снежинките. Около мен кръжат сиви птички и когато кацнат, оставят с крачетата си следи като стрелички и кръстчета. Небето е порцеланово бяло. Поляните са отру ...
Нощта бавно разстилаше своята черна пелерина, с която обгръщаше крехките рамена на Лидия. Тя седеше в едно кресло в тъмната стая и беше вперила очакващ поглед към вратата. Имаше чувството, че стои така цяла вечност, а всъщност бяха изминали само десет минути.
Намираше се в една от стаите на хотел, к ...
ПЕСНИЧКА ЗА ЛЕКА НОЩ
На внучките ми, близначките Рая и Деница
“Однажды утром в морской дали под солнцем сверкнет алый парус.
Сияющая громада алых парусов белого корабля двинется,
рассекая волны, прямо к тебе.” ...
Свободна, като падаща дъждовна капка,
безгрижна, гонена от нежни ветрове.
Пред тази твоя смелост свалям шапка,
но недостатъчни са тези мои редове.
Стотици листи ще ми костват да опиша ...