И не, че с раните си тежки свиквам -
те от любов ме водят към познание.
На всяка остра болка не откликвам
отпушил в себе си негодувание.
Не го приемам като наказание ...

Приятелството
За мен приятелството не се празнува само в един ден, то самото е празник за душите на приятелите, истинските! ❤
Не са нужни много думи между приятели, нужно е само обичта да е истинска и готовността да помогнеш в нужда да носиш в сърцето! ❤
Приятелството
има корен ...

По поръчка изготвяме роба
по невиждани модни тенденции
за нечувана още особа
с неочаквани лични претенции.
Тя ще бъде със сини надежди ...

НОСТАЛГИЯ
Носталгията е чувство, свързано с копнежа по миналото и приятен спомен за неща, които са отминали. То често е свързано с идеализиране на хора, събития и места от изминала епоха.
Думата има гръцки произход и е съставена от две думи: νόστος – „да се върнеш у дома“ и άλγος – „болка“, „тъга“.
...

По - Алан Харпър
Страшна скука ме налегна
в пролетната суетня;
Нямаше, с кого да седна
и да легна вечерта. ...

ТУШ
... на пясъчника с кофичка, с лопатка от детството животът ме душѝ,
и – сякаш подир смъртоносна хватка, потънал съм в батака до уши,
с безмълвен вик – напъхан нож в кания, си изпровождам птиците на юг,
и глътчицата въздух, дето пия, мирише на разпран чувал с боклук, ...

Ежедневки 56
1. Маскирах се, като ром... и започнах до лъжа, като дърт циганин...
2. Хората ме мразят... не, че и аз ги обичам, де...
3. Отказах се да чакам парите сами да дойдат при мен... обрах банка...
4. Влязох гол в женската баня... и попаднах на трима ВИК-майстори, гейове... ...

П О П Ъ Т Я 10
След небивалицата случила ми се на пазара,
не ми се наложи много дълго да чакам,
през ноща на сън яви ми се Ванга:
"Скоро ке да го биде туй дека на Шибил му се сака!" ...

Горските животни направили Европейско Горско Сдружение против дискриминацията и за равенство на видовете. Те издигнали лозунги ,, Не на етикетите и предразсъдъците" и решили да съдят няколко писателя на детски приказки, защото се чувствали засегнати от внушението, което те оставят у децата. Заекът н ...

Днес целият си свят ще ти изпратя -
съдбата си, сърцето си, мечтите,
надеждата и вярата, душата,
живота си, зова от бъднините.
Ще потопя на времето стрелките ...

Вече за него никой не пита
как от овчар стана крал,
как овърша света със своята свита,
за разгулният живот, който е живял!
За концлагерите аз чест ще заложа, ...

Аз искам тихо да заплача,
сълзите ми да са цветя,
които с аромат във здрача,
да носят моята душа.
Като дете да се усмихна ...

Човекът - този тотален консуматор. Едно долнопробно и алчно същество, в сравнение, с което всяка жива нечовешка товар изглежда безкрайно праведна. В своето свръхлицемерие човеците стигнаха дотам, че част от тях съумяват да се самозаблуждават, че вярват в нещо божествено. Онези които го правят, надяв ...

Първа част
Преди много, много лета... в Бѐлоградчик
живял мюсюлманин Хаджи Хюсеин,
що в слава на Бога, на своя Аллах
решил да издигне джамия без страх. ...

Всичко изглежда ми така красиво,
и всичко звучи ми като песен зов.
Двама, хванали ръцете си в едно,
и щастието обитава си в нас…
Радостта ти е моята радост, ...

АПТЕКА ЗА ДОБРОТА
Природата понякога греши.
Не знам защо не ме направи лекар?
Щях да лекувам хорските души
със обич по клиничната пътека. ...

Обичта, макар и невзаимна,
Буреноснодълговечна и горчива,
Иска за последно да ѝ кимна,
Че да се сбогува с мен с „Недей унива!“.
А пък аз, за да не я раня, ѝ изпълнявам ...

> Остана си за мен една илюзия,
>
> метафора жестока и голяма.
>
> От ветрове и цигани, и музики. ...

От двайсет до трийсет животът плаща пира!
След трийсет до четиридесет, дава само баница поизстинала!
От четиридесет до петдесет животът носи сметка с бира!
След петдесет до края, за всичко що сме яли пили вече сме му платили -
и за пира... баницата - и за бирата горчива...

Живяло някога в едно малко селце, сгушено в подножието на величествена планина, семейство, което от дълги години копнеело за дете. Един ден, докато Анна и Петър се разхождали из гората, те забелязали нещо изумително – сред облаците се реело малко ангелче със снежнобели крила и златиста аура, което и ...

Аз болезнено усещах, че на "никъде" не отивам,
дори наляво и дясно, да се опитвах да завивам?!
Преследвайки целта си,постепенно изгубвах ориентация,
всяка отсечка... ме водеше до една неточна "дестинация"!?
Вътрешният ми навигатор... той ме заблуди тотално, ...

Са̀мо крадец,
че крадѐ, не болѝ го... Идѝ
че стигнѝ го!...
Са̀мо крадци -
че крадат, не болѝ ги... И ...

СПОМЕН ЗА ЖИВОТ
... понявга се облягам на перваза и гледам през саксиите с цветя
как, сякаш че през прохода Маказа, животът ми надейде отлетя,
и – сигурен съм, няма да се върне, защото е единствен и красив,
тъй стихва подир мълнията гърмел, скимуца струна скъсана по гриф, ...

Когато всичко ни е безразлично,
обидата, тъгата, радостта,
това е състояние клинично,
описващо живот преди смъртта.
Животът е любов несподелена, ...

ПРОПУСНАТА ФИЕСТА
Животът профуча през мен със 200,
не смогна да рече дори – здравей! –
красив – като пропусната фиеста,
в която аз живях с Хемингуей. ...

Усещане в най-късните доби:
Сънища им ласкаво се привличат
Насред прашни полета
Като целувки по напъпнали клони
Нередили сладостта си ...

В студената зимна вечер на 1937 година, когато Москва беше покрита със сняг, младият офицер на НКВД на име Петър Смирнов се отправи към сградата, скрита в самото сърце на столицата. Сивата, неприметна сграда, до която достъп имаха само избрани, служеше като щаб-квартира на секретния отдел на НКВД, и ...

Вятър свеж повя в гората,
март дойде, разви листата,
зеленеят се тревички,
пеят звънко пойни птички.
Всичко живо тича, хвърка – ...

След цяла вечност на терзания,
изпълнили до гуша мойта лирика,
преседна ми, защото е мълчание
щом няма кой да чуе вѝка ми...
Но някъде в дълбокото на времето, ...