( В отговор на стихотворението "...Твърде човешко"
от 25.07.2011г. на Николай Начев - niton )
Когато аз създам машина
трудът нелек да облекчи,
работници, поне стотина, ...

Наркотик!
Кога едно нещо е наркотик? Как се определя?
От гледна точка на ефектите, наркотикът е вещество, чийто прием променя функционирането на мозъка и оттам влияе върху психическото, емоционалното и физическото състояние на индивида.
За определянето колко опасен е един наркотик се разглеждат - то ...

Гаснещи звезди
В лабиринт от сиви делници
къде загубих твоя смях...
кога заглъхна неусетно
песента, която в нощите ти пях? ...

Светът ме подминава бавно
и признавам си - боли.
Аз се влюбих не отдавна,
в теб, обляна в сълзи.
Но не смеех да ти кажа, ...

Слепец
Пропъди ме. И аз си тръгнах.
Научена съм да не моля,
затова сърцето си изтръгнах,
но продължих - сама и гола. ...

Аз крила разтварям. Без да питам
облачно дали ще е небето.
Както дойде. И така политам,
сякаш че безгрижно е сърцето.
Ликът на времето по мен дълбае. ...

Но ето виж, така се случи...
И пътят е дъждовен!
Не си виновна.
Може би не съм виновен.
С теб двама сме по течението на времето. ...

Във София, пълна с идеи,
със стоки китайски и турски,
мисъл такава дойде ми:
- Да си ушия потурки!
Бай Ганю е майстор-хлебар. ...

Вървя по безкрая на реката...
вървя и се надявам да те видя...
няма те обаче, празно е...
реката бурна, също нищо не намира...
Тази сила на водата... ...

възраст
какво означава
брой лишения и страдания
или приятно изживени мигове
и кой я отчита ...

Като мене човек не е имало преди,
няма и да има, не ще да се роди.
Аз съм забавен, с чуство за хумор надарен,
кой е като мен.
Роден за да обича, лесно да се ранява, ...

Аз съм поет,
мизантроп,
лицемер,
бакалин,
шивач, ...

Талантът почит заслужава,
ала различен е по хал –
един се къпе в лесна слава,
а друг в кьошето се е сврял.
И действа май във всяка сфера ...

Поетично самопризнание на един чиновник
Събота
Събуждам се, денят е слънчев, природата омайна,
оглеждам се наоколо, всичко е като във цветен сън.
Очи затварям, отпускам се като в прегръдка тайна, ...

Прокълнат
За кой ли път ще седна аз
на гроба ти да плача...
Да те моля да се върнеш пак при мен.
Кога ли ще ме чуеш вече... ...

Чудовище добро, защо заплака,
защо се скри в дълбоки пещери.
Коя ли нова рана ближеш в мрака.
Наивност, изцеление ли чакаш.
Защо си сам? ...

Най-специалните чувства,
най-изящните изрази,
идеалните тела и лица отнесени,
замислени прорязват с най-болящата болка,
в най-самотния поглед. ...

Пожелах си да бъда щастлив!
Но щастлив да съм с теб – без тревога
всеки изгрев да срещам красив,
да ме стопляш с обичен огън!
Любовта ли отключи врата ...

Отново един шедьовър на Алан Парсън Проджект, изпълнен и мастериран от мен ;)))

Аз не съм от този свят,
в който всички се обичат.
Нямам сестра, ни брат,
на които да приличам.
Не зная да говоря, а ...

Притихвам като сънена гора.
В косите ми изстинали полека вятърът се сгушва.
Уморена към нощта пристъпям.
Унасям се. Дочувам нежен шепот.
Край мен танцуват есенни листя. ...

Вървя към теб, а все не те достигам...
Усещам те, а искам ли да те докосна, си далече...
Боли ме с твойта болка, понякога дори умирам...
ту шепна си че имам време, ту не издържам вече...
Денят ми с мислите за теб зает е и върша всичко механично... ...

"Внимавай! Внимавай! Внимавай!",
той не спира да повтаря.
А запалил ми фитила...
Е, как да не се опаря?!?
"Навярно... може би... ще видим... ...

Какво ли ти владееш,
или не владея аз?
Душата ти ми пее -
фея с приказен глас.
Влюбен ли съм, или слаб? ...

Наресала косите си, гората,
със брилянтин от дъхава роса,
зелените си кичури премята,
смутена от лъчите на деня...
Пътеката – пулсира като вена, ...

Когато нещо си отива,
небето притъмнява като помен.
Наместо облаци,
умират самодиви,
венчани ...

Вървя към къщи по улица „Модър”…
Което се случва доста често. И за кой ли път се питам какво ли точно значи това име?
Зная, че има връх с това название в Родопа – в Чернатишкия дял, но се сещам, че и той е наречен на нещо си, което за момента не ми е известно. Или не се сещам…
От годините ще трябва ...

БЕЗВРЕМИЕ
Една ръка, протегната към друга,
приятелство задържат -
векове.
Животът бавничко ...

Другарки ̶ глухарки
забъркват попарки
Пред една кооперация
в жилищен квартал „Акация”
се заплете ситуация, ...

В един следобед летен,
надолу от Бургас,
лежах върху вълните
по гръб и плувах аз.
И погледът ми беше ...

Всичко може да се случи...
Ееее, разкажи ми, моля, с думи прости!
Казваш... всичко може да се случи...
Така е! Може хубавец да дойде ти на гости
и за вечерта да си свободна да улучи! ...

Аз те гледам - усмихната и тиха,
а в мене бездна зее като ад,
... тръпки в кожата се впиха
от внезапно лъхнал хлад...
Надолу гледам и ми е дълбоко, ...

Срещам случайно красавица чаровна.
Погледна ме с усмивка,
заговорих я с треперещ глас,
сърцето ми силно затуптя.
За миг ...

ГНЯВ – 1
Заводски хляб и зрелища
в народните ни селища…
Просташко забавление
за робско население… ...

Една вълшебна нощ
Влюбена ли съм или ми се иска да е така? Земната ми зодия не ми позволява да съм фантазьорка! Толкова объркана не съм била с векове! Както много рядко ми се случва, днес не мога да разбера себе си! Чувствам се млада днес! Гледам се в огледалото и се усмихвам на себе си и късмета си ...

Смърт
..........................​..
Изгубихме се.
В многото излишни думи,
а трябваха ни само три. ...

59 ЕДИНСТВЕНА ЛЮБОВ
На този свят една съм любил!
Но тя ми стига и за сто...
Аз от това не съм загубил!
Аз имах Рай, Небе, Злато… ...

Как се люшна, от радост, Небето!
Седем дни, полудяло, гърмя...
Нов живот – дар свещен за детето.
Свидна рожба – на Майка Земя.
Бе угаснал денят вече в здрача. ...

Достатъчно! Измъчихме сърцата.
Да пуснем любовта от тази кула.
Изстрадала, тя чака пред вратата,
дори обувките си е обула.
Доверието в ъгъла стаено, ...

Лета двадесет и няколко и още,
само дъжд кожата ми гали.
Цъфтя сама предимно нощем
и прецъфтяват в мене чувства полудяли.
Обещах ти, че вечно ще те търся. ...