НЕАНДЕРТАЛСКО СТИХОТВОРЕНИЕ“
"И никого не мога да осъдя.
И никому не мога да простя."
Андрей АНДРЕЕВ, “От миналото нищо не остана”
Палеолитни дъждове попиват в мене ...

ЖИВЕЙ И ПОМНИ
Живей и помни -
туй, що е от Бога дадено,
всичко вземи,
изпий дъха му на глътки! ...

Обичам те – това ми го прошепна нежно ти,
а аз ти повярвах като една хлапачка.
Докато го изричаше, сам не си вярваше, нали?
За теб бях поредната глупачка.
Къде си ти, когато имам от теб най-голяма нужда? ...

Красива си. Ефирните рокли ти отиват
на фона на нещастното нощно небе.
Пак няма луна, пак няма звезди.
Чува се адският плач и силните викове,
викове за надежда и любов. ...

(http://www.youtube.com/watch?v=gosY-UrpHcA)
Вземи в прегръдките си дивата стихия
и я помилвай плахо, сякаш се страхуваш.
Със галещ лък и нежни длани укроти я,
за да заплаче тихо, без да се преструва. ...

Питаше някой дали любов е то,
щом другиго тайно обичаш;
чудех се аз какво ли е то
и как можеш да го наричаш?
Щом от сърцето ти тихо извира ...

Беше гореща юлска нощ. Лятото беше в разгара си и въздухът навън беше нажежен.
Сам и Адам се бяха уговорили да излязат с приятели същата вечер. Той мина да я вземе от тях и тръгнаха заедно към заведението, където беше уговорката им.
- Донесе ли ми диска? - попита Сам.
- Кой диск? - учудено ù отвърна ...

Навън вали, а в душата ми цвете цъфти...
Дори от очите ми да бликнат сълзи,
ти си този, който ще ги потуши.
Не стой на прага - студено е.
Седни до мен на дивана - топло е. ...

ПОЕТ
Аз пазя много болки в паметта си
и всяка някога ще стане стих;
и те ще бъдат простички и къси
като въздишката на полъх тих. ...

Дива страст в мен гори
и така ме изгаря,
че чак ме боли.
А теб те няма, мили мой,
и не си до мен във тоз момент. ...

Сблъскваме се с политици лъжливи,
но ние сме достатъчно паметливи,
за да не допуснем да ни "градят"*.
Но за съжаление повечето спят.
Управлява ни пишман политик. ...

И със сърце, и с дарба,
а и с търпение голямо...
със страхове, но и със вяра,
но като истина - ранима...
Че е послъгвала, е факт - ...

Пламен поседна сред слънчогледовите полета и погали Джери, който веднага го последва и седна. Жаркото слънце вече залязваше и на небосвода се настаняваше залезът. От онези залези, които са сякаш взети от някоя красива снимка. Слънчогледите се наслаждаваха на последните си минути щастие за днес. Свет ...

Той стоеше и я гледаше с един празен поглед. Тя стоеше, гледаше го и в очите ú не се четеше нищо. Те знаеха как ще завърши тази вечер и следващата, а може би нямаше да има следваща. Щяха да правят за пореден път безличен секс, но никога любов, щяха да задоволят всичките си плътски нужди, но никога и ...

Късно е, само въздишки чуват се в този час,
няма думи, само тишината сенки рисува.
Много късно е вече за нас,
а сълзите по лицето ми пак ще танцуват.
Прекалено късно е да се върнеш ти, ...

Колко много слънца, а още е тъмно.
Колко много сърца, а още самотно.
Има толкова думи, а още е тихо.
Открито е всичко, а всичко е скрито.
Трябва ни звездица, но във сърцето. ...

Виктория погледна часовника си – 10:38 сутринта. От близо час слушаше скучната лекция по висша математика втора част и с усилия на волята успяваше да не заспи. Гледаше с досада към дъската, изписана с множество формули. Не разбираше и една трета от това, което виждаше, а доцентката продължава да обя ...

Любов
Бях още дете, когато я срещнах. Родителите ни бяха приятели. Тя имаше сини очи, които винаги се смееха. Бяха необикновенно сини, сякаш небето се отразяваше в тях, сякаш морските вълни бяха проникнали в очите ú и бяха останали завинаги зад решетките на дългите ú мигли. Харесвах я, не знаех защо ...

Всеки своята правда си има
и за нея горещо се бори,
но понякога тя е незрима
и я няма, и не говори.
Тя ни залъгва с присъствие, ...

Какво е музиката?
Музика. Вечно понятие. Дума, граничеща с безкрайността... Ала какво всъщност е музиката? Риана, Лейди ГаГа, Бруно Марс? Това си представят повечето хора. Но какво е музиката за другите? Аз, като човек, на който често му се налага да се цепи от колектива, който е част от малцинствот ...

ДЕКАДАНС
В Европа ли? В Европа?
Не сме и в трети свят,
ни в пети, а в десети...
Безумие и смрад... ...

Плаче, жално стене вън на двора
сам-самичка старата бреза,
пръска пълни шепи бясна хала
сняг по заскрежените стъкла.
Нейде в тъмнината грозно хлопа ...

Искаше ми се следващата ми публикация да е стих. Но не намирам думи.
Колко стиха съм зарязала така... и пък само края... не ми идва идея за началото. Винаги музата ми идва за какви да са ми последните думи. А край без начало няма, нали? Както във всичко. Как да сложиш на една любов край, когато не ú ...

Кажи ми ти, о, музо нежна.
О, дай ми повод за живот,
гали ме с жалост и тъга безбрежна,
на твоя повик аз съм роб.
Ти надежди клети даваш... ...

Лао забрави културата,
Лао забрави и думата.
Лао забрави изкуството,
Лао забрави и чувството.
Лао забрави за умното, ...

В тишината, чуваща се отдалеко,
усещам вчера, утре и сега.
Едно листо политна, падна меко.
Като ласка нежна на жена.
Художник на картина цветна ...

Празна съм.
Счупена стомна.
Вятър в отломките ми пищи.
Безобразно.
Самотност огромна ...

Тихо се спуска тъма.
Всеки миг нощта ще запее своята песен.
И само луната, тъй светла и цяла,
ще разкъсва мрака небесен.
Тази нощ вятърът бурен го няма ...

По стъпките си
стъпвам,
с крилете си летя.
И думите изричам,
родени в моята душа. ...

Трънлива облачност!
Вестú старата прашна небесна сгурия.
И вие - усмихнато сбръчкана,
криейки в тръни потънали облаци
от ония, чийто нос в облачност сгъчкан е. ...