Една звезда през прозореца наднича
и любопитно във душата ми поглежда...
Усмихва се, но нищо не изрича -
доволна е, видяла във сърцето ми надежда.
Надеждата - богиня тя е свята, ...

Научих се
да казвам "да", когато сърцето крещи "да"!
Научих се
да искам и да имам зора!
Научих се ...

Да, все повече разбирам, че ти си „от тях”.
Този малко странен словоред – мислех, че е поза, а всъщност е виртуалната бариера между социалното и поетичното ти аз. Така свободно преминаваш през времена и същности. Вълнуваш и смущаваш, приласкаваш и лекуваш, успокояваш и люлееш – и то само с думи. Да ...

Знам, че можеш да влизаш в съня ми,
аз съм онзи - с когото летиш
всяка вечер, върху килим от циклами,
всяка вечер, щом без мене заспиш.
Аз съм онзи, с който нощем говориш ...

Почуква се тихо,
отварям вратата.
Вратата на моето сърце.
А отсреща стои,
вече добре ми позната. ...

Любов Моя,
Липсваш ми! Искам да съм до теб сега и да ти дам Любовта си, Нежността си, своята Мъжка Сила! Толкова Истински се чувствам, когато сме заедно, че как да не копнея и ден и нощ за това! Зная, че ти имаш много приятели, много хора около теб, много ангажименти, семейни задължения, а аз имам с ...

Събрах мислите и желанията си,
добавих лъжите и коварните игри.
Извадих истинските чувства,
доверието и любовта захвърлих.
Прибавих ревността и обещанията празни, ...

Тези са българи
Към тази история ме върна една малка пластмасова карта за отстъпка във верига от травъл хотели, свряна най-долу в жабката на колата. Почиствах и изхвърлях разни непотребни касови бележки и стари квитанции. Поколебах се дали да я изхвърля, или да я запазя. Все пак я изхвърлих. За мен ...

Не ревнувайте, слънчеви здания,
не помръквайте, рано ранени.
Още слънце ще има да хванете,
преди залезът да ви го вземе.
Вижте, още ви махат дърветата ...

На прозореца потропва
снежинка бяла във нощта.
Ох, изскърца и похлопва
вънка страшната врата.
Свит треперя под юргана, ...

Преходност
О, колко са изменчиви нещата.
И истините светски се менят.
От ден до пладне стигаш до обрата,
а друг път чакаш чак до старини... ...

Gaudeamus igitur
iuvenes dum sumus*
... Години много, ето, от тогава
един Живот кажи-речи изтече,
а Времето безмилостно пресява ...

Корени
Снежинка малка, бяла,
от ветрове довята.
От Балкана стар
зовяха я полята. ...

Отива си, когато я желаеш,
завръща се, когато я отричаш,
за теб умира, ако ти нехаеш
и те намразва... щом я заобичаш.
Жената, дето всеки ден бленуваш ...

Като мъничко хлапе той все се питаше
къде живее Господ и така не разбираше
как Той навсякъде е – и навън, и вътре в него,
и същевременно си има жилище там горе, на небето.
Но ето, че реши веднъж момчето да замине ...

За изгрева!
Кръчмарю,
налей по едно!
Сипи и на тъжния клоун във ъгъла.
Или... ...

Устремени гълъби летят в небето.
Може би сме аз и ти.
Сплитат се цветя в полето.
Както бяхме аз и ти.
Сливат се вълни в морето. ...

Болка
Сърцето в мен не спира да кърви,
за кой ли път е наранено,
отново е разбито и така боли,
опустошено, гасне постепенно. ...

Времето минава набързо и не се връща,
пробвах и какво ли не направих,
миналото за секунди всичко поглъща,
но теб аз все още не забравих.
Сълзите ще изтрият от устните следите, ...

Няма празници, няма делници, навсякъде само намръщени хора. По улиците, в магазините – и все недоволни. Защо?! Влизам след работа да си купя хляб и плодове, часът е 21,50. Работи само една каса, в магазина сме аз и още две жени. Едната се провиква:
- Само една каса ли ще работи?
Магазинът работи до ...

Изпълнение на пан флейта…
Докосване до върхове върху крилете на птица,
сякаш вникване в същността на Божия промисъл.
Наслаждавам се…
Чувствам най-крехкото и най-ранимото – ...

Вървя си аз по улицата и се съм се загледал към спирката отсреща.
Седят там две момичета. Едното го знам така по физиономия… Мария, Минка… нещо такова. А, другото е Сиси. Тая кака я гледам още от първи клас. Седеше на чина пред мен и през годините чак до дванайсети клас, повече от едно „здрасти” не ...

Каквото и да взема, все е в мене...
Крада съвсем умело, със замах
от нежното привично ромолене
на твоя глас и бликналия смях...
... крада от мълчаливото пиянство ...

Погледни в очите ми зелени,
виж силата във тях,
като магнит привличам те към мене,
аз съм най-сладкият ти грях.
Искам да заровиш пръсти, ...

Аз още си спомням за теб с тъга,
пàри в мен болката зловеща.
Изгаря отвътре ранена любовта,
тръпне душата силно гореща.
Аз помня и миналото ни бяло, ...

Не извадих късмет
Късмет не извадих със себе си.
Сложен характер – казват.
Леко спя, хвърча между полюси,
много мисля и много забравям. ...

Мамо,
не остарявай, моля те!
Искам те до мен завинаги,
искам да гледам как раста в очите ти.
И нека болката изчезне, ...

Стоях на пътя и те чаках,
всеки ден и всяка нощ аз плаках.
По пътя прашен никой не минава,
не се застоява, всеки транзитно преминава.
Не мога да дишам, ...

Събличам старата си кожа
При кожар ще я заложа
Да даде за обич амулет
За моя нов живот билет
Не плача за вчера ...

Вали…
и белота застила друми.
Вали…
и раждат се красиви думи.
Вали… ...

Край горичка тича весела рекичка.
Птички пеят, рибки плуват,
катерички скачат, храница събират.
Весели хора, щастлива сърца,
смях, радост и веселие. ...

Седяхме на масата тихи
на чаша червено вино.
Мезето ни - малки скариди,
засядаше в наште гърла.
Къде са искрите в очите, ...

Помогни ми!... Искам да сваля
дрипите на фалш и лицемерие.
Дълго време с болката мълчах,
жадна за любов и за доверие.
Правех път на грозната лъжа, ...

Този мъж е прекрасен!
Той ме буди с щастлива усмивка.
И не ми се кълне във любов,
но държи във ръцете си грапави
страховете ми, до болка излъскани. ...