Ako съветът е добър,
не е важно кой го е дал.
Томас Фулер
(1608-1661)
Ин вино веритас ...

Изгреви събирам,
храня се с вода.
Тайно се обливам
с морска синева.
Жените са ми жрици, ...

Аз ще износя всички мои стихове,
защото с тях духа си оплодих!
Те доверчиво в мен се подслониха...
И чувствам ги по-скъпи от преди...
Аз ще износя всички свои стихове, ...

КАК СВОБОДЕН КРОКОДИЛ
ЦОПНА В ТУНДЖА, НЕ ВЪВ НИЛ
Един трънак напрегна жили:
Решавам го и не греша -
ще плуват в Тунджа крокодили, ...

Всеки мой пръст
е върху извора на фрактала
и стои неподвижно.
Душата ми е уморен ангел,
с оръфани бели крила, ...

специално за Жулиета
Вървейки в онази дъждовна вечер,
без да знам накъде и защо,
усетих,
че няма да мога да спра да те обичам. ...

В този свят един,
със злоба... пълен с дим,
кажи, дали си принадлежим?
Със завист и без свян,
без грам надежда, като в клан, ...

РАЗДЯЛА...
Майска вечер ме прегръща
с топли влюбени ръце…
С нежни вопли ù отвръща
мойто влюбено сърце… ...

Казват, любовта е там -
дето мислите ти все препускат,
може би е тъй - не знам,
зная само, че не ме напускат.
С тях се будя сутрин, ...

Излъжете ме днес... Днес това е законно.
(И законно ще вярвам и аз)
на словата ви - ласкав и щедър компромис,
даже в тях да блещука лъжа...
Че съм още по-хубава. (Може би спрямо вчера) ...

Аромат на шепоти от вятър,
душата носещ през дъждовни синеви...
искра и блясък светва,златен,
от две неповторими, момичешки очи.
Приказка за бяг от самотата... ...

Нека всички кахъри са бели,
та кошмарите крак да подвият.
Не за туй ли до днес сме живели,
та сърцата от мисли да вият...
Ще осъмнеш по-бяла от пролет. ...

Често аз из този град ще скитам,
изпълнена със самота,
без никого да смея да попитам:
„Има ли я още любовта?”
В празните, безизразни очи ...

Отблясъци
Отблясъците ефирно се отразяват,
моите вопли изтляват,
те рисуват капки,
които лудуват в ектасаза на светлината, ...

Ядосан съм, себичен – нищо градивно!
Не претендирам...
Нищо от мен не било позитивно...
Защо ли да се питам?
Защо ли на Господ му беше тъй нужно! ...

Когато нямам нищо повече от стих -
така реален като мен, бездомната...
И думите, с които свих
една постеля - да ти е удобно,
ще нарека стиха си да ни е домът ...

Дошли сме на Земята с мисия
Дошли сме на Земята с мисия -
Всемирът ни е благословил
да бъдем хора - най-различни,
но всички много силно да обичаме. ...

Нима това в очите са сълзи?
Приятелю, проливаш ги напразно!
Днес не плачи, а си ги запази
за някой път, когато ще е важно...
когато вече няма да се върна ...

Тази обич не е като другите
Тази обич не носи тъга
Тази обич не крие подбудите
Тази обич няма тайна нито една
Тази обич не е никак нахална ...

И триста рани в мене да отвориш,
и с триста думи ти да ме раниш,
и триста пъти ти да ме отровиш,
любовта ми няма да я озаптиш!!!
И триста огъня в сърцето да запалиш, ...

Съвсем любителски превод, като съм ползвал само гугъл транслейт. Ще ми е интересно тези които наистина владеят езика да ме поправят. Стараех се да стане поетичен.
Текст: Вячеслав Бутусов и Иля Кормилцев
От пугающих высот
Возвращаетесь некстати
Вы - лунатики судьбы ...

Лутайки се без надежда, без вяра, в сивотата на скучния делничен град, срещнах пред себе си малко зелено човече.
Мечта на поколения фантасти, блян на милиони шизофреници, изправих се пред загадката на съвременния свят, на античността и ренесанса, вечната дилема на човека.
Замислих се за всичките въз ...

"Краят"
(Ужаси, да не се чете от лица под 18 години!)
...................
Автомобилът сякаш летеше по пътя, отминаваше безкомпромисно светофарите и кръстовищата и препречваше пътя на другите автомобили, които спираха, за да му осигурят предимство. Бенджамин вече се намираше на върха на блаженството, ...

"Много ми е страшно след надеждата.
По-добре е хич ако я няма."
Дарина Дечева
Ще я пометна тази надежда!
Цял живот с нея съм бременна, ...

Утрото срещнах с отворени длани,
слънцето исках да скочи във тях,
нежно, гальовно то мен да погали,
да зареди пак душата със смях.
Да ме превърне във слънчева ласка, ...

Не обелваш нито дума.
И двамата мълчим.
Износени като грайфера на гума -
нямаме какво да споделим!
Спомени прелитат пак като на лента, ...

Целуни ме, ала не за сбогом!
Не и за добре дошла!
Целуни ме тъй, че да не мога
дъх да си поема след това!
Целуни ме нежно като пролет! ...

Там, където пладнуват стадата
на светлите мисли,
под дебелите сенки
на широколистни тъги -
примирено са свели глави ...

Аз наистина много те обичам и държа на теб!
Без теб, твоите прегръдки, целувки и усмивки чувствам, че част от мен умира минута след минута.
Всеки път, когато те видя, усещам пеперуди в стомаха ми и се вълнувам, все едно те виждам за първи път.
Голямата ми любов не знам дали си ти, но знам, че си ист ...

Една недорисувана усмивка
се стапя върху загорялото лице!
Ех, лятото е отредено за почивка,
но свършва бързо...
Неусетно ме влече ...

Аз исках, исках още само веднъж
глава на твоето рамо да отпусна.
Отново да усетя, че си моят мъж,
че твоята целувка, както винаги, е най-вкусна.
Аз исках по челото пак да ме целунеш, ...

Отново се чу ранното проскърцване на трамвая в полуразбудения град. Тук-таме светваха опушени прозорци. Сънени пешеходци преминаваха по заледеното улично платно, сгушени в дебелите си палта. Всеки потънал в грижи и тревоги, замислен за кой знае какво, не поглеждаше към присвяткващия прожектор при па ...