Душата ти безмълвно страда,
очите плачат без сълзи,
не чакаш ти от никого награда
за обичта, която подари.
Не знае никой колко нощи ...

с павета от вчерашно мълчание
днес вдигат барикади
преждевременно брадясали момчета

След дълга разходка
в парка квартален,
с уморени походки
по пътя разкалян,
търсехме с теб ...

Искам в стиха си звезди да рисувам,
на небе полумесец огрял.
Но сега трудно думи намирам
и стихът излиза някак си вял.
Искам за макове чудни да пиша, ...

Големият мъж не плаче на ничия гръд.
Когато опасно се влюби - превръща се в път.
Надалече се скита. Философски мълчи.
Титанично потъва до звездите почти.
Не застава виновен пред страшния съд. ...

Детството ми - стар забравен замък,
пътят е обрасъл във треви,
в розовите храсти на душата
заровен споменът мълчи...
Поточето и днеска там бълбука, ...

В-ярваме в техните лъжи,
Л-ъжат за пари,
А-лчността им е хоби,
С-танахме роби,
Т-леем, не живеем.

Една от любимите ми песни на The beatles.

Ремастерирана версия за Американската метъл компилация "Kill City"

КЪЛБОТО ОТ МЕЧТИ
Кълбото кухо, сглобено от мечти,
изпълнено до край с надежди,
обливано от морските вълни,
нашепва за спомените прежни… ...

ВЕЗНА Ах, окото – издайник неверен,
телескоп е към твоята същност,
към студена и мрачна вселена.
Слава Богу, далеко съм всъщност.
И напразно защо да се взирам? ...

Душата ми е
сламена вдовица
(понякога отсъствам от душата си).
... понякога...
напускам съвестта си, ...

Ранената душа – кърви и бяга,
а стъпките ù диря са в съня –
превързва я едничка дума блага,
с мехлема чудно бял на Любовта...
Ранената душа крещи от болка ...

По отъпкани пътеки
в живота аз вървях.
Търсех те!
Търсех твоя смях.
По стари следи ...

В миг съдбовен устремена,
летя към други светове
и огнена стихия в мене
събужда бурни ветрове.
Бушува, мами ме и влачи, ...

В ранното утро будилникът пропя ужасната си песен от съседната стая и Габриела ококори зелените си очи в тъмната стая. Последният ù спомен за хубаво наспиване беше преди около 1 година - когато все още беше здрава...
От 40 минути стоеше, забила поглед в тъмното пространство пред нея, но времето в гл ...

Брезичка
Напролет бях брезичка белокора.
Разлистих се. И слънцето изпих.
А то възкръсна в моята корона
и в клоните ми вплете огнен стих. ...

Майки 6
11. Другарят Иван Иванов
Партийното събрание беше към своя край . На трибуната говореше новоизбраният Първи секретар на ГК. Говореше тихо, но думите му стигаха и до последната редица. В залата цареше тишина като в черква.
Другарят Иван Иванов от пет години беше началник на Народната милиция ...

Ако имах две сърца, едно сърце да подаря -
с ръце изтръгнато...
Ала имам аз едно и то обляно е във зло,
във мрак обгърнато...
Ако имах две лица, едно лице да подаря - ...

Прибрах в пунгията каквото съм обичал.
Тютюнеца, наситно надребнен...
Огнивото и кремъка челичен...
Две щипки спомени... За теб и мен...
Най-скъпата ми риза е кенарена... ...

...И всяка сутрин Бог от шест до седем...
Лилия Радоева
Жената, дето някак удължи
на младостта сезона ми нетраен,
не смесва истините със лъжи, ...

Този мъж, Боже, как ми го даде,
(по-точно казано, аз го откраднах).
Зная, прости ми, и с право наказа.
След него не можах, не обикнах.
Той прелетя вълните на времето ...

Момина сълза, ухание,
река, течение, съзнание,
бяла пеперуда, миг, послание,
дъх, живот и път без знание.
Тишина, покой и чистота, ...

Там, в твойта къща, в твоя дом -
оставила съм част от мене...
Дори след мен да влезе друга, с взлом,
местенцето ми няма да заеме...
Оставих обич, нежност и сълзи - ...

Малко безредие.
Колко чаровно.
Много безгрижни уж дни.
Малко е времето.
Колко промени... ...

Очите
„... и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента“
Очите – леко присвити с недоверчиви бръчици около тях. Пронизващо апатични, дори безчувствени.
Внимават! ...

Жадна ли съм, пия тишина
и рисувам в утрото надежда.
Мостове в живота не руша,
но назад отвикнах да се вглеждам.
Тъжна ли съм – спомням си дъжда. ...

С няколко цента в джоба -
за сладолед,
се чустваш сякаш си
Владетелят на света
и всичко е възможно, ...