" Вали, всичко стана мрачно, в душата ми есента натежа толкова, че потисна сълзите ми, трудно усещам дори себе си. Искам да крещя, искам да извикам пред всички колко ми е тежко, а дори не знам как да се обоснова. Усещам едновременно празнота и пренасищане, усещам апатия и в същото време се интересув ...

Когато ме поискаш, ще съм с теб,
ще се завърна още по-обичан,
прегръщайки те с чара на поет
житейски мъдър, чувствено-лиричен!
Когато ме повикаш, на мига ...

Поканих я и тя не ми отказа,
уви се нагло и ме задуши,
но пък достатъчно ревнива се оказа -
напада ме, заканва се, крещи...
Аз знам, че ú е време да си тръгне! ...

Венера и кръв
Като статуя през нощта
Жертвоприношение
На боговете легнали на бездомно празно легло
И пак им е тясно ...

В КРИВОГЛЕДИЯ МРАК
Ти си птица в юмрук
и замръзнал капчук
е сърцето. Сълзи вледенени.
Гледаш с плахи очи ...

Строшиха въздишките кварцови
на времето подредения ход.
Разтече се гримът на пластове
от красиво измислен живот.
Поспряха мечтите ми, хукнали ...

При залеза на слънцето
виждам твоето лице в небето...
Разположено в дланите ми,
усещам как сърцето ти бие.
Виждам танцa на вятъра ...

---------
Ти дойде през септември. Помля като гръм
всички чувства, думи предишни.
И още се питам - жена или съм
разцъфнала пролетна вишна! ...

Посветено
И в този стих ще съм откровен.
Дойдох тук да те спася от ада,
за да обикнеш единствено мен
и повече никога да не страдаш. ...

Слънце, пясък и море,
над теб е синьото небе,
до тебе любовта расте,
в миг те гледа смаяно дете.
Вяра в сърцето ти се вижда, ...

Омръзна ми да вярвам в приказки! Поне
една от тях да беше станала реалност…
Наслушах се за принцове и за коне –
(Конете днес са просто тривиалност…)
Не искам принц! И аз не съм принцеса ...

Живот на длан
На Мили
Днес държиш живота си на длан
и сама редиш самотните постели.
Болката във мрака е закон, ...

Аз в сърцето си злоба не нося,
просто имам уста и език.
Неудобни са мойте въпроси
и отвръщат ми често със вик.
Не веднъж съм охулван и плют. ...

Празен поглед над празна душа,
излъгани напразни надежди...
Само тъпата болка във ляво сега
ми напомня че още съм жива.
Тъмнината, приятел добър, ...

Мараня
Селото беше до морето. Спрях с мотора да похапна и почина.
Беше рано сутринта, през лятото, когато чувстваш особената бистрота на тишината. Кръчмата беше още затворена, затова приседнах на една от дървените пейки отвън да изчакам стопаните да дойдат. Имах достатъчно време да мълча и да гледам ...

Изгладнели чувства
Искаш ме завинаги?
Ела ми покажи!
Иска ме сърцето ти?
Кажи го, изкрещи! ...

За раздяла…
време настъпи.
Болката, тя…
кога ще отстъпи.
Разумът казва - ...

Черно и бяло се сливат в единство.
Чукнат в главата ще правя безчинство.
Нося ключа за на звяра сърцето.
Аз съм красавец със либе проклето.
Мене обича, чак песни ми пее. ...

ЧОВЕШКА КОМЕДИЯ
Вървяхме напред – надалече,
връщахме се назад – към природата,
завихме налево,после – надесно,
молихме се жално на божеството небесно… ...

В буйния летеж на времето,
пак разперила ръце,
тичам из гората цветна
и рисувам топло слънце.
С трепетликов лист в ръката ...

В очакване минават много мигове
и бързо преминават във забвение.
А времето ни все така не стига
за обич, за любов, за откровение...
В очакване на нещо много хубаво, ...

Завъртвам колелото на
късмета си,
спира на синьо и печеля
лотарията.
Което печеля, го раздавам.

Виждаш ли ме още? Преживях
няколкото котешки живота.
В полунощна сянка изтънях
и през теб надничам. Като котка.
Нося си пътеките в ръка - ...

Нощна приказка
Върви си. Късно стана вече.
Сърцето ми - отворени врата,
е свикнало с това да си далече.
Не ме мисли, добре съм и така. ...

У нас всичко е тип-топ, ама наужким!
Усещаш ли тънката разлика, моля те?
(хи-хи... хи-хик!)
Чета си аз, примерно, стиховете на Пушкин,
а в сайта пробутвам от моите (смиг!). ...

В самотната нощ1
Щом горе в небето Венера изгрее
и почне да пръска щастливи лъчи,
и от планината вечерник повее,
аз яхам метлата на мойте мечти... ...

Говорят двама софиянци:
"Във къщи имаме проблем!
Навъдили са се хлебарки...
Лек дай, та да се отървем!"
"Абе, браточка, много просто! ...

От сняг таз година
ме Ванко направи,
с носленце от морков
навън ме остави.
Приятел съм с Врабчо, ...

Пробожда ме.
Но казвам си, че трябва да мълча.
(Търпението
се възнаграждавало!)
Пробожда ме, ...

- Обичам те! - крещеше той. А тя го гледаше с празен поглед. Зелените ú очи бяха сковани от студ.
- Обичам те! Чуваш ли? Обичам те! - повтаряше през сълзи той. Смарагдите на лицето ú бяха все така студени и празни.
Тишина. Злокобна тишина. Само неговите сподавени хлипове раздираха постранството. Той ...

Зима
(Из цикъла “Четирите годишни времена”)
Снегът не спира да вали вече почти седмица. Дърветата в парка са натежали в белите си одежди и само редките пориви на вятъра ги спасяват от гибел. Те разтърсват рамене и се освобождават от част от товара си.
Снегът е бял до посиняване, сипе се на едри парц ...

Скоро ще дойда в съня ти красива,
ще дойда за теб пременена.
Ще дойда само за да те завия.
Ще дойда с усмивка ранена.
Чакай ме, скоро ще дойда, ...

Аз съм слънцето, което
гали твоето лице,
целувам те и не жадувам
за по-красиви светове.
Аз съм вятърът, разрошил ...

БЕЗ ТЕБ Е СЪЛЗА ...
Рожденият
ти ден е
днес,
но ти отдавна ...

Тишината ме поглъща, тъмнината ме прегръща, светлините в сенки се превръщат, сега мракът ще е мойта къща. Спомени от мъглата изплуват и се пръскат, и малкото живот, останал в мен, да си отиде пускат. С парцала от мечти каменното ми сърце ръцете лъскат, забравени от мен копнежи изтриват и изтръскват. ...

Прилича на ято от птици политнали
над синьо-зелени, блестящи повърхности.
Прилича на приказки чудни небивали,
разказвани само на тези - повярвали.
Прилича на есенни листи отронени, ...

Всичко си беше не наред и по старому, докато не дойде масовата психоза, че идват избори.
Говорене, говорене и неочаквано действие - пътечката, по която отивам към Метростанция Люлин (разкопана и унищожена преди повече от 3 години заради строеж на нова кооперация), се самоасфалтира, сложи си чакъл от ...