Хора бяха, чувах ги –
нищожества, обвити в скръб.
Невидими, усещах ги –
никога не падаха по гръб.
Отчуждение ги тласкаше ...

'' Най-важното е , да намериш душата, която да допълва твоята ''......''Любов'' от Елиф Шафак
Волвото пееше по магистралата. Е, как не,прибираме се в къщи, ако може така да се каже, камионът във фирменният паркинг, а аз у дома. Ами посрещнахме Новата година по пътищата, но такъв е животът, този койт ...

КЛЮЧЪТ ЗА РАЯ
… аз изгубих ключа от потайната наша квартира
и сега на черджето пред вратите ти входни стърча,
а така ми се ще да му седнем пак с халбата бира! –
хляб и риба да хапнем върху твоята блага бохча. ...

Под стария ми каскет
дреме скрит бохем - аскет.
Пенсията едва ми стига,
но това не пречи на жените още да намигам.

Защо сме се обличали в заблудата,
че всяко нежно чувство е от искреност?
Клишето, че да вярваш силно в чудото,
не ражда свобода, а зла зависимост.
Към толкова принадената влюбеност, ...

Не, не е есе. Няма да описвам нищо повече от обикновено човешко слабоволие и недомисъл.
Какво бе изумлението ми днес да прочета една електронна статия. Нали вече всичко е във Виртуала. Вероятно не е далеч времето, когато и ние ще се пренесем в това "място злачно и упойно", дето няма физическо страда ...

Тя: Той:
Ще Не,
чакам трай си!
в дванайсет Зает съм
до втората с четвъртата ...

Пометоха думите смислени
завилнели със кръвен заряд
нестройни, космически звуците
завихрени в кръг непознат
Хармония няма, Всичко е хаос ...

След всяко поредно падение
пак съм влюбен до болка и див.
Безкомпромисен като стихотворение.
И безподобен – като мотив.
Но спрягам отново глаголи. ...

Дървото на вдовиците
Дървото живееше повече от столетие до вратата на селското гробище. Вече не бяха живи хората, знаещи кой кога го бе посадил до чешмата. Яко, здраво, с дълбоки жилести корени, с дебел дънер и набраздена кора, то разперваше клони криле над белите кръстове. Върху тях като черни сърц ...

Един ден сърцето проплака:
„Спри за малко до мен, погледни ме.
Отлетяха радостта, любовта, топлината от мен.
Студено ми е, стопли ме.“
И душата надигна глас: ...

Притча по известната приказка
Имало едно време трима братя.
Баща им имал тях и една златна ябълка, която всяка година раждала много златни ябълки.
Но дошло му времето, отишъл си стареца. На смъртния одър заръчал на синовете си да пазят златната ябълка, която била тяхното богатство.
Обаче големият бр ...

Звездички от небето падат
бели, заснежени и красиви!
Толкова наслада дават,
правят всички ни щастливи.
Нежно те лицето галят, ...

Елементарно – ще каже някой – включваш го в контакта и той ти студи ракията и салатката ! … И дори и не подозира колко хилядолетна мъдрост му е заключена вътре.
Та – всеизвестно е, че неговата работа е да изсмуче топлината от камерата си и да я изхвърли навън, което правят и стандартните климатици. ...

Всеки ред душата ми разкрива,
всеки стих за тебе е в нощта.
Всяка дума като въглен пари,
всяка дума носи любовта.
Моя обич толкова вълшебна, ...

Хирургически възстановена девственост наказателният кодекс наричал престъпление, сякаш жената е пломбирана за гаранционен срок стока.
Тури ми халка дама втора употреба с биосертификат за първа, но джентълмен не обжалва в комисията за защита на потребителя.

Харесвам редките мнение на Ранрозар. Обича лееекичко да ме боцне, при това запазвайки интелигентен вид и възпитано поведение.
Благодарен съм му, че дава подтик да ровна из знанията си, да направя справки в материелите, да дообясня и разбия нечии илюзии или неверни впечатления.
Та и сега.
Хубаво е чо ...

Нищо лично - той ми каза -
Просто нямаш си крила.
И гледам как на чавки разни
дава китки и цветя.
Направи всички свои жрици, ...

СОФИЙСКА НОЩ
Гаснат кухните. Светват спалните.
Само аз мухавея се вън.
И – подир новините – баналните,
цяла София ляга за сън. ...

ОТ УМРЯЛ ПИСМО
Получих в електронните си пощи
от непознат човечец кратък стих.
Не знам какво натиснах, ала снощи
e–mail–а – без да искам, го изтрих. ...

Всеки влак си има пътник,
но гара не остана...
Вървя, а всъщност само стъпвам.
Мисля, а мисълта ми е рана.
Влак ли съм, пътник или гара? ...

Насочваш ме... посоката е вярна...
И следвам те, където искаш, там!
Задъхана си, искаща и страстна,
а аз готов... докрай да се отдам
на женската ти същност дръзка... ...

Отдавна той е легнал в саркофаг
сред своите словесни изпражнения.
Мечтае си за путинския мрак,
и без да го подлага на съмнения,
не спира… и не спира да твори. ...

Той отговаря толкоз компетентно
на всеки наш въпрос, или проблем.
Статистика си води стопроцентно
какво и кой продукт ще изберем.
Той направлява нашите желания ...

Защо те срещнах в понеделник?!
Във вторник вече влюбен бях.
Живеех сам, като отшелник.
А в сряда любовта познах.
В четвъртък всичко беше смешно. ...

Огън жена
С коса дълга червена сякаш огнена е тя
една красива жена с усмивка на уста
пее песен народна от сърце и от душа,
песен за млади влюбени, за любовта! ...

Нямаше нищо по-голямо от играта, защото играта беше животът му. Питър разбра това рано и за миг не изпита съмнение, че греши. А не е като да нямаше поводи. Беше само на пет години, когато родителите му напуснаха България и дойдоха в Англия в търсене на по-добър живот. Тук той от Петър стана Питър, з ...

на Недялко Йорданов
Дошъл за кратко в този свят-
една искра възникнала от мрака,
ще отлетя със спомени богат.
От никого пощада не очаквам. ...

Години се трупат
(Онегинска строфа)
Автор - Величка Николова – Лита
Години се трупат, и трупат, и трупат,
а ние вървиме към бъдното... *Оф! ...

О, колко лесно е да се завия през глава,
във топлото легло, с пухкава завивка.
Дълбоко непробудно, сладичко да спя,
блажено украсена с хубава усмивка.
Не чувам бурята вилнееща отвън, ...

Светът пълен е с лъжите, със зло,
няма лесно да престане туй тегло!
Нашето недоверие е оправдано,
как да имаме щастието желано!?
Опитайте се да се справяте сами. ...

Първично е. До болка. И сълза.
До ада, в който с теб се свличам.
До усета, че мога да летя
чрез теб… И на живот приличат
ръцете ти по топлата ми плът. ...

Морето как ликува,
играе си и се преструва,
че сезонът все такъв ще си остане,
че по-хубав няма да настане.
Вълните плискат се в прибоя, ...

СЪДЕБНА ЗАЛА
Автор: Сенада Смаич, Босна и Херцеговина
Тук, където съм обикновено,
зад бронята на ребрата,
аз играя с въжето от времето ...