Красиви стъпки на фламинго,
розови отпечатъци върху бяло
поле на ивици и кръгове
оставиха мислите ми розови
върху съзнанието ми безкрайно, ...

* * *
Име, издълбано в камък,
част от мене след смъртта.
Спомен за наличие във времето.
Знак за отсъствие. ...

Мъглата се спусна
с внезапен, глух тътен,
прокънтя във съня,
премина с ледени стъпки
през дебрите на съзнанието, ...

Съмнения с мен разговарят,
промъкват се в мойта душа.
Разпитват дали е щастлива
и колко е влюбена тя.
А вяра болезнено свита ...

Гняв и болка
Пролетта дойде с цветя и птички.
Синьото в зеленото се впи.
Радват се на хубавото всички.
Само мен душата ме боли! ...

Бял гълъб си, на рамото ми кацнал...
Четеш ми мислите, по детски ме разнежваш.
Невинно носиш любовта, онази
от светове Божествено-неземни...
Приканваш ме със тебе да политна ...

Бих искала в писмо да ти разкажа,
приятелко, за родния ни край,
отидох там сама, осиротяла,
но теб те нямаше във този рай.
Обходих всички улици на село, ...

Днес те срещнах.
Някъде между забързаните улици
ти премина като звук от акустична китара.
И целият ден ми е весело, пея,
защото те срещнах. ...

Една песен, която много харесвам и реших да се опитам да я изпея :)

Имало едно време един дядо и едно внуче.
Детето много обичало да слуша приказки и нямало търпение да дойде вечерта, за да се наслади на поредната, разказана от стария сладкодумец.
- Дядо, хайде, време е - изчуруликало хлапето, настанявайки се удобно в леглото, жадно за поредната история.
Беловласият ...

Подарявам ти не думи прекрасни, но лишени от съдържание. Подарявам ти не ласки нежни, но потни и порочни, дарявани хиляди пъти. Подарявам ти не погледи дълбоки, но празни. Подарявам ти не целувки греховно сладки, но от устни целувани хиляди пъти преди теб. Подарявам ти не дрънкулки блестящи, но лише ...

По струните ми драскаш с пръсти,
Аз свиря зле на твоето пиано...
Май всеки сам си носи кръста -
един за друг сме неразбрани...
Мелодията ни е вече тътен, ...

Понякога е странно, че те има.
Живееш някак независимо от мен.
Чувствителна, потайна, наранима,
внезапно цветна във безцветен ден.
Напомняш ми, че двете сме различни: ...

Понякога е нужно просто да се махнеш,
да хванеш пътя, дори без цел.
Друг път е нужно просто да забравиш
и да изтриеш от съзнанието нечие лице.
Понякога е трудно да повярваш, ...

Този път кацна на летище Пловдив. Досега само беше слушала за него. Навремето тук са кацали цели делегации, но по време на перестройката са го затворили, така беше чувала. Сега тя кацна тук. Сама и само с ръчен багаж.
Таксито потегли. Тя гледаше отнесено през прозореца и не обърна внимание на шофьор ...

Само една нощ... с тебе желая,
да се почувствам отново жена,
за една нощ с тебе мечтая,
за да осмисли отново деня.
Да припомним си утрото наше ...

Трябва да избереш, за да тръгнеш,
пътища много, но всички крият тайна,
избереш ли – чакаш и тръпнеш –
дали по този път любовта е трайна?
Не избираш, колкото и да си корав, ...

Любов ли е, да я опиша,
римите не стигат, за да я напиша.
Колко те обичам? – До полуда!
Искам да ти кажа – на мен ми пука!
Не искам никога да те изгубя ...

Бих откраднала книга.
На някой поет,
който пие ракията с кани,
който пада пиянски на колене,
но не пада пред хора избрани. ...

Мрачна тъмна нощ и една болка с голяма мощ.
Болка, която не минава и само лоши спомени оставя.
Спомени за мен и теб, заличени от някой друг.
Другият господар на нощта... Оо, да, това е ТЯ!
ТЯ, която някога преди беше светлината ми. ...

@
Господи! тя
НЕ иска светкавици
нито пък манна небесна
тя ...

Обичам погледа ти сутрин,
щом отвориш очи.
Едва поглеждаш ме, но ме целуваш
и отново в мен се сгушваш ти.
Обичам смеха ти непринуден ...

Коса
Косата ти.
Игрив и галещ водопад.
Отприщен нежен ромон.
Косата ти - дълбочина, ...

Смъртта на клоуна
... който мълчи, така че
още го чувам и досега
как оглушително плаче.
В. Ханчев ...

Докато си говорех вечерта
със моята Бутилка,
внезапно в стаята ми връхлетя
неканена Вампирка...
Запитах я смутен: ...

Бе дете. И вярваше. Безумно.
В приказки, изпълнени с магия.
Но животът - не е чудно -
бе решен да я убие,
тази вяра толкоз’ чиста - ...

Ръцете ти усещам по мене,
следи си оставил със тях,
от възбуда продължава да стене
тялото след поредния грях.
Как по мене рисуваш със устни, ...

Миналото
„Днес миналото се забравя, утре бъдещето се избира от самия теб”
Това повтаряше баща ми всеки път, когато изкарвах 2-ка по някакъв предмет или пък се бях сбил с някого. Единствените смислени думи, които запомних от него, но винаги бях срам в очите му, постоянно го излагах и затова той дори ...

За какво живееш?
За пари, богатства, слава и предмети?
За да трупаш и да бъдеш сам,
необичан и нещастен в скъпите си дрехи.
За какво сърцето ти ще бие, ...

ЦВЯТ И СТРЪК
Облаци просъскаха - валя...
Денят без слънце е изгрял.
И днес нима е оживяла
без плът химерна утринта. ...

Един от Миговете
(по secret_rose, "Извезани души", 24 ч.)
"Не ме обичай. Тука ме пусни –
в сърцето си. И още по-дълбоко"
Прокара пръсти в тръпнещи коси. ...

ЧАКАХ ТЕ
Чаках те да се върнеш с огън.
Старият вятър сега те довя.
Със сърце, потънало в тръни,
бели надежди в тях ще ловя. ...

Този глас прониза душата ми чак в дълбините и думите отекнаха в съзнанието ми. Този глас ми е толкова познат, че чак тръпки ме побиват. Отварям очи и виждам тази мрачна фигура, стояща пред мен. Човек ли е? Дявол ли е? Черното наметало с качулка не позволява да се види дори малка частица от силуета, ...

Ще запазя спомена за себе си, ще го съхранявам правилно в подходяща опаковка, по всички правила за съхранение, ще го извадя от сандъка прашен, избелял от времето, когато съм в компания и разговорът го изиска…
Ще се загледам замечтано и разсеяно, меланхолия, примесена с хумор, ще го разкажа весело …
...