Мълчаливите пейзажи многословни са –
източник на многотомното невежество.
И пироните на кръста божий, тежък,
приковали са до кръв отечеството.
Най-отровни са ядливите подробности ...

"Две души"
Ще се срещнат ли душите ни в отчаян бяг,
сякаш цял живот препускали са лудо?
Моята душа, душа е днес от сняг,
сякаш е небесно чудо. ...

Танцуват две светулки влюбени
във тъмната притихнала гора
и сякаш са съвсем изгубени
във призрачната тъмнина.
Танцуват и въртят се весело ...

Така де... нещо човешко!
Приискало ми се е...
за нас със теб...
... така де... нещо човешко!
Еee… Не е кой знай какво... ...

Позволи да надникна дълбоко в зениците!
Там безпътна да търся спотаена любов.
Позволи да разпаля в сърцето искриците!
Ще почувстваш ли някога страстния зов?
Позволи да докосна къдрици бленувани! ...

до наивността на Десето
Гола съм, като... скитница - гола,
а свободата с надежда едва е пробола
тези небесни прекрасни простори,
гдето на воля сърцето говори. ...

В този адски кучи студ
калориферът - надут,
термометърът - на мини,
носовете навън - сини,
дрехи на гърба - дузина, ...

РАЗГОВОР С ПОЧИНАЛИЯ СЪПРУГ
За нежна и сърдечна обич аз съм жадна
и за най-простичка човешка топлота.
Додея ми борба с живота бзпощадна
и тази страшна, смазваща ме самота. ...

Quemadura Изгаряне
Las ramas Суровите дърва
chirriaban en las llamas, пищяха в огъня.
ahí se retorcían Извиваха се,
como vivas. също като живи. ...

Наричаха ме с друго, чуждо име,
вменяваха ми същност непозната -
дано замръзна в ледената зима
и буря зла да скърши в мен крилата.
Раняваха ме с думи - непокорна, ...

В определени исторически периоди, Историята е принудена
да влиза в ролята на Слугиня на Политиката. Това става
обикновено при тоталитарните режими на управление.
За съжаление, ЛОША СЛУГИНЯ! Защото не е успявала да
поддържа Господарката си Чиста. От която на свой ред и тя ...

Има време за обичане, любими -
тъкмо размразяват вън шосетата,
правят място в зимната градина
за такива като нас - бездомни псета.
А студът с камшици ни наказва ...

Разтварям се в днешния ден.
Вкуса му внезапен опитвам.
Послушен, опитомен
той лек и стремителен литва,
Небето разсича на две ...

Като балерини са снежинките.
Не валят, а шеметно танцуват.
Светят и загадъчно усмихват се,
леки като дъх на пеперуди.
Ронят се от смях на бели ангели, ...

Не е толкова важно това странно, но по особен начин дъхаво нещо, което някога възрастните са наричали кафе. Не знам, може би е имало и истинско, но бабите от преди 60-70 години обикновено варели тази смеска и го сервирали за кафе.
Та както казах, не ми е думата за това кафе, а за една спретната стар ...

Към човека господ е суров,
при рождението го наказва:
сложи във сърцето му любов,
а в душата вдъхна му омраза.
Винаги по земния си път ...

Ти си огънят – аз съм водата.
Ти си вятърът – аз съм земята.
Ти си мъжът, а аз съм жената.
Аз съм жената, която ражда стихиите...
Ти си небето ми. ...

Забравен спомен пак изплува -
сърцата трепват, сякаш че се сещат,
приласкан от мислите доплува
в души самотни де чувствата се срещат.
Забравили любов тъй свидна, ...

Опиянение
Приемам те бавно....
на глътчици малки.
Поемам те жадно -
подобно удавник, ...

Не падай духом,
даже ако си продал
душата си на дявола,
незримата ù сянка
е все още ...

Сричам любовта си, невъзможната…
в белите тетрадки на снега.
После заличавам разтревожено
тази изповядваща следа.
Стъпките забързани на хората ...

Есен в Асеновград
В гората е забагрена картина...
Рисува я без четка есента.
А над града оловото се срина.
Прескачаме на зимата плета! ...

Откровение
Вяра и сълзи... грях и рози... лавина от мечти...
Откровение... любов, стълба към душата...
Океан от мълчание... истинско желание...
Безумие и полет... покой и прегръдки... ...

PLAVA PESNA
Duboko, dublje, još dublje...
tonem u plavo još plavlje...
letim visoko, jos bih gore
slutim nevinost tek rođene zore... ...

Сякаш художник замечтан
в пухкави дантели дърветата облякъл.
Листа от скреж на всички клони нарисувал.
Снежна спирка за очите.
Душата се преражда - бяла, тиха – ...

НАЙ-СЛАДКАТА...
Ти винаги си удрял подло в гръб
– навярно просто иначе не можеш –
с отровен шип, с отровен режещ ръб
на острата стрела или на ножа. ...

С три живота съдбата да би ме дарила.
И трите на теб, моя обич, бих посветила.
Л ъх на сила си ти, аз - пролетен аромат.
А ко ти си липа, аз ще бъда нейният цвят.
Т рън ли си, с пухкав сняг бих те покрила. ...

ГРЕШНИЦА
Един живот на този свят живея,
но какво от него аз разбрах?
За приключения, авантюри
аз копнеех, ...

Страхът показва, че си жив,
той е силен - ти страхлив.
Кара те да продължиш,
пътя сам да осветиш.
Без страха, не би живяла любовта. ...

Да обичаш на инат
Предразсъдаците си, като стари вещи,
без угризение изхвърлих на боклука,
толкова отдавна чакам тази среща -
страстта нетърпелива на прозореца ми чука. ...

Родена от безкрайна синева,
израснала по пясъчната ивица,
разпуснала е своята коса,
оставя стъпки, а морето пак ги скрива!
Щастлива е, към изгрева е устремена, ...

Творецът има сигурно вина,
затуй че е създал от кал човека.
И като чаша с празна кухина
да дири съдържание, го врекъл.
Да сипва най-изискани вина, ...

Dolce vita - итал. - Сладък живот

Давеха се в болката... и молеха за още!
В дълбините търсеха нещо скрито, нещо свое. А въздухът не им достигаше. Слънцето възпламеняваше водите и те се превръщаха в постоянно подклаждани огньове.
Катранени. Кървави.
И всички онея вътре в тях се пържеха – буквално... и красиво. В триумфа свой се губех ...

На кого ме оставяш такава?!
Ожулена и ранена -
по твоите правила живяла,
по твое искане променена...
На кого ме оставяш такава?! ...

Душата ми замръзна.
Изстина ми сърцето.
Изстина с него също
и чувството, което
изпитвах аз към теб. ...

Обичам, когато галиш моите коси
и гледаш влюбено моите очи.
Обичам, когато гледаме зората
и тихо си шепнем имената.
Обичам да гледаме нощем звездите, ...

Заченки на влюбването…
Септември, 2010
Времето беше слънчево. Бяха изминали два дена, откакто се бях прибрала в родния си град. Стоях седнала на една пейка в квартала, чакайки моя близка приятелка от детството Радина, да излезе със сина си който беше на 2 г. Всеки път, когато ги поглеждах, си мислех ...

Тъча върху бетонени станове
с тюркоазени нишки съдбата.
Вплитам стенанията на рухващи стени
и скърцането на отворени врати.
Паяжините разстилам, ...