Сънувах, че съм далеч от дома. Ти беше там. Безгрижието ни бе завладяло и децата в нас говореха. По лицата ни играеше копнеж..
После будилникът звънна, събудих се и с носталгична усмивка се приготвих за работа. А ти може би бе още потънал в нашия сън и някъде там се усмихваше весело..
30.08.2011г.

Вкусил пак от свободата
и усетил хлад на сутринта,
буден, сетил красотата,
още съм отдаден на мига.
Миг, изпълнен със въздишки, ...

Магично дете си беше тази Магда! Човек, като я видеше, му се искаше да я гушне и да целуне трапчинките, които и при най-беглата усмивка бързаха да се появят на бузките й! Родителите й не можеха да се нарадват на звездичката, която бяха създали и само баба Цвета се правеше на строга, сигурно защото б ...

По миглите ти се разхождам
с дъх,
роша кичурите непослушни
с пръсти.
Засипвам лицето ти с целувки бързи, ...

Текляво време змийски се проточи.
На запад грохна над баира.
Под него, на пресъхнали потоци,
следите във небето се опират.
Примрели до последната си капка, ...

Не мога да избягам
Сама съм,
тъжно е сърцето.
Не мога да избягам,
спира ме морето. ...

Не се заричай – ти си див мустанг
и твоят свят са дивите савани.
Не може да те укроти юзда,
ни благослов, ни клетва да те хване.
Съвсем не ти отива да се вричаш - ...

Поставих те в центъра на света, за да можеш да огледаш всичко наоколо. Не те направих нито небесен, нито земен, нито смъртен, нито безсмъртен, за да можеш като свой ваятел и творец със свободна воля и чест да си изваеш образ по твое предпочитание.
Из „Реч за достойнството на човека” от Пико де ла Ми ...

Октомври
Изгнаник, от Рая прокуден,
се скитам по есенни улици,
като птиците аз съм принуден
да следвам сезонни приумици... ...

„Много ли е... а за мен все едно беше вчера.”
Онази любов… тази любов, невероятната любов. Истината за някой, който обича завинаги, който говори за тази любов, който диша с тази любов. Това е историята именно за такъв човек, за магията, която наистина съществува, която е онази рядко срещана съставка ...

Отивам си. Оставаш сам със думите,
които не поиска да ти кажа.
Отивам си. Не беше всъщност влюбване.
Не беше даже полъх от миража.
Не беше нараняващо и искащо, ...

ИЗЛИШНИЯТ
Доверчив съм - като куче.
Озлобен съм – като пес.
За мен - няма вчера, утре.
За мен - има само днес. ...

Затворих сърцето си.
Късно беше за теб.
Очаквах те някога.
Тогава ти не дойде.
Прегърнах безмълвно аз болката. ...

По устните на мрака
фенери-дини със човечета,
звезди и полумесеци подскачат.
Каруцата на спомените трака
по калдъръмите на траките, ...

Клевета
Голям маскарад
е тук сега хора
бродят с маски
без душа и лица ...

Слънце грее!
Птица пее!
Вятър леко вее
и силно се смее!
Но... Настъпи нощ, ...

Аз съм огънят, който изгаря
и влудява сърцето ти в нощите...
Този сън всеки път се повтаря,
изумявам, че жива съм още...
Най-любимото в пламък погубвам, ...

Заваля. Едри капчици дъжд.
Сякаш перли изсипа небето.
Притъмня. Ей така, изведнъж.
Слънце скри си зад облак лицето.
А пък там, на пресечка отсреща, ...

Идеше ù да се заличи с земята. Беше потънала до гуша след множествотото несгоди и атаки от други, по-големи сили. Нищо не беше останало от нея. Докато един ден го срещна – него, онзи, непознатият от снимката.
"Влюбих се в теб, още като видях снимката ти" – беше ù казал той. "Аха, значи и той е от он ...

На Дани,
който е на небето
Гордеех се, избрана бях
да те завърна към живота.
Сразена бях, когато проумях, ...

САМО ПРЕДАТЕЛСТВО НЕ СТИГА
Глава І
1
Малко след края на новогодишния махмурлук, на 2 януари, около 5 часа след обяд бях вдигнал крака върху бюрото си и празнувах началото на работната година. Тъкмо вдигах поредната наздравица с малкия глинен бюст на Левски, когато телефонът изтрещя като изстрел от г ...

Ще управляват ли гербери леваци?
Що ни имат за ахмаци?
Плевнелиев, Попова -
за България отрова!
В Халкидики, Банско - имоти! ...

Пътувах, вече от доста време, за там – не по работа, нито принуда, а заради това, че монотонната обстановка на моя град беше почнала да ми идва в повече и аз реших да направя дълго безцелно пътешествие до място, където не съм ходил като се надявах, тайно, това пътуване, без да знам как въобще би мог ...

Животът ми - прашинка от безкрая
но е всичкото, което имам, Боже.
Живуркам дълго в тази болна стая,
в леглото ù– предсмъртното ми ложе.
И питам се защо отсъстваш, Боже, ...

ДРАГОМИР
Старши лейтенант Драгомир Петков се събуди, много след като тръбата бе свирила за физзарядката на войниците. Снощи, след срещата с младата циганка, дълго не можа да заспи. Целувките ù все още изгаряха устните му, но тя спря до тук, въпреки настойчивостта му, въпреки обещанията и кандърмата. ...

Аз не мога да те забравя.
Като ярка, светла комета
ти над пътя ни никога, зная,
няма вече с обич да светиш.
Но не мога да те забравя. ...

Събудих се със сълзи във очите,
отново сънувах кошмар -
ти беше тъй млада, красива,
а аз - изнемогващ и стар.
Протегнах ръка да погаля ...

Чувам стъпки. Някой иде.
Тромави са, скърцат даже.
През шпионката поглеждам,
хей сега ще се покаже...
Няма никoй. Само звук. ...

Началото на юношеството...
Всеки ден се събуждаш с неясния, но толкова силен копнеж по нещо. Не можеш да определиш точно по какво, но чувството е сладко като мед и дълбоко като река. Предчувствието за ден, изпълнен с емоции, изненади и игри те гъделичка по петите и по пътя за училище сякаш не стъпва ...

Дали боли, щом видя те, се питам,
дали ще мога аз да издържа,
дали от пуст във празен ще се преливам и ще скитам,
в желание за миг да зърна твойта красота.
Дали ще мога устните ти да докосна, ...

Ще си играя само с добрите момчета.
От палавите - дълго боли.
Добрите сглобяват те от стотици парчета.
Не разпитват. Не убиват мечти.
Добрите не стрелят по гладни врабчета. ...

След многото трептения се къса струната.
Сега мълчание покрило ми е устните,
ала дълбоко в мен, във дебри на душата,
затихнала мелодия напява из пролуките.
Не минаха сезони, а сякаш низ от векове. ...