Монитор
Светът слънчев картини показва,
Монитор са те чрез прилики,
Сходни черти и прояви.
Човек гледаш един, на друг прилича ...

Тази сутрин е небето синьо като теменуга.
Погледни ме – след кафето искаш ли да бъда друга?
Ще изтрия всяка бръчка със една усмивка само.
Чуй – навън е птича глъчка и земята е голяма.
Можеш просто да ме хванеш за ръка и да заминем ...

Тази нощ сред звездната вечност
ни дарява с обичта мимолетна
на спомени безкрайно далечни...
Ти помниш ли тази нощ лятна?
Ние бяхме със лъчите венчани ...

"Ако палачът на надеждата заспи" –
diesto – Данаил Антонов
За мене път не съществува лесен.
Последвай ме! За двама имам сили,
палачът на надеждите заспи ли, ...

Дойде разгърден и крилат,
в душата – мак, жита в косите,
дори безчувственият град
потръпна леко любопитен.
Светулките му за коя ли ...

Виртуално споделена
несподелена Love
Знаеш ли
как трепетно мечтая,
отметнал маската от Виртуала, ...

– Трябваш ми. Ела, чакам те. – гласът прозвуча вежливо, но властно.
Разпозна го веднага. Не й се обаждаше за първи път.
Започна трескаво да се съблича. Трябваше бързо да вземе един душ, а после да се облече подходящо. Умът й прехвърляше трескаво предстоящия разговор. Ако си изиграеше картите добре и ...

На свечеряване градът е толкова притихнал…
Липите нежно нацъфтели в жълтия си цвят.
От небосклона грейнала, луната се усмихва
и вдишва леко на любов ухаещия аромат.
По улиците той настъпва. Бавно се разстила. ...

Солта лежеше скрита във водите на лагуната, разтворена и невидима на пръв поглед, но тя бе там, жива като живота. Между дървени укрепвания и насипи бяха оформени плитки правоъгълни корита пълни с луга, и ако бяха гледани отвисоко то те имаха червен цвят наподобяващ на извадено от огъня желязо. “Тига ...

Лято е
В летния ден - слънце, море, весели вълни,
тялото добива тен, здраве за зимните дни!
В лятната нощ - ресторант, комари, цените в менюто
разклащат здравето и бъркат в джоба люто!? ...

ЕКСПРЕСЪТ КЪМ ВЛАДА
Избръснах се до синьо със „Gillette”.
Надве-натри със гребена се сресах.
И – ей ме, на! – с билет за шест без пет –
стоварих морно тяло във експреса. ...

Надвиснаха спомените, като салкъми от старата асма на двора. В тази тиха лятна нощ се носеше мирис на окосена трева, която бе изкласила по пътеката калдъръмена на двора. Бабината къща се беше сгушила в сянката на старата череша и прегърнала в кепенците на прозорците, онези мили случки, които никога ...

Ако в този свят
твоят огън
запали нечия клада,
ти можеш
да я загасиш, ...

КАКВО ДА СИ ОТКРАДНА ОТ СВЕТА
... какво да си открадна от света, когато нявга тръгна към небето,
три стръкчета от летните жита – и книжицата, дето снощи четох,
трошинки от дървесната кора подир кълвача, чукал като бесен? –
или колчан от птичите пера? – да пиша невъзможната си песен, ...

Правителството не работи със засукани ръкани – виждат се татуировките от 90-те…
хххх
Не е лошо да се поучим от горчивия опит на индианците с незаконните мигранти…
хххх
След като опазиха Кримския мост, руснаците планират такъв през Беринговия пролив… ...

Тази нощ аз ще бъда щастлива,
по-щастлива от чакано сбъдване.
Непокорна, красива, игрива
като морска вълна на разсъмване.
Тази нощ ще изгряват надежди, ...

Те висят над нас и само паметта на небето
със силата си голяма достига до сърцето
на връх в планината или във равнината.
Те са на Бог в душата:мълнии във необята!
И падат там където водата целува небето. ...

И ДА НЕ ЛИПСВАМ В СЛЕДВАЩИТЕ 100
... понякога мечтая да съм сам, да поседя на кривата си пейка,
под листопада, жълт като сусам, след есента във парка да офейкам,
със мравките – до идния април, в мравунячето тихо да се свия,
изобщо да забравя, че съм бил! – потънал във блажена исихия, ...

Слънце мое
Слънце мое ненагледно,
пътят ми огряваш с красота!
Ще те видя ли отново
утре рано, сутринта? ...

Pitao sam te, pošto si mi tako divan šta sam zaslužio, smejao si se i govorio ko zaslužujem, ako ne udahneš dah mališana, tako da na glavi srca da si uspešan
momak nisam se pobrinuo da ga držiš kako sam čuo

Ти решаваш - това е мотото -
Кой да е касапът, решава животното -
Нали се сещаш, за к'во иде дума,
нали се сещаш, че не ползват и гума
тези, които ти чакат гласа - ...

От глътката на първия живот
до днес, когато дишам пълнолетно,
помъкнал вече смъртния хомот,
все още се надявам да не легна...
И нищо, че въртят ме колената, ...

Не е ли, наборе, за яд, не е ли?
Работихме в чужбина и неделите.
Завърнахме се трайно във Родината
и карикатура вече е картината...
Надути перки, сякаш самолети, ...

П О П Ъ Т Я 8
Ако някой някога вземе,че ме попита,
как се справям с моята трудна и сложна задача,
мога да задоволя възникналото му любопитство
с една проста,но точно отмерена крачка. ...

Времето лети, променя ни, не пита-
бедняк последен ли си, или крал?
В окоп на фронта, или шут от нечия поредна свита?
Щастлив или пък гневен, че не си достатъчно живял?
Управниците из света в залог бих вкупом дал - ако трябва да заложа, ...

На скарата в левия ъгъл само 150 грама Татарско Кюфте в категория Свинско, ще се изправи срещу 3-кратният победител - Друсан Кебап, който до сега не е губил мач в турнира ,,Цър-Пър". Кебапа е висок 10 сантиметра и ще се бори в лека категория, защото е само 80 грама. Съдията проверява за соя, оцветит ...

ТРАВМАТА
Травмата е скрита мъка и вина,
без да се прости остава тя
остане ли веднъж, не спира да
вреди и така времето лети. ...

Разхождат се двама,
щастливо влюбени.
Пръстите преплетени.
Косите разплетени.
Животите свързани. ...

В това време от годината -
мирис на прясно окосена трева,
ухание на билки в градината,
аромат на полски цветя.
Шепички вкусни малинки, ...

През юни съм мечта,
литнала към дните летни,
цветна като пъстрата дъга,
където слънцето в зениците ми свети.
Политам с аромата на липа ...

Ненавиждам суетата, крещящата циничност в очите на хамстера, впримчил и последните си нервни окончания в колелото на "успеха". Успех, изтъргуван на дребно, на тъмно и гузно, но биещ се в гърди и изискващ признание... Болната амбиция е като жестока дресьорка на нашите чувства и емоции. Тя ги удря, за ...

Баба Данка заля с вряла вода и оскуба кокошката. Изчисти я добре, изми я и я опърли с няколко завити на фитил вестници. Седна на пейката да си почине, почти разтреперана, защото краката й вече не я държаха, а слънцето напичаше, макар да не беше повече от десет часа сутринта. Потта се стичаше по лице ...

Бод след бод…
Трака машината.
Малко ли време
дупките кърпих?
Нямане…, ѝмане… ...

Не знам с какво от горе, Боже, ме халоса,
комета ярка или пък метеорит,
не се наемам и да споря по въпроса,
надявам се, че с Теб сега сме вече квит.
То не, че някога била съм аз с ума си. ...

Kazu da si uvek lepa kao buket ljubicica,
tesko mi je od kad nisi vise moja devojcica,
jos nemogu da se pomirim da te nema, kad se probudim.

/по действителен случай/
Не знам къде живея..
Луд ли съм?
Ту плача, ту се смея.
Май съм на съседната планета, ...

Някъде там покрай нищото в гората, осеяно с болка, самота, страдания и забързано ежедневие, стоеше ти покрай приятелската ми тълпа.
От край време те уважавах и ценях докато беше с моята добра приятелка.
Исках повече внимание на теб да отделя, но нямах това право, защото я носеше в сърцето си- обичаш ...