Когато сутрин отвориш очи,
света поглеждаш с надежда.
И някак си смирено ставаш ти
и тръгваш по безкрайните пътеки.
С всяка стъпка света ти се разпада, ...

Иванчо: Тате, чух, че някои жени си купували дълги краставици не за да ги ядат.
Бащата: Правилно си чул, сине.
Иванчо: Но за какво ги използват тогава?
Бащата: За да си простират долното бельо.

ЗАДЕН ИЗХОД ОТ СПЕКТАКЪЛА
Панаирът приключи по-рано и вчера в града
бързо сгънаха всички сергии и шарени шатри,
после циганка мете из главната с твърда метла,
и в чували натъпка билети и смачкани карти. ...

Често се случва Силата на безсилието
пръстите си къси да подвие в юмрук.
Удря, руши безпощадно, неистово -
същински таран или пневматичен чук!
Юмрукът на безсилието си има и тяло, ...

От малка още те познавах
и все те търсех сред децата.
В измислен поглед замечтана
се криех в клона със листата.
Небето късно вечер спеше, ...

Бармана отвори леко крана за бира и кехлибарената течност потече в приготвената наклонена халба. Гъста снежно бяла пияна се надигагна бавно отстъпвайки място на прииждащото пиво, докато не застана отгоре на халбата като снежна шапка, а мъничка капчица се плъзна по потната стъклената чаша докато барм ...

„Майче, правилно
как се живее?“ - „Чеде,
знай, че образец
е Младенецът -
Грехоизкупител и ...

Сълзи в очите, с дъх на мастика
една любима песен, един стих
на Слави ли е, на бенда ли, глас на Деси
пълнят ми душичката
Не искам да виждам никого и искам всеки да го видя в душата ...

Народни поете, и на теб посягат,
да спрат свещения ти глас желаят!
Да убият родното ръце протягат,
докога, българи, гаврите ще траят!?
Слепци политиците наричам, ...

За вас съм Никой,
може би от Някъде,
там вероятно няма Нищо,
но пък плътта ми тя е Някой,
поела смело пътя си за Никъде ...

На два остри кола
е вързан животът.
Висят по него
красиви възможности
захапани ...

В душите наши се стаява ледна зима,
снегът остава си несбъднат бял копнеж,
понечиш някому ръка да подадеш,
а той с насмешка хладна, ясно различима
глава извръща рязко. Безразлично кима, ...

Порнографско потребление
е малко добро,
ала нейно измишление
голямо е зло.
Силикон-грозота ...

Любов тъй страстна и гореща,
любов тъй омайна, наслада носеща.
В две сърца тя се породи,
когато се открихме аз и ти.
Две съдби преплетени, ...

През тръни към звездите аз вървя.
Вървя...?! Не - пълзя!
Длани окървавени и нозе - олово
молят за покой. И тежко слово
на език ми тегне... Но мълчи уста! ...

Разнообразяване – свеж въздух от кенефа…
хххх
Трагедия – постигането на целта е край на приключението…
хххх
Законът – опит със сенокосачка да естетизираш гората… ...

Влакът тръгна. А такааа...
Познайте... Кой ли се успа?
Все го гоня и не стигам.
Що така не се побирам?!
Май ми пречи потеклото. ...

Накрая се отдръпваше и лятото,
като вълна прибра се към морето.
Машините прибираха посятото.
Децата тичаха след него: Ехооо! Ехо…
Застинали на кея те го викаха, ...

Частица от света
Вървя по стъпките на красотата,
картината е бяла от снега,
цигулка само плаче в тишината,
откраднала частица от света. ...

Подари ми небе, щом морето е само през лятото.
Подари ми сърце, ако има надежда и вяра.
Подари ми и себе си, ако може и без отмятане.
Подари ми всичко, което не става на пара.
Нарисувай ми утро, което усмихва душата. ...

КАМАСУТРА ВЪВ ФЕЙСБУК
Понеже друго нищичко не мога,
вместо за фитнес да троша пари,
реших да се захвана с хата-йога! –
и почнах още днеска – нейде в три. ...

Сънувах, че пониква ми брада.
Жена суетна съм и що да сторя?
Kак с мъжки атрибути из града?
Pеших със всички сили да се боря.
С пинceтa се въоръжих ...

Безпосочно се носите,
а уж имате планове.
Гоните блянове,
а ви бягат посоките...
Вечно нямате време, ...

Бездуховни в земната плътност,
забравили основното си сетиво...
криволичим към своята същност
отново с въпросът:"Що е любов?"
И не е чудно, че в сенки кръжим... ...

По стъклата сянка полунощна
се прокрадна в бързия ми стих.
Тайния си сън ѝ посветих –
заблестя пленително разкошна.
Възцари се помежду ни странна ...

– Точно така – достатъчно! – извика звънък момичешки глас, от който сърцето на Джъд трепна. Беше го чувал някъде. Да, пред полянката с разковничето! Като че ли цяла вечност беше минала оттогава!
Синигерчето, излетяло от гнездото на Дървото, кацна на пода пред кораба и се превърна в десетинагодишно м ...

Език на огън побеснял от мъка
и демонският дъх на суховей
ме близват с ярост и перфидна тръпка
без глас пълзи… плътта ми е трофей.
И в този ад, разливащ се горещо ...

Вървях като смазан към къщи. Пихме с наборите кафе и зачепахме две от любимите ни теми, жени и здраве.
Заразправяха случки от санаториумите където са били, жени, жени, колкото искаш, всяка дошла болка да лекува, а и медицинския персонал бил на висота и винаги готов да помогне при нужда. Слушах ги съ ...

Боли ме за хората без зрение,
отнасяйте се по-човешки с тях,
не се дръжте към тях с презрение,
защото слепотата на духа е грях!
Защото тези хора нямат вина ...

За съвет при златната рибка се явили Денков, Хининова и магаре.
- Питай каквото ще питаш - казала златната рибка на Денков.
- Златна рибке, кога ще ни приемат в сухопътния Шенген? - запитал рибката Денков.
- Когато стигнеш пеш от София до Амстердам! - отговорила рибката.
- Лошо! - отговорил Денков. ...

5. Полет над Плътта
Поканили най-мъдрия от всички мъдреци в палата на прочут владетел. Влязъл той тихо в залата и седнал незабележимо в ъгъла.
Масите били отрупани с най-изискани ястия, но красивата съпруга на домакина не хапвала. Устните ѝ били напукани и сухи, ала не отпивала дори глътка вода. Дре ...

МЪЖКИ СЪНИЩА
… сънувах, че вратата се отвори – и в стаята на пръсти влезе ти –
и тихичко ми каза: – I 'm sorry! Добави сетне: – Моля те, простѝ!
Застана покрай моя бял прозорец – и дръпна овехтялото перде.
А аз мълчах – и черни бездни горест се свличаха незнайно откъде. ...

Катранена нощ е и вихрите вият
Виелица мощна сковава света
В треперещи шепи лицето си крия
крещя и без сили ридая в снега.
Човекът е смъртен, за кратко изгаря ...

Ню Йорк
Имение Роуз гарден
16,00 ч.
Една черна лимузина приближи желязната масивна врата на имението и спря. Шофьорът Били подаде звуков сигнал с клаксона. Автоматичната врата постепенно започна да се отваря. Колата потегли бавно и след един десен завой спря пред входа на къщата на Ричард Стоктъм.
О ...