Когато нямаш поглед за света,
красивото в душата не живее,
небето от възторг не аленее
и не припява славеят в леса.
Господства ли в сърцето ти гневът, ...

* * *
През пръсти наднича студената съботна скука
и с шал от уют се намята, за да бъде различна.
Оркестър от капки композира рефрен по олука...
Събота в 9 – глътка горчиво кафе с доза обичане. ...

Обичам те!
Обичам те!
Обичам те!
Аз сричам от моето си вричане.
Прощавай ми за бързите си ручеи, ...

Нямам нужда от дванадесет апостоли...
От чудеса... Вечеря тайна.
От предатели...
Не искам
и евангелисти - ...

Уроци по сценично майсторство
Истина
.......................................................................
кажи ми как се преживява студ чиито очертания
изместват спомените ми за ласките на топлината ...

С малкото френски думи, които бе научил по време на пленничеството им, Иван Тюркеджията успя да изпроси брашно и дървено масло от докерите по пристанището. Заедно с Черньо, с малко вода замесваха тесто, което запичаха. От приготвените тестени изделия даваха на надзирателите на мината, срещу някоя др ...

Поредната илюзия!
А ти си сляп.
По-точно - гледаш трезво на нещата.
И ето, аз те хващам,
давам знак, ...

Тоягата
Животът ме обрули
със тояга...
окърши пъпки,
цветове, бодли. ...

Да потънем в света си измислен,
кожа в кожа, душа във душата.
Да сме верни, единствени, истински -
ти и аз – между нас – красотата.
Да избягаме просто от всичко, ...

Когато свърши земният ми път,
приятелите, знам, при мен ще дойдат.
Със болка те за мен ще потъжат,
за младостта отминала ще си припомнят.
Ще спомнят за волните песни изпяти, ...

Апокрифна е нашата луда любов
Пълна със скрита и тайна наслада
Отмаляла прегръщам влажната нощ
Капки в косите ми разпилените падат
Разсъмва се Смело пристъпва денят ...

БАЛАДА ЗА КОНКУРСА В БЛОА*
Това отпред не е Блоа...
Но пак е зима.
Пак свири в стари дрипи снежен вятър.
Пак криви клони в пустошта ми кимат ...

ЕДНА ЛЮБОВ КАТО МАГИЯ
Една любов като магия
ще сложа в твоята длан.
А после ще погледна, ще открия
погледа ти откровен и ням. ...

Написал си нещо за мен?!
Е, аз така и не повярвах.
Със свито сърце го погледнах -
е, да - беше прекрасно.
Малко тъжно, но много красиво. ...

Очите ми ръждясват от тъгa.
Нахлуват звуци нежни под вратата
и в танц понасят моята душа...
Кой, всъщност, свири Лунната соната?
Прекрасна е като вълшебен сън, ...

Декември се случи. Декември е бесен.
Плете вироглаво - снежинки изплита.
Градината плаче - самичка, невчесана.
Декември я вижда: сълзичка полита.
После пада в ръцете му - малка, чудата. ...

В жарава от изгарящи, прободни грешки
се луташ безпризорен, сляп и озверял.
Усмивките ти пол'винчато нечовешки,
не прикриват опитът ти скромно-вял.
Когато влизаш ти във битка със живота, ...

Разрошени глаголи - порочно голи,
неспрегнати - напрегнати,
разхвърляни по пода от мечти.
Забравили за своите игри,
горещи и зловещи като свещи ...

Не казвай имена, не са ми нужни.
Обичай ме, не питай докога.
Сърцето ти да ме поиска ми е нужно,
пък нека да се запознаем след това.
Не гледай в очите ми тревожно. ...

Нощ и звезди безброй.
Море и пясък златен.
Луната нежно се усмихва,
а самотен облак от нейде долита.
Аз стоя на този бряг и чакам теб. ...

Пред твоя праг, Любов!
При теб ме водят ветровете,
за да намеря смисъл и покой,
Любов, стопи в мене ледовете,
бушувай и кънти, като порой! ...

Това звучи познато, но... Човешко
и може би е вярно...Но за нас.
А в глутницата хорска най-погрешните
позорно ги издигаме... На власт.
А вълчата задруга по момчешки - ...

Не съм поглеждал скоро към деня ти
и може би затуй не съм разбрал,
че тайно влизаш в него много пъти
и пишеш онзи стих - недоживял...
... да види как - край твоите пътеки ...

Потъвал ли си ти на Истината в звездните очи?
Опитай! Поне веднъж в живота себе си бъди!
Но знай, че след това не можеш да се върнеш,
да си такъв, какъвто бил си някога преди.
Бездънен кладенец е тя и в него се изгубваш. ...

Завръщането на войниците
На дядо ми, участвал във
всички войни, които е водило
царство България до Втората
световна война... ...

Тя извади късмет. Не ме питайте откъде.
Нека щастието бъде по-благосклонно към мен от миналия път, когато само ми изпрати птица да ме нацвъка...
Китайската "година на дракона", на румънски вероятно ще се преведе като "годината на Дракула".
Мисля си, че думата "щастие" е най-разпространената чуждица ...

Живот
Живот... - в атмосфера
на стрес и афери -
почти анонимен в големия град.
Душата с вик мрачен ...

Саксонският градец ме подслонява
и стопля ме със слънце в утринта!
Той щедрите си дарове раздава,
макар че е затрупан от снега!
Величествен, духът на планината ...

Моливът ми се счупи
точно преди да я хвърля на спалнята...
(ами да – влюбени думи и нестрошени признания)
Нищо – имам още два опита
А колко са ти перлени обиците ...

Притихнал, моят дух къде се губи,
заспал е сред омраза и лъжи…
и само времето минава покрай него,
и остава своите огнени следи…
Не зная моят дух защо така се губи… ...

14 Февруари
Част 5: Писмото
"Скъпо момче от сънищата ми, така и не успях да приема факта, че всичко е било просто един сън. Аз все още вярвам в онези топли, кафяви очи, които ме гледаха толкова нежно в онази февруарска вечер. Аз все още се надявам, че един ден пътищата ни отново ще се пресекат и аз ...

Един много стар стих, който намерих в стария сандък...
Б.
Уморени частици
тъга
следват потоците ...

Гледаше го в очите. В красивите му очи, в които преди тя виждаше онова игриво пламъче, което ù напомняше, че той я обича. Сега погледът му бавно изстиваше, очите му се изпразваха и всичко изчезваше с бавна, болезнена скорост. Лицето му образува крива усмивка и, въпреки скритата омраза, която се съдъ ...

- Обичал ли си някога?
- Да, обичам всеки ден.
- Какво обичаш?
- Обичам да мразя!
- Как изглеждаш? ...