Колажът е дело на )
Някога, много отдавна, чух една странна приказка – приказката за момичето, издялано от голям къс каменна сол. Гениален скулптор, помилван от Бога, вероятно я е направил, та соленото момиче станало живо, като нас двамата с тебе, мой читателю.
Жадно оглеждало света с широко отворен ...

МАРГАРИТКИ
Боян се вглеждаше в тъмнината на стаята. Знаеше разпределението на цялата къща и не му беше нужно осветление. Дългите години в къщата бяха създали у него рефлекси и усещане за пространството на дома му. Вслушваше се в тъмнината, знаейки, че повече няма да чуе нейните тихи стъпки, лекото з ...

Ще влея в душата ти отровата горчива
и разумът безсилен ще се предаде,
ще ме чувстваш ти с всяка твоя фибра
и всяка твоя мисъл мене ще зове!
Ще усещаш болка както никога преди, ...

Той с гълъбите всеки ден говори,
внимателно трошейки хляб с ръцете...
Възбудени, те нещо му бърборят
и кацат по главата, коленете...
А той, замислен, търпеливо слуша ...

Любимия ти цвят ужасно ми отива.
Сънуваш ме небрежна. Попиваш ме красива.
Искаш да ме помниш – топла и безмълвна,
докато в сърцето ти светове покълват.
И не вярваш на очите си, пустинно ожаднели, ...

Песента се изпълнява от едни 17 годишни момичета, само на барабаните е момче. Приятно слушане!

За теб живота си отдадох,
ти захвърли го в нощта,
и потъпка моите чувства,
без да се срамуваш от това.
Защо при мене пак се връщаш, ...

Пропилях си живота безсмислено...
Сред фалшиви любови се лутах...
Като страница вече прелистена...
безвъзвратно което изгубих...
толкоз късно отново да върна?! ...

Обичам те. Всякак те обичам.
Здравей. Tова бяло чудовище зее втренчено с бялата си паст срещу ми и чака да натикам думи - черни маслини в устата му. Нямам храна за него и устните му, побеляли от мълчание. Ще го окапя, ще изцапам дрехите му, нахраня ли го. Но чувам как червата му къркорят и броят сто ...

(фройдистко-исторически есета)
Средновековие. Чингиз хан
В детството си често Темуджин
бил обиждан, гонен, нежелан,
бил прогонен даже като син ...

Живея аз в света на думите
а тялото ми е изпълнено с предчувствия,
с капризи, навици и свобода,
умее разума да подчинява.
То тръгва голо и трептящо. ...

Има едно кафене в града, в който живеех доскоро. Много арт, много дискретно и много уютно. Обичах да ходя там, преди да стане известно, замислената му непопулярност го погуби. Прекалено много хора с прекалено неосъзнати претенции започнаха да го посещават. И ме отказаха да ходя – те идваха заради хо ...

„Съмнявай се във всичко” - Рене Декарт
Все още мисля.
Така си мисля?
Все още съществувам.
Така си мисля? ...

Слънчевият юг
Европейските южняци-веселяци
гърмят поред
като ръждясали патлаци.
Канонадата, начената от изтока ...

Перото на поета
Перото е живот за мойте вени
под напора на бързаща ръка.
Спектакъл нов за бъдещо творение.
Част от болка в миг от вечността. ...

Ти, който стоиш от другата страна на редовете...
Запомни ме... И аз ще запомня теб...
Не бъди никой. Не бъди някой. Бъди себе си – дори повече – бъди най-доброто от себе си и зная, че понякога светът (в лицето на всички хора и обстоятелства) няма да го заслужава, но ако не на него, ти го дължиш на с ...

Не искам да знаеш
как денят ми минава в мечтание.
Не искам да знаеш,
че тази с косата ме чака с желание.
Не искам да знаеш, ...

АКО НЕ СИ…
Ако не си чул добра дума днес,
ако ти си безпардонно поруган –
ще въздигна човешката ти чест,
ще сбъдна съкровения ти блян… ...

Не ставаш!
Не си добра!
Какви са тия глупости
за лексикони детски!
Смешна си! ...

Обичам те, когато си пулс и тишина,
така, че да те усещам напълно моя.
Ти си несравнима и вълшебна жена,
прегръщам дъха и усмивката твоя.
Обичам те, когато си жива топлина, ...

Просто е да видиш слънцето,
сила трябва да го гледаш
с отворени очи,
просто е да усетиш вятъра,
сила трябва да поемеш ...

ТИХА НОЩ
Тих нощ, луна, безброй звезди
и глас на птици във нощта...
И полъх нежен във косите,
и нежен глас, и унес сладък, ...

ПЪТЯТ КЪМ ПУСТИНЯТА - ПЪТ КЪМ СЕБЕ СИ
Пустиня, пустиня, пустиня, пясък, пек, умора, страдание... Аз падам... Лежа под открито небе, под яркото слънце, до един кактус и размишлявам: „Какво съм аз, защо съм тук, каква е мисията ми в живота? Какво трябва да направя, за да достигна до себе си?”. И още, ...

Дали морето всъщност е солено
от сълзите на страдащи души,
и от гнева им стене разярено
в прибоя на житейските вълни...
Дали земята в раните–вулкани ...

Напоследък нещо странно се случваше в Кралството на четвъртия етаж и принц Симон Мартин не можеше да го разбере. Една сутрин, когато се събуди и погледна през един от прозорците на своя дворец Меланж, той остана изумен – всичко навън беше покрито с някакъв бял крем, който беше скрил цвета на всички ...

Мой блян
Аз съм влюбен драматично.
Нямам друга на света!
Може да е патетично:
за мене ти си Любовта… ...

Обичам времето, когато
снежинките се вихрят към небето.
Шептейки в свежи аромати,
кокичета умиват си лицето.
Усмивка слънчева ме гали, ...

ВЕЧЕРНА ХАРМОНИЯ
Звездите са закачени за ефира факли.
Луната е сребриста броня.
Нощта е сякаш катакомба,
водеща съня до замък. ...

Догаряха дървата в камината.
И в мен догаряше едно сърце.
Навън крещеше злобно зимата.
Душата за любов зове.
Поглеждам плахо в огледалото. ...

Не ти се сърдя, аз съм си виновна,
поредният урок е само този.
Аз търсих красота в пробита стомна,
която се оказа после грозна.
И може би защото съм наивна, ...

Кажи ми думичка една вълшебна,
да бъде толкова незаменима, нежна.
Откри поне едничка думичка голяма
да замени значението на думичката - Мама!
Мама значи обич най-голяма, ...

Разни хора казват – Не било важно това, а по-важно било онова - другото. Кой знае какво е това, пък камо ли онова. Все си мислех, че за нас самите трябва да знаем кои са тези неща и как ние да си ги подредим или да оставим в пълен хаос, но все пак ние да решим. Но не винаги всичко се върти около нас ...

Защо да гледам в чуждия прозорец?!
С каквото имам, съм благословен:
една врата, за хората отворена,
и през която идваш ти при мен.
От памтивека тъй е отредено – ...

- Беатриче, за любовта няма убедително обяснение... Тя се издига, цъфти... пропада... изчезва... - каза баща ми и протегна ръце към мен. Опита се да ме прегърне, както правеше, когато бях дете, но не... Вече не бях дете! Не ми бяха нужни неговите прегръдки. Той никога нямаше да разбере болката, коят ...

Беше студено. Не помня кой месец. Може би януари. Беше тиха снежна вечер. Казах, че отивам да играя билярд с приятели. Посрещнах те на трамвайната спирка. Прегърна ме. Вървяхме под ръка и се смеехме. Подари ми плюшена играчка, която се усмихва. Каза ми, че си я спечелил от автомат. Не беше пил за пъ ...

Последната ти обич бях ли, Чочи, твоята единствена любов,
твоята последна тръпка, Чочи, твойто щастие за цял живот,
твойте сълзи и тревоги, Чочи, твоите усмивки във нощта,
твоят изгрев в мрачен ден ли, Чочи, твоят дъжд през пролетта?
Твойта зима, твойта пролет, Чочи, твоят залез над морето, ...

Тази любов приключва ли вече?
Тази, която насича ме вътре и трови кръвта ми.
Не онази, която прегръщаше нощем, тя е далече!
Тази, която болна изнасилва деня ми.
Тази, която ù риташ стола и бесиш, ...

Ако си ми стоварила вреди
и в главата ми е мъртва зона,
ти обезщетения ми дължиш,
защото аз без глава не мога.
Всичките ми мисли, които открадна, ...