- Ти беше всичко,
на което се надявах:
пулса на звездите,
биле омайно,
крилете на пеперуда, ...

Вятърът умееше да носи мелодии. Ако те бяха лични, съкровени, болезнени .Всеки ден бе като зима. Лятото бе идилия, мечта от розов балон. Имаше нещо смущаващо душата, пародийно необичайно във всеки детайл следобед. Имаше свещен ритуал във взимането на раницата, парите, обуването на маратонките, бързи ...

ГЛАВА СЕДМА
СОМАЛИЙСКИТЕ ПИРАТИ АТАКУВАТ
Франция
Средиземно море
17,30 ч. ...

Какво от туй, че дъжд вали.
Какво от туй, че небето плаче.
Какво, че душата ме боли?
И светът е жесток и мрачен...
Ще дойдат пак светли дни; ...

Има бури, които помитат.
Треперещ, мокър до кости вървиш
И сам изтощен ти се питаш
ще можеш ли докрай да издържиш.
И гъсти мъгли те обгръщат ...

НА ВРЕМЕТО ПО ГЪРБАВИЯ ХРЕБЕТ
– диптих –
ЦЕЛУНАТ ОТ СВЕТУЛКИ
... от светлите селения на Август какво ли за изпът отвъд си взех? –
от изгрева жарава си откраднах, от залезите – винце в кози мех, ...

Батемберг се оженил за артистка и за неговата смърт Александър Втори изпратил съболезнование не на вдовицата поради неболярски произход, но на баща му, който не бил жив.
Николай Втори мамил певица преди бракосъчетание с височайша царедворка, но бе обявен за светец.
Автокрация е частичен тоталитаризъ ...

Оригами
Избледнява по малко душата ми
от всеки миг пропукал и дъното.
Но тече като кръвта ми по вените
на душата и радост и мъката... ...

Работят всички, както могат.
Труда заплащат им с пари.
Дали са малко или много,
сам нека всеки прецени.
С пари да купиш можеш всичко: ...

Ще минат дни, ще се търкулнат нощи,
без нежен допир, толкова потребен,
животът ни – останал шепа още,
ще си тече безсмислено без тебе.
Ще се сменят размитите сезони, ...

КРАЯТ НА ЛЯТОТО
Разбрах, но късно – простите неща понякога са много ценни –
светулков рой да прекоси нощта в дъха на юнската люцерна,
да седне кротко баба до пещта, да окачи котленцето със мляко,
да тлее – кротко шипнала, жарта и много дълго изгрева да чака, ...

Тъжен - весел разсмива.
Беден - богат издържа.
Красив - грозен хвали.
Лош - добър напътства.
Мръсен - чист гони. ...

Далече от пещери със богатства
и всякакви хорски съблазни,
как искам Господи, да избягам,
без никой и нищо да ме подразни.
Сам да си стана – и баща и майка. ...

Разпозна ли вече своята душа?
Откри ли слоевете вечни
на мечтателност и мъдростта
потекла от потоците всевечни?
Не те поправя докато грешиш... ...

Покълнаха отровите и в мене.
Покълнаха. Появиха се листата.
И вече няма дни. И няма време.
Залюшка се отровена земята.
Завиха като псета ветровете. ...

Имаме малко време на Земята,
що ни е дадено от Господ Бог!
Ще дойде ли нявга светлината,
или по принцип светът е жесток!?
Съществува ли въобще душата, ...

„Как си със секса?“…
„Като в приказка… Имало едно време…
„ А аз съм романтичен – чакам и се надявам…“
хххх
- Ще дойдеш у нас. Ще готвиш, чистиш, переш, гледаш децата… ...

КОЕТО С НАС НЕ НОСИМ ЗА ОТВЪД
Раззина паст седефената нощ,
погълна лакомо селцето пусто.
И тутакси – иззад плета, до пруста,
без звук разля се лунният разкош. ...

ПИСМО ОТ ЕДИН ВЛЮБЕН ГЛУПАК
…хайде, тръгвай си вече! Перонът е пуст и унил.
Машинистът надува за трети път тънката свирка.
Аз приличам навярно на влюбен глупак през април.
А пък ти на кондукторка, слязла на моята спирка. ...

Стоиш вътре в мен като на гости,
безгрижно тичаш из моето тяло
и се криеш между стените на моите кости,
винаги облечена в бяло...
Не ще те заменя за магия или цвете, ...

Вятърът свири тъжно в оголелите клони,
песен тъжна, песен зимна, като човешки неволи.
В природата туй случва се законно и изконно,
чувствата са някога измислени от човекоподобно..
Ако човек не знае нищо за митове на чувства ...

Огън, печка, студ
Заместник на Слънцето
Прекрасно огънят в дома е.
В печката гори той - дава топлина.
Той ни от Нивенна, ободряващия ...

В един от онези късни следобеди
Когато дори гълбите са уморени да правят любов
Превъртяха се подгонени от скуката спомени
За това какво е да се докопваш към живота
Обречен да търкаляш нагоре по склона ...

Дори баща ти да не пита как си,
той често се тревожи за това.
Животът му е трънче за причастие,
болящо го за твоята съдба.
Изглежда строг, но носи топли мисли ...

В лилава люлка горестта ми дреме
от здрач и мраз във януарска вечер.
Броя секундите си- празно време,
в живот от дъх на божество изсечен.
Сънят ми бял- реалността прониза ...

Нали съм пълен с мъжко самочувствие,
във женска баня влязох без багаж..
И чу се вик - Въй, това мъж ли е?...
А я усмихнах се с Голям кураж.
Е, стана после то, каквото стана - ...

Целувката ти бе безкрайна.
Тя имаше вкуса на младо вино.
На глътки отпивах, оставах жадна,
надигаше се в мене нещо диво.
Опиваше ме бързо и тогава, ...

Шейна на път сред снежна буря.
Безкрайна страшна пустота.
Камшикът гърбове прежуря,
за да поддържа скоростта.
Във впряга всеки с нрав различен. ...

Небето днес е като бяла чайка,
аз търся сянката си някъде в безкрая,
дори да ти разкажа всички мисли в мене,
понякога си мисля че и с тях ме няма,
Това понякога е свързано с душата ...

Солнца контур старинный,
золотой, огневой,
апельсинный и винный
над червонной рекой.
А. Белый „В полях“ ...

В най-тъжния град на земята,
там, дето оплакват живота,
аз вярвах сляпо в съдбата,
(но се клех в третото си око.)
И понякога времето спирах. ...

Моето слънце не изгрява от изток
и залезът не идва в точен час.
В мен душата е център на всичко
и е моят най-верен компас.
Може най-тъмният здрач в мене да свети ...

Да бях аз ябълка червена,
щях да съм най-искана жена,
а аз съм цоцла захлебена
и от плюскане ще си умра.
Да бях поне с гайтани вежди ...

... умаля ми и времето за прекрасното утре
и се метнах отново в мойта шапка за луди,
натоварих си мислите, непроходили друми,
закопчаните истини, неизкъртени думи
и разплетох посоките, че ми писна да чакам, ...

"Confluence With The Eternal" от Иван Дракалиев
15/01/2024г.
гр.Бургас