В поле широко слънцето огрява
огромен страж - единствено дърво
с клони чак в небесата,
и корени в майката-земя.
Това пазителят е - дървото на живота, ...

Робство
Пречупена на две съм от усмивки,
раздадени в случайните сърца,
пречупена и още набраздена
от тяхното спасение и тъга. ...

Спокойно-безпокойство
Заспива бавно планината,
спокойна е, сякаш всичко е наред,
зад нея се смени Слънцето с Луната,
но тази нощ ще съм без теб... ...

Тя - чакаше единствения,
те - бяха неподходящи.
Тя - чакаше принца,
те - бяха зверове.
Тя - искаше любов, ...

СБОГУВАНЕ С ТЕС (ДСО „Техноекспортстрой)
Когато започнах да пиша този разказ се опитах да заменя недолюбваното от читателите, а и от мен самия, „първо лице” и започнах да го пиша в „трето лице”, но... просто не се получи. Звучеше ми като измислен, а всичко описано в него действително се е случило.
Е ...

Ако очите ти са нежнолунни
и си сърдечно чиста, белоцветна -
навярно този стих ще те целуне...
И ти ще тръгнеш по пътеката
на своите мечти изгубени... ...

Митко бавно затвори тежката дървена порта на двора и излезе безшумно с колелото. В неговото детско съзнание единственото, което го вълнуваше, беше да играе от сутрин до вечер с приятели и да кара колело по прашните улици на селото. Баба му и дядо му му подариха „бегач”, когато навърши десет години. ...

Любовта!
Къде е тя?
Има я навсякъде
около нас.
Има я във теб, във мен, ...

ПОСВЕТЕНО
Мразя всички хора, защото са гадни, гнусни и само цапат всичко.
Мразя и всички новородени и мъртви, защото се вдига много шум около тях.
Мразя себе си, защото се променям, ставам все по-дърта и грозна, а аз не го искам.
Мразя родителите си, защото са ме родили такава. ...

Автор: Тодор Капитанов/ Художник: Николай Беляшки/ Редактор: Борислав Попов
Стр. 6
Не всеки бере плодовете от своя труд. Питайте производителите на зеленчуци.

*
Сянката ми -
мъртва пеперуда.
Лятно пладне.

Идва есен. Макар и в края на лятото, сякаш се усеща студената ù ръка. Вечерите започнаха да стават хладни. Изораните ниви се чернееха пред погледа на Бойчо. Тука, в тоя край, нивите се прекъсваха само от някоя друга възвишинка и хоп току на средата им се мержелееха селата, с червените си керемиди. Е ...

В петък луната умря,
в събота аз се родих.
Зелена вълна се простря
навътре в небесната вис.
Бели смокини растат ...

Усмивке, здравей... и сбогом!
(посветено на една червена роза,
на която пожелавам толкова чаканото
щастие. Да бъде... и всичкото само добро!)
Усмивке, здравей... и сбогом! ...

Ще дойда, знам,
ще дойда пак
при тебе,
слънчогледово
поле... ...

Не спираш да идваш, не спираш ти...
бледо петно в моето съзнание си.
Бледо и все пак те има - дразня се
и чувствам се така ранима.
Изгоних те - ни денем, ни нощем ...

Ще тръгна аз сама от Рая,
по пътя мрачен без покров,
ще тръгна аз сама в безкрая,
ти кажи ми има ли любов?
И тръгнах аз сама от Рая, ...

Не се оплаквай, престани -
при теб е чисто, тишина...
Така изглежда
отстрани -
не ми е хубаво сама. ...

Човек намира красотата в живота на различни места.
Някой обича хората и любовта, която те мога да даряват.
Друг обича животните и тяхната преданост.
Трети обича природата и нейната красота, хармония и може би преходност.
Какво обичаш ти е, само право на теб да решиш. ...

Славно лято отминава
като безнадежден влак -
малко сълзи, и в жарава,
спомени над житен злак.
Малко стръкче, много песни, ...

Ако вървим неуморно по пътеката на познанието,
откриваме толкова чудни неща и когато ги осъзнаем,
виждаме света по съвсем различен начин!!!
Това именно ни прави свободи и щастливи!!!
Урокът на познанието ...

Внезапен порив, импулсивно...
душите като с ураган заля.
Спря времето ни експанзивно.
Часовникът загадъчно замря.
Пренесе ни назад, когато ...

Една сълза недоизплакана стоеше на лицето ми,
а черна мъка стара беше грабнала сърцето ми,
лутах се безкарайно в пътеки без край,
във тази яма сама попаднах, знай.
Очите ми изплакани, ...

Как искам времето да върна,
в най-хубавите свои мигове,
най-искрено да ги прегърна
и кажа - Боже, тук съм!
Как искам песни да попея ...

Паднал ангел,
две скършени крила,
ръцете паднали в калта,
краката обляни от кръвта -
кръвта на Любовта. ...

Колесницата
............................
Намерих те, когато зажадняха дните
и златен прах забули бистрото небе.
Проскърцват колелата на мечтите, ...

Частица сън и шепа невинност.
Пътувам отново към теб.
Бели сънища - малко щастие.
Лепкав прах и шум на криле.
Шепот в безкрая на нощния бяг. ...

Вали, вали навън - не спира,
небето бурно е в нощта,
лутам се, не мога да намеря диря,
всичко сякаш изпари се на мига.
Нека, нека да вали, ...

Всички са лъжци
и вярна дума не излиза
от техните усти,
в акъла ми това не влиза.
Разбиваш нечии мечти, ...

Усмихни ми се вече, живот!
Докога ще ти гледам сърдитата мутра?
Аз съм само един дон Кихот
и ме чака война с великани и утре.
Усмихни се, че се уморих ...

Искам те, а чувството боли...
И всичко сякаш вече е написано!
Запълнени са всички празнини
с годините, с изречените истини!
Не променихме земната съдба – ...

Бостън – наши дни
Хари Коен затегна възела на вратовръзката си. Огледа се в огледалото и очевидно доволен от видяното се завъртя на пръстите на обувките и тръгна към изхода на тоалетната. Навън го лъхна топлият и влажен въздух на горещия юнски ден. Вече леко съжаляваше, че е напуснал прохладното пом ...