Contemporary authors work: literature, music, art etc.
385.9K results
Слънчеви дни...
🇧🇬
Слънцето като монета блесна...
И ме подкупи със своята светлина...
Очите ми се изпиха от неговата щедрост...
От това в мен нещо все да бълбука...
Аз винаги ще следвам този слънчев компас... ...
Бездомникът ще съм от твоя град,
за теб несъществуващ странник тук.
И не за милостиня прося... Друг
в съдбата ми е парещият глад.
Не казвам, че живея в грозен ад, ...
Там далече на Добруджа в полето,
морна жетварка жъне с песен на уста.
Житото узряло е, тежко наедряло е сега
поспре, забърше чело и пак хване сърпа.
Тя пее и само песента помага и сега, ...
1. Когато сме при тях, нищо не можели да свършат, че им пречим. Когато ни няма, пак така, но защото им е било тъпо и тъжно за нас.
2. Мисля, че първият е достатъчен и няма нужда от повече такива примери.
3. Но все пак, ако си очаквал повече и все още казаното не ти достига, то ти си жена, а в такъв ...
Аз пак ви пиша,
ей така без повод, момичета.
Да, да, зная… Децата, работа, грижи...
Навън почти прецъфтяха кокичетата.
Февруари е, но намирисва на пролет ...
Звънецът на вратата дрънна...Краката ми омекнаха, полиция.
Ех, къде се изгуби Гошо да ме предупреди както преди време '' Не идвай днес на работа в безистена, почивай си у вас, униформените са тук и вече прибраха трима, хич не е здравословно да идваш...''
Окопитих се бързо
- Мадам Натали, имаме клиен ...
Нощта е нежна – синьо кадифе,
Звездите светят като златни брошки.
Луната... Кой ли облак я отне?
Зад него пише скришом тъжни ноти.
Но ти послушай... Слей се с песента. ...
Земята като балерина се завъртя и изписа пролетни надежди...
Обсипа всичко със зелена еуфория и разпиля своите трофейни цвета...
Нейния аромат на дъх на безброй ухания на живот...
Събуди напъпили клонки, който скоро ще люлеят гнезда...
Дойдоха дни на белота и наведени кокичета в своята опазена свобо ...
Размяната
Имах сестра близначка, с която много си приличахме. Дори баща ми не можеше да ни различи. В училище обаче това беше лесно. Достатъчно бе да ме попиташ нещо по математика, а сестра ми да помолиш да пее, и беше ясно коя от двете стои пред теб. Аз не можех да пея, докато сестра ми имаше прекр ...
След дългия, монотонен ден,
след студената формалност и хорска любезност,
след поредната вечна минута,
загледан в морето от жестока небрежност.
Аз искам да зърна очите на бурята, ...
Приказен, чуден, растителен дим
идващ от там, където вечер горим.
Бавно и плавно моя спътник любим,
изпълва стаята, в която си спим.
При всеки дъх през мен преминава. ...
ГРАМАДА ОТ ПРЕМЪЛЧАНИ ДУМИ
Тайно минало има светецът,
както грешникът – право на прошка.
Щом в небето звездите не светят,
те се крият зад облака нощем. ...
АВТОПОРТРЕТ С КНИГА
... най-смисленото място на света е моята притихнала алея,
където вечер книжица чета – и в светлите ѝ мъдрости се рея,
заграждам си ги с черния молив и с радости душата ми се пълни,
дори забравям, че съм още жив, и че съм пътник в думите безмълвни, ...
Океан – голям и безкраен, над него друга една безкрайност – небето, каращо вълните да танцуват отразените в тях звезди.
Моряка се подпираше на кормилото на лодката. Бе заспал отново и сънуваше как се носи в тези небеса - не знаеше дали лети или плува сред тях, просто усещане лекота и свобода, онази ...
Внезапно я прекъснах
- Но вие казахте, че…
- Ти, ти… - спря ме тя меко - Със Смъртта всички са на „ти“. Неизбежно близки. Аз винаги съм с вас – не знаете кога и как ще се срещнем – може на банкет, може в тоалетната, може при запек, може върху жена1 може пред камера и микрофон, може в съня…
- Обаче, ...