Обидата се приюти в мен като утайка от горчиво кафе.
Усетих нейния натрапчив вкус, който се плъзна иронично по цялото ми тяло.
Затреперих от студ. Бях толкова малка и безпомощна.
Нямах сили дори да заплача.
Отхвърлена от всички. ...

Изненадата
„Колко е прекрасно утрото и денят“ - помили си тя и стомахът ù се сви на топка при спомена за него. Тя отпи от голямата, синя чаша, пълна до горе с кафе и в тялото ù се разля топлина от спомена за топлите му, плътни устни и кафето. Утрото обещаваше поредния горещ августовски ден от отлита ...

Ние, българите, много обичаме да празнуваме. Едва ли има нация с толкова много празници в годината като нас. Ако ли пък празникът е от голямо значение като Великден или Коледа, то намираме начин да го правим по два пъти, а понякога и по три пъти. Кой ли ще отрече значението на съборите или, както ги ...

В тебе е лятото,
на топличко скрито,
от обични думи
щастливо и сито!
И златната есен ...

Песен за човека - III част
(Разпятие)
Заспивам разпнат...
Закован на кръста на времето.
Не танцувам вече... ...

Европейци
Беше златна, пълна с благодат есен. Вятърът донасяше миризми на треви и препечени стърнища. Някога миризмите бяха много по-благоуханни и разнообразни, но с годините и те като хората се топяха и изчезваха.
Кръчмата беше единственото работещо по това време заведение. То, не че имаше други в ...

Седефчо беше останал кръгло сираче в катуна на Мечкарите. Мръсно и чорлаво, то минаваше от каруца на каруца всеки ден, за да събира от остатъците храна, от наялите се вече цигани. Имаше и милостиви сред тях и понякога го канеха да сподели от храната им, но имаше и такива, които вместо храна, го даря ...

Спри! Не! Недей! Не се приближавай!
Не искам да видиш, че ме боли!
Отивай при нея! Не ме заблуждавай,
че сърцето ти късат моите сълзи!
Не искам да слушам от теб вече нищо. ...

"Еврика!!! Сетих се!!!
Разум? Чувство?
Да се съчетаят е цяло изкуство...
Болка и Смях,
Чувство и Ум, ...

Времето - зъл, кръволочещ вампир
зъби-мигове в дните забива,
шии бели осмуква в див пир -
капки огнена страст си отиват...
Върколасваме - самотата се вълчи, ...

лудува лято
повяхват сочни устни
целува го есен
03.09.11
Julie

Пада бялата сълза.
Тя е вече
само спомен.
С нея тръгва си света.
Полет и негá. ...

Дъще моя, моя ярка Зорница,
бистро аязмо, де обич извира,
Мадарска сила, Тракийска царице,
Бяло и Нежно перце от Всемира!
Дъще моя, моя зряла пшеница, ...

ПРИКАЗКА ЗА КРАСОТАТА
В далечно село, сред цветна градинка,
къщичка отдалеч се белее.
Сред божури, теменужки, латинка -
мома хубавица там живее. ...

“По време на велика криза -
от сиромашия не излизаш...
Па изплюй се де! Ха така!
Върху злокобната съдба”
Зимна импресия ...

Новата постеля пак ли ти убива,
нали отиде сам - със розови мечти.
Нали остави всичко старо и каза,
че сърцето ти лети!
Сърцето този път като че те излъга. ...

Когато грабна моето сърце
Мечтите ми бледнеят и се давят
в нощта, когато грабна моето сърце,
а устните ти дълго се разтапят
по моите под тъмното небе... ...

Не се опитвай, няма да успееш -
ти сам си ме заровил във мълчания,
за да се съхраниш и за да оцелееш.
Но аз съм в теб до кости. Непоканена.
А пръстите ти грубо ме дълбаят - ...

Ела, момиче, намери ме...
Любов днес давам на промоция.
Ела, момиче, прегърни ме,
за да изпиташ хубава емоция!
Ела... и ще обсипя с милувки ...

ВЛЮБЕН
Щом разбрах, че те обичам,
чувствата си ти признах...
Първата любов засричах.
Щастието си познах! ...

Тя е Палечка, мургава, с черна косица.
Тича в парка самичка цял ден.
Носи картички, малки, и тихичко пита:
„Ще си купиш ли нещо от мен?”
А устата преглъща, очичките скитат ...

Сън, моля те, не ме напускай!
Само ти ми остана от онуй, що да върна не мога -
и спомена мил и далечен, и онази омразна тегоба,
че него го няма до мене и никога няма да бъде,
а обичта ми към него... о, повярвай ми, тя ще пребъде! ...

Отчего так в России берёзы шумят
Отчего белоствольные всё понимают
У дорог, прислонившись, по ветру стоят
И листву и листву так печально кидают
Я пойду по дороге простору я рад . ...

Чай Вдвоем - Прости
Прости.Kонечно, в чем-то ты была права.
Но не найти мне нужные слова.
Я все реши. И кругом голова.
Прости. Давай негромко, чтоб не разбудить. ...

Усмивки колко рядко виждаш ти,
къде се скриха те, кажи?
Дали животът ни е сив и смръщен,
или печели този, който е намръщен.
И гледаме лица застинали, и няма жокер ...

ВРЕТЕНАРСКА ПОДМЯНА
След грузинските тежкари
надойдоха вятър – евро-въздухари…
Закалените стоманени кибици
подмениха с важни евро-птици… ...

Толкова дълго я чакаха. Сега, когато щастливо огря тротоара на тихата квартална уличка, бързо се екипираха с гъби, кърпи, спрей за огледален блясък и щастливи примряха пред нея. Жадуваната им нова–новеничка кола... Утре ще отпрашат за морето. Ще обикалят – от Калиакра - до Ахтопол... Уговориха срещи ...

ПОРТРЕТ
на Д.
Чертите ти са най-обикновени,
но с тайнственост,
която се изплъзва. ...

Вдъхновено от Prince Purple rain http://tekstove.info/browse.php?id=20117
Пурпурен дъжд бавно се стича
по миглите на дърветата.
Слънчеви кръгове
падат в очите ти. ...

УСМИХВАЙ МЕ...
Усмивката ми ще е дар за теб -
откъснат лъч, от слънцето частица...
Дано усетиш в този ред
на мойта радост светлата искрица. ...

В този ден една звезда блести
и красива светлина към всички тя искри!
Неин лъч попадна в моите очи
и появи се фея, тя ми каза: “Сега ги затвори!”
От светлина... тъмнина... ...

инцидентно туршиено "самозадоваляване" при хронична липса на капачки
П.П. Посвещвам го на предстоящия 100 годишен юбилей на другаря Тодор Живков

Леле, пусто му лутанье и диренье -
не моа да си намера свесно сиренье...
Гледам и търся по разни супермаркЕти,
а там ми предлагат само някви паркети.
Гледам аз наляво, гледам и надясно. ...

Докосване...
Нали не мислиш за
онази... телесната
наслада? Или...
защо пък не? ...

Far away from Earth…
Out there in the clear space
planets are spinning and waiting
for us.
Here down,far,far,far from the Moon ...

Откакто се озова в далечната страна - сякаш на края на света, не смееше да остане свободен и за минута. Усетеше ли се самотен, носталгията веднага го връхлиташе със страшна сила – тя беше повече от горест, повече от мъка след несподелена обич. Болезнено разнищваше пластовете на душата му, стигаше до ...