За любовта какво да си говорим?
Красиво чувство казват, че била. Нали?
Не искам с тебе все да спорим,
че казала съм тъй, а иначе си казал ти.
При нас тя - любовта я няма, ...

Като обесник слънцето тежи
и възелът в душата стяга –
човечец, впрегнат в обръч от лъжи,
до скъсване жили напряга.
На съмнение подлага Бога ...

ДЯДО - КАЛПАЗАНИН
Калпазани бяхме,
тичахме, играхме!
Пакости за всеки ден
имаше от мен... ...

Като разкаяния
накацаха
по жицата
зениците,
задъхали мечтите си ...

Перото с гняв
разсича листа
и търси истината жадно,
което е любов, порок
и смисъл, ...

Една пътека меко се извива
в праха и гънките на времето.
Върви широка, после изтънява,
тя чака двама, но на две не става.
Отдавна търси бялото момиче ...

Няма случайности
Април, 2011
Обичам пролетта, тя е мека, топла и красива. Премахването на дебелите дрехи, това те кара да се чувстваш по-лек и на място, след този кучешки студ. Чаках точно това, времето да се постопли и да се прибера в родния си град. За мое огромно щастие, панаира също беше дошъл, ...

Арарат
Когато идваш на среща,
забрави ролите в делника;
под капаче тури против уроки леща,
дори кафето от нея не пий – ...

Не си отивай, не ми го причинявай,
защо оставяш ме съвсем сама.
Моля те, сърцето ми не наранявай,
не съм заслужила това.
Нима не те обичах истински, кажи, ...

Дар
Човекът от Ла Манча си отиде ....
но ни остави чудния си дар -
как можем нови светове да видим
и да останем достоверно там! ...

Не знаеш кой,
не знаеш как,
нито кога,
но идва миг,
но идва зов ...

Нека ви разкажа една история. Едно приключение, което няма да забравя. Дали ще ми повярвате, ако ви кажа историята за стъкления музей, които посетих. Може би трябва първо да ви разкажа историята, а вие сами да прецените! Беше лятото на 1778-а, аз бях само на десет и игрите бяха моето ежедневие. Живе ...

Кажи ми, татенце, в какво сгреших –
защо ти сам избра да си отидеш.
Днес с теб аз разговарям в този стих.
Да, знам как не можа да го преглътнеш -
отхвърлянето, липсата ти по дома. ...

Нощна изневяра
И фантазията има своя дом -
изкуството.
В. Т.
Часовникът ми стресна ...

Понякога ми се иска на глас да разкажа за всичките си чувства и мисли
и то на човека, към когото са адресирани…
Понякога ми се иска да изкрещя и да разбере, че наистина ме е грижа за него…
Понякога искам и той да ме погледне така, както аз гледам него…
Понякога ми се иска да знае, че всяка моя усмив ...

Виж какво ще ти кажа: знам, че не съм мъдрец.
Малко изводи съм си направил, малко поуки съм си взел от тоя живот, защото бързах да го живея.
Едно нещо обаче разбрах със сигурност, и то чак сега, когато съм на петдесет и осем.
Че две години споделена любов си струват всичко изживяно. И преди, и след ...

Либидото на думите тревожно намаля.
Моливи притихват бавно и спокойно
в целулозно-влакнеста прегръдка, в
хартиен скут без рамо. В точка.
Чертаят кръг, кръстосват редове ...

Отдавам ти се с тяло и с душа:
да те обичам, вярвам и прощавам,
да те желая, топля и ценя,
прегръщам, пазя, утешавам.
В замяна нищо не желая, ...

Потънала съм в миг от вечност,
безмълвна, а преливаща от думи,
но за теб намерих точност
в мига заблуда да разлея.
Спомни си секундата на взрива! ...

Вятърът играе си с листата, паднали навън,
и есенният дъжд попива в сухата земя.
В душата ми прохождаш ти като насън,
проплаква тиха нощна тишина
Заспивам в легло, застлано от мечти, ...

Ако имах орехчета три вълшебни,
бих скрила в тях мечтите съкровени,
в единия - пантофките на Пепеляшка
и на принцеса роклята блестяща.
В другото вълшебно орехче ще скрия ...

Душата ми е птица бяла,
полита често към простора -
там, дето светлината е огряла,
далеч от сивотата и затвора.
И все по-трудно обратно се връща, ...

Доста стари произведения изравям. Има идеи малко хаотично но има.

Проигран живот
Вечер, отдаден на мен и на ласките,
а на сутринта суров и студен,
постоянно сменяше маските,
сякаш ти бе инстинкт вроден. ...

На детството в далечната страна
липи цъфтят и чиста детска врява.
Но туй са вече други времена,
в които никой няма да вярва.
И уж се връщам всеки ден назад, ...

---
Почти си скрит във тази зимна дреха,
кашмирено потънал в тишината.
Но свети край челото ти утеха,
че аз съм с теб, напълно осъзнато! ...

Попитай за мен, попитай луната.
Kак нощите самотни тъжно аз броя.
Попитай звездите сияйни
как и тaм те откривам дори... в безкрайните звезди.
Попитай снeгa за мен... ...

Когато те видях,
ти ми се усмихна.
Когато те доближих,
през мене ток премина.
Съдбата ни сближи, ...

ужаси
Ето ме сега тук, пред вас, сам и в същото време сред всички, аз, Зуфар Леван Айзахаранашвили, наведен пред белия лист, готов да изповядам своята тежка участ. Много по-лесно би било след като вече направих равносметка на отминалите събития, да обвиня всички външни фактори и да изложа историята ...

Завърнаха се с крясък мъртви спомени.
Избодоха ми трескаво очите.
Превърнаха се в капки неотронени.
В главата ми осъмнаха занитени.
В миг побелях – самотно и отчаяно. ...

Светкавица захапа планината,
забивайки във нея златен зъб.
Разкъса и прогони мрачината,
и приюти се под вековен дъб.
Над тях разпъна цветен шал дъгата, ...

Без свян
Ти си тук и там, и навсякъде -
в дните ми сънни и в будните нощи
кротко приседнал, забързан нанякъде -
страстно жадуван още и още... ...

Бариера
Един следобед, май при залез,
пътувах, сложил на небето показалец.
Следях как слънчевият кръг ми се усмихва,
а денят, завит със мрак, полекичка притихва. ...