Уроци по сценично майсторство
Раздяла
...............................................................
когато гледаш в бездната от нотни тишини
и то в такива сред които с пръсти ...
Изперкал съвсем, крачиш към къщи,
джобовете празни, усмивката също,
найсет години ни капка сполука,
поредната дажба, сухост и скука.
Загърнат със себе си, плахо се скиташ, ...
Недей - трудна съм за обичане,
не се мъчи, не търси думи за вричане.
На думи отдавна спрях да вярвам
и размисли върху тях да прокарвам.
Не се напрягай, не искам и да съжаляваш, ...
... без малко щях да те докосна,
делеше ни коремчето на мама!
С ръката си докосвах нея,
с сърцето си докосвах двама.
Без малко щях да ти измисля име... ...
Любовта, любовта на света е една,
но когато те стисне във прегръдките силни,
не разкъсвай окови, не търси висини,
просто тихо седни, помълчи, прегърни.
И седя коленичил пред гроба на моя баща,
и се питам защо трябва да бъде толкова трудно
да се молиш за спомени от отминали вече неща,
а не искаш да видиш лъчите на днешното утро.
И мълчейки, разбирам, че отговор няма за всичко това, ...
Любовта ми ти не пожела,
обрече ме на мрак и самота!
Ти грешка бе - сега е време да платя,
но вземаш ми най-скъпа цена.
Уби във мен надежда и мечти, ...
Потънах в тишината, в покой от чуден необят
и прислонен във миг, ме лъхна сънен вятър,
душа на гълъб кацна върху рамото ми, и познах
във ласката ù чудна - дъх от топлото ни лято...
Звезда ми проговори, зашепна с необятен глас: ...
Тревогата подмолно ме влудява,
довежда ме до пълна нищета
и себе си не мога да позная –
забила поглед в преходни неща...
А трябваше сърцето да калявам, ...
Иди си... обърни се и тръгни!
Не казвай нищо... думите отнася вятър...
За Бога, не разбра ли – не пиши!!!
Пиши... и се обаждай... на жената...
Аз всичко казах, писах... обясних! ...
В стремежа си да бъде някой друг, Жалкото канарче е готово
в стремежа си да е известен, да повтаря чужд мотив харесан.
той думите кове със чужди чук, Дай на тоя свят лирично слово,
и пее даже чужда песен. като жаба пей, но своя песен.
Какво че няма облик свой и стил, С. Есенин ...
Лежа до теб, леглото е самичко.
Прегръщам те в среднощната тъма.
Целувам те и хапя те, и... всичко.
Върху тебе пак отпускам своята глава.
Какво да правя? - Ти въобще не питаш... ...
До болка как ми е познато
туй чувство, че си въздесъщ,
напират силите в телата
и крачиш с увереност по своя път.
А после като миг изтичат покрай теб годините ...
Запознай ме със нея - искам да знам
плаче ли нощем, от какво я е срам?
Вижда ли мъката в твоите сини очи
и защо, защо постоянно мълчи?
Вярва ли още, че с тебе ще бъде до гроб ...
НА МОЯТА МАРТЕНИЧКА
Ти, сине, се роди в един четвъртък,
почука поривисто, даде знак
и втурна се към тоя свят отвътре.
Разбрах тогава, че ще си юнак. ...
На Кръстьо Раленков - Мускетар
Дишаш, сякаш светът е пред прага на тягостен свършек –
с бял чаршаф е покрита тая тъжна болнùца, земята.
Натежали от мъка и сняг, черни, клоните скършват се,
но надежда блести в изтънелия скалпел на вятъра. ...
Тази необикновена случка публикувах преди година. Сега открих снимки, те говорят най-истински... Затова си позволявам отново да я споделя.
Сега вече не знам дали тази история изобщо се е случила. Може и да съм си я измислила, както често става, когато имам нужда от гимнастика на ума. Но не съм. Доко ...