ПИСМО ОТ ОМАГЬОСАНИЯ КРЪГ
… кога ще се измъкна, аз не зная, от своя вечно омагьосан кръг? –
все в смислите на този свят дълбая и лутам се из тях – един карък,
цял ден приемам празното за пълно – а пълното го няма въобще,
и – ето ме! – вървя сега по хълма, и Пътят ме търкаля към стоте, ...

Сън сънувах... странен сън.
Че Народа наш любим...
потънал е в измамна крива,
спиралата на злъч горчива.
За него много се кълнат... ...

В тая българска държава,
глупостта се поощрява,
също и се награждава...
Глупостта си заслужава!!!
Тъп да си е по-добре. ...

Дъждът не спираше да вали през целия ден. Стоян стоеше в стария си автомобил и гледаше с усмивка как вали. Погледна часовника си, запали колата си и бавно потегли по мокрия път. Чистачките тихичко скърцаха докато чистят предното му стъкло. Задната отдавна не работеше, но въпреки повредите той обичаш ...

Не позволявай пътя на другите, да заличи твоя собствен.

Ранна утрин. Валеше върху нас,
топъл дъжд, като усмивка сияйна.
Реката сънлива в този ранен час,
протягаше снагата си кристална.
Не само очите ми помнят и гледат, ...

Бавно бързам все нагоре
през гори и през поля.
Мисля дълго, не говоря.
Светлосенките ме веселят.
Кой да вземе и предвиди, ...

Приятен есенен ден, слънчево и топличко, сякаш ден откраднат от лятото.
Мързеливо крачех към къщи през кварталния парк-градина. Защо съм си го нарекъл така ли.
Ами в него имаше всичко, кътове за деца малки и големи, кътове за влюбени, пак малки и големи, езеро с фонтани, периптори-павилиони на шестт ...

Откъснах възпламенената роза
и всичко от красива поема
се превърна в студена проза.
Изгубих пламъка, душата ѝ, песента,
а бе така прелестна, ...

Какви ли не самопризнания
прогледнаха в живота ми наскоро.
Предвид на доброволното страдание,
не съм очаквал нищо наготово.
И някъде по път към неизвестното, ...

Ших душа!
Нарязана…
/най-боли от предадено доверие/
Прекършеното най-боли,
особено, когато си вярвал безрезервно… ...

О, мили дядо Коледа, кажи
защо момчето, с което най желая
в болница отпаднало сега лежи
и няма аз с кого да си играя?
Защо, когато тате гледа новините, ...

Птиците отдавна ги няма,
в оранжево-кафяво се рее земята.
Врабчетата лакомо кълват хляба,
подхвърлен от една непозната.
Но някак свирукам си весело аз. ...

Песен,която записахме с подходящия вокал на Аксел Руди Пел.Скоро ще има и видео.

Прегърни ме любов,
нека в теб да се сгуша
погали ме нежно с ръце
прегърни ме любов,
нека днес да усетя ...

Не е стих,
а мълчаливо признание,
скрито послание,
попило в очите,
преобърнато в проклятие ...

Вратата ти след мен ще се затвори,
ще бъде твърде ясен аргумент.
Стократно пулсът ни ще се повтори
в един реално откровен момент –
горещ и гневен, чувствен до омая. ...

Делничен ден с поток от хора по улиците. Седнах на една пейка пред малка църква, за да изпуша цигара. През отворените врати виждах олтара и премигващите свещи. Край мен се понесе смрад, сякаш някой гори овча вълна. Последва ужасяваща кашлица. Отново бе, Никой. Пушеше огромна пура, от която се разнас ...

МИРИШЕ МИ НА ИНДРИШЕ
... мирише ми на индрише, на мама, сладко от смокини,
на скришния ликьор в шише, прикътано преди години,
на стар комод и тайнствен скрин със накатани прани ризи,
на мащерка, на див пелин – и на сачак с тютюн на низи, ...

Под сивата аура на небето,
на ръба на тази скала,
прегръщам коленете си.
Вятърът шепти
мръсни думи в ушите ми ...

Сърцето ми... отново страда
и плаче, моли за пощада...
но ти жесток си и студен си,
уж искаш ме, а всъщност... уморен си.
Аз молих се приятел да намеря, ...

Глава осма – за бързореките
Та, въздъхнах аз. Ония като се поогледаха, рекоха по едно: „То няма смисъл…” и излязоха. Закачих вратата. Седнах, сипах си от онова малкото шишенце, дето го сменям на три дни. Гаврътнах като сахарски пясък първи сняг. Добре, че съм мълчалив и кротък, та и този път ми се р ...

Правя каша,
каша гъби...
И усмихната
до зъби
ти изпращам ...

Да избягаме със тебе двама,
този свят е много, много луд!
Да потърсим пак звездите и луната
и гласът ни нека бъде чут!
Давай да избягаме накрая ...

Пространството е свят.
Смисъл то е - мисли, чувства и предмети.
Същества.
Живот и отношения.
Природа е пространството. ...

На тебе лека нощ ще пожелая
и с теб ще бъде моята душа!
Свободна ще се рее във безкрая,
но тук, при теб ще си е у дома!
Спокойно спи! До тебе пак ще бъда! ...

Напука се черният ръб
и времето, съмващо, рукна.
Превърна се църквата в пъб
и в алена диря с мен хукна.
А виното стана вода ...

В мраз и болка душа тъгува,
слънцето залязва, иде нощ!
Дух във вечността ще отпътува,
ще изчезне бавно сетна мощ!
Дете, за теб си мисля аз, ...

Умно ли е да споделяш мисли!?
Или просто ти си идиот...
не виждаш ли че всичко тъне
в пошлост и лъжи. Слепец не е.
Родолюбец... не. Човек ,нормален ...

Ние сме щастливо море.
Моите и твоите вълни се сливат.
Щом до теб с любов се допре
сърцето ми, твоето сърце открива.
Ние сме щастливо море. ...

РАЗЛИЧНИТЕ
Време е да получиш дара си.
Татко, моля те! Видя, че няма богове.
Нищо не съм видял. Така живеем от стотици години и сме си добре. Една приказка на странник не променя нищо.
Но той идва отнякъде и знае много неща. Антонио също е доказателство. ...

И сякаш си приличаме, но чужди
лица се срещат ден след ден.
Пребледнели от любовни нужди,
не беше истинско това за мен.
И сякаш нощните ми стъпки, ...