Пердето на прозореца стърчи като плашило
в тази селска къща, от години изоставена.
Колко гоблена ли паяците са ушили
върху влажната усмивка на тавана?
През окото на ключалката, през този стар бинокъл, ...

Лято
(Из цикъла “Четирите годишни времена”)
Слънцето жули безмилостно. Небето се е нажежило до червено. Пече, та камък се пука, цялата земя се е превърнала в полуизгоряла погача, забравена във фурната. Реките са изсъхнали, а планинското ручейче едвам църцори, та разхлажда само белите камъчета по дън ...

Всеки от нас, независимо от цвета на кожата си, независимо от възгледите, които има или проповядва за Света, притежава свой уникален Човешки код. Той го определя като Личност за пример, или го срива до най-тъмните страни на душата му. Помага му да мине през ада, или го въздига на крилете на щастието ...

Ръце размаха... Искаше да са крила.
Да бъдеш птица волна, над света кръжаща.
А аз до теб навреме бях дошла -
жената с главно "Ж"! Жена - любяща!
Във твоите криле бях пръсти впила, ...

Продължение:
Интервюто мина чудесно! Работата е моя! Щастлива и горда съм от себе си. Но когато става дума за новата ми професия, аз несъмнено ще посветя цялото си време на нея. И без това съм нова в града, вчера се нанесох в квартирата ми, а съседите ми... хм, тях все още не ги познавам. Всичко е н ...

Попаднах в онова състояние.
Което яде те.
Губиш разсъдък и воля.
Губиш себе си.
И ха! Тамън да стигна ...

Поглед в поглед. Аз и ти. Гледаме се очи в очи, раждайки усмивки. А онази пламенна искрица запълва пространството помежду ни. Твоят тъмен горещ шоколад, сливащ се с моята мека канела. Тишина. Туп-туп-туп. Две сърца туптят като едно. Твоето и моето, завинаги. Нали? Обещахме си преди време.
Топлотата ...

Аз съм китара
със скъсани струни,
толкова стара -
блусът в душата потъва...
Захвърлена в мазето, ...

Душата ми в печал мълчи
и тихо капят сълзи от очи -
болката в сърце е стаена -
любовта остана несподелена.
Аз просто теб любя сал, ...

И тъй пътувам за Бургас.
В колата задух - да го мажеш.
Зад мене лелка с дрезгав глас
обсъжда с чичка балотажа.
Момиче смигва мълчешком. ...

Здравей, аз съм онази, която ти измами подло... Помниш ли ме?...
Пак мълчиш и нямаш смелост да ме погледнеш в онез очи, които д вчера целуваше ти...
Отново глава наведе и поглед в земята забоде той...
„Погледни ме” - тихо му изрекох. - „Защо мълчиш? Какво тежи ти на сърцето?”.
Пак мълчиш... А в погл ...

Часът е 23:00, а аз за стотен път преглеждам чантата си и дали съм сложила папката с документите за кандидатстване. Утре ми предстои изключително важен ден! Ще се явя на интервю за моден редактор в списание "Fashion". Макар да съм новобранка, мисля че ще се справя отлично, защото ще работя с интерес ...

Аз не виждам,
не усещам
и към тебе
не поглеждам.
Аз си мисля ...

Уж все мълчим,
а все глупости казваме.
Уж все летим,
а по-ниско падаме.
И все си мислим, ...

Ти ли?!
В колко много
интриги заплетен си
с твоето великодушно
сърце. ...

Още помня къща с двор широк,
до нея се изправяха два бора,
градинка цветна, кладенец дълбок,
до който често сядах за отмора.
Още помня мириса на люляк, пролетта ...

Пиша това стихотворение през сълзи
и си мисля за изминалите дни...
Колко хубаво ни беше,
сякаш светът не се въртеше...
Не знам вече какво да ти кажа... ...

Няма как да те помня, прощавай!
Ти отдавна изчезна за мен.
И за всичко прости, извинявай -
не е обич, а някакъв плен!
...и за всички сълзи, аз които ...

Очите ти оттам ме гледат -
две безчувствени мъниста.
Че в тези тъмни, тъжни бездни
има дъно светло, чисто
аз виждам и натам се нося - ...

Така те виждам - във ръка с маслина...
Предала спомените, обичта...
Красива българка... Сега - гъркиня...
Погребала в далечната пустиня
и моята сълза... ...

Не искам да ви казвам сбогом,
не искам много да боли,
но сълзите - издайник подъл,
роят се в тъжните очи.
Гласът трепери в безвеличие, ...

Зла прокоба
Някъде навън резачка реве.
Гората плаче, а човекът - не!
Отнема кислорода на народа
и своето дете! ...

„До тук съм, деца мои! До тук е нашата родина! Вижте, нататък е топлото море, ще го прелетите и още много вода ще видите под себе си. Все на юг, все на юг!”- така говореше баща им, старият щъркел. „Следвайте водача, бъдете все в ятото, догодина – пак обратно. Аз оставам, не ще мога да измина целия п ...

Погледнах към небето. Облаците ми направиха впечатление, по-скоро тяхната форма. Единият приличаше на свещ, а другият на музикална нота. След това забелязах и пурпурния цвят на залеза, който обагряше и облачетата. Стоях така... запленена... дори не помня колко време. Усещах мократа трева под краката ...

На брега самотен, бледен и умислен
ти стоиш и гледаш с питащи очи.
Погледът ти светъл днес е тъй унесен
и далечен, че потрепващо блести.
Търсенето - смисълът на битието, ...

По улицата върви споменът, а аз след него. В ръцете си държа списание с три мои разказа, главният редактор отново ми се е доверил. Сивите сгради са надвиснали с олющените си фасади, тротоарите са все така неравни, а базалтовите плочи плачат за подмяна. Подминавам скитник, който прилежно дипли велпап ...

ДВЕ КАПКИ РОСА
Нека бъдем две капки роса,
стекли се по прозореца рано!
Две птици, разперили крила,
политнали смело в небето. ...

Ромео и Жулиета днес
(разказ)
Ще ви разкажа една история, чиито участник съм самият аз. Тя много прилича на тази на Шекспировите герои Ромео и Жулиета - двама влюбени, чиято любов се оказала по-силна от всичко, но и нейният край не бил щастлив. В този случай препятствието между мен и момичето, което ...

ДИКТАТОРИТЕ В СЯНКА
В памет на човека, отдал живота си
за свободата на своята Родина...
Истински свободен е само този,
който икономически е свободен. ...

Ослепялата нощ търси с празни очи
да намери пътеката в мрака,
по която надеждата бавно върви
към дома, в който ти ме очакваш!
Вече няма звезди! Вече няма луна! ...

Изправи се рязко на леглото, свирепо освобождавайки се от палещите ръце на Ада. Мислите му се взривиха на милиарди парченца счупено стъкло, разкъсвайки мозъка му. Стегна мускули и опъна жилите си, за да се превърне в гротеска статуя на Болката, и с последни сили смачка паяците на кошмара, които пълз ...

Всяка есен си има причина
да започне. И път да върви.
През безумния бяг на годините,
по-красива от всяко преди.
Плискат тихо вълните на залеза. ...

Летището – проклета хищна сянка,
приклекнало в полята на Враждебна.
Враждебна е. И като Смърт ги чака,
да ги запрати в необята на Вселената.
Отиват си. Нали и те са птици. ...

В острия мрак, оголен до пурпур от рози,
жадно се стича – позабравена вече – тревога.
Нито слънце, ни дъжд – все такава се влачи прогнозата,
от която ми писна, но така и не втръсна на Бога.
И защо, Белобради, на своето лоно небесно ...