Лицето – вкаменено от студения вятър,
очите – гледат безшумно напред,
устните – разтворени от някакъв крясък –
тих,
безшумен ...

СТОПЛЕНО СЪРЦЕ
Коледа е! Бяла, тиха!
Топлина и светлина струи от къщи под снега.
Дъхът ми спря внезапно, сърцето ще се пръсне -
дали подаръци ще имат някои деца? ...

От известно време си търся работа по обявите в Интернет. Днес седнах да попълня поредния въпросник.
1. Какво знаете за нашата компания?
Абсолютно нищо. Но, ако ме вземете на работа, и кътните ви зъби ще знам.
2. Какви са мотивите Ви да работите точно при нас?
Ами все някъде трябва да си изкарвам хля ...

Простреляните птици
Те вече няма никога да могат
и Вятърът да гонят закачливо,
и да зоват Душите ни: в тревогата
на всяка буря да вибрират диво!.. ...

Гледам коледната мъничка елха
и висящите по нея нещица -
еленчета, джуджета,
а снежният човек дори е с каска!
Интересно! От какво ли се предпазва?! ...

По пътя ме застигна мрак...
Робърт Бърнс
По пътя ме затрупа сняг...
И в преспите потънах пак...
Замръзнах, със крака затропах... ...

Сърцето ми бокал е, пълен със любов!
Ела, вкуси от нея и стопли се,
стопли душата си във зимната ни нощ,
ела при мен, любима, подслони се!
Ще те даря с магията си нежна, ...

Не се завръщай, никога, недей.
Недей се спира, морен и самотен,
не винаги, след зима идва пролет
а и да дойде, носи зимни нотки.
И спомен за премръзнало сърце, ...

Вървя по избелената улица
и само сянката ме следва.
Покрай мене мина глутница
стари измършавели псета.
Паркът пуст сега изглежда ...

Да усетиш полъх от косите ù,
дори невидима, да я усетиш...
... докосване от чужда длан,
и устни върху устни да прилепиш.
... Да вдишаш хиляди емоции... ...

Направих стъпка - плаха и невинна,
към теб и твоята душа,
ръце протегнах да те стигна,
да взема малко светлина.
Дъждът изсипа се в лицето ми ...

Чико Чиков пенсионер
Вече 3 дни нищо не беше ял. Радиаторите бяха студени като ледени шушулки. Стъклата бяха обледенени още от месец декември, когато настъпиха първите студове. До Нова година все още можеше да се живее. Комшиите от горния етаж не бяха спрели парното, та и до Чико достигаше някоя и д ...

Голготите ми нямат точен брой.
Разпукват се в редица безпощадно.
Не ме попита ни един за кой
ли път съм сам-самичка срещу стадото.
И мога ли отново, пак и пак, ...

Да полетиш...
Събуждам се. Отварям очи – това не е моята стая. Къде съм? Ставам, оглеждам се. Наоколо има само стени. Стени, стени, накъдето и да се обърна – стени. Сиви, скучни, ежедневни, студени... и празни. Болезнено празни. Тръгвам. Накъде – не знам. Търся изход. Искам да изляза. Да видя, да по ...

Все към тебе ме мами и вика,
красива жена милоока.
Тази моя съдба многолика
ми показва пета посока.
И сърцето компасно я слуша. ...

Пътят разделя, пресича се,
пак ще се видим, ще пеем,
човек човека обичал е
и пак с човек ще се смее...
Небето пада, въздига се, ...

Любовта в нас
Но какво е любовта?
Не ли е усмивка приветлива –
лъчезарен поглед мил
или блудна мисъл похотлива ...

Ще дойда аз за сбогом тази вечер -
от миналото призрак в твоя сън.
Не ме оставяй в тая късна есен
на тъмно пред вратата ти. Отвън.
Пусни ме! Тази нощ последно... ...

Спрете торентите, моля!
Докога ще е така?
Всеки да краде на воля,
без да плаща за това!
Време идва за промяна, ...

Моята България
Слънцето се показва над Копрен. Лъчите му проблясват между листата на дърветата и се отразяват в капчиците роса. Недалеч шуми реката, провирайки се между скалите. Земята е влажна. Пътеката се вие към върха все така самотна, а тревата, поникнала по средата ù, вихри своя танц, подгонена ...

Две очи и шепа синева-
повече дори и не желая.
Имам ли ги, мой ще е света,
пътят ми ще догори в безкрая…
А мечтите, ти ми ги дари- ...

Без почивка снегът
ден и нощем валя
и затрупа поля и градини;
после спря. И се взря,
от окото сълза ...

Суетня по цели всевъзможни,
надпревара луда, дълъг път.
Заобиколен от себеподобни,
гледаш да намериш своя кът.
Мечтаеш си и тичаш някъде напред, ...

НАРИСУВАЙ СНЕЖИНКА
Нарисувай снежинка,
нарисувай ми две,
как тихо се смеят
върху детско носле. ...

В тебе искам да се сгуша само.
Искам там на топло да остана,
искам да заспя до твойто рамо.
Искам, но не трябва!
Не, не трябва! ...

ПРЕГЪРНИ МИ ДУШАТА
Прегърни ми душата!
В този миг сякаш
свършва света.
Светлината изпили, ...

От простотия
днес се печели!
Много ум не трябва
да пишеш халтура.
Към нея прибягва ...

Ще се събудя още жива
с полуотворени очи.
Във своята вековна сила,
във своите изгубени мечти.
И сигурно ще бъда още тази, ...

Влакът, който преминаваше пред тях, се движеше с невероятна скорост, толкова бързо, че очертанията му се размазваха. Той пак гледаше някъде в пространството, а в погледа му си личаха хилядите мисли, преминаваха като бързите влакове през ума му.
– За какво си мислиш? – попита тя с някаква странна гор ...

Когато нищо друго не остане.
Когато си отиде любовта.
Не съжалявай, че преживял си драма.
Така навлизаш в лоното на мъдростта.
Изкачваш стъпала едно след друго. ...

Всички се страхуват от нощта, а аз от светлината.
Навярно много хора мислят,
че нищо хубаво не може да се крие в тъмнината,
но там намерих най-красивото в света.
Нощта и само тя ни криеше ...

Какво е слънцето без луната
и светлината без тъмнината?
Какво е вълкът без гората
и радостта без тъгата?
Какво е мирът без войната ...

На Петър Кротнев
1.
В планината ветровете се гонят,
до върха достигат много трудно.
Ние се изкачваме по склона ...

Пак сипе се неонов сняг,
небето озвездява,
политва кон ли огнегрив,
земята с плащ намята.
И сякаш скрива рай и ад, ...

Най-петъчно вали. Отново.
Снежинките са балерини,
а театърът им – мократа земя.
Треперят. Длани-снегорини
ги трият от човешките лица. ...

Ако смятате, че да сте учител е лесно, си представете 10 чифта очички, втренчени жадно във вас, тръпнещи от очакване да им кажете нещо дълбокомислено и мъдро.
“Затворете очи,” казах на курсистите си през тази студена съботна сутрин. Всички го сториха. “Представете си, че сте сами на самотен остров…” ...

Зад завесата на болката иди
във мига, когато е заспала.
Погали я и я целуни,
ако можеш, забрави, че е боляла.
Дрехите ù смело облечи, ...