Сякаш беше вчера
помня този вечен ден.
Сякаш че е днес,
и случва се сега.
Няма друг като теб, ...

Минавам нощем покрай вашта къща
и виждам я пред малкия площад ---
вратата, керемидите --- все съща,
останала след онзи минал свят.
И спирам се за малко. Отдалеко ...

Те са винаги тук, на ъгъла в стария център,
не създават проблеми и не правят бели,
тях ги смила живота във грубия блендер
и остават във своя Вселена сами.
Имат своя си приказка, своя утеха. ...

Аз дишам те
тъй както мене ти,
със цялото сърце
и пия те с очи
на влюбено момче, ...

За мъничко застина в тишина
пространството във нашата квартира.
От опит зная някаква беля
очаква ме щом глъчката замира.
Че у дома тършува без умора ...

1977

Ти и дъждът
Дъждът почука на вратата,
разплака моето сърце,
донесе любовта красива
и приказните светове. ...

КЪДЕ СИ ТИ, ПРЕКРАСНО МОЕ ДЕТСТВО?
... защо не съм момченце босоного – да слизам на напечения плаж,
да срещам птиците от Чад и Того, за пенсийка с това натрупах стаж,
завързал с връвка летните бермуди, с хавлийката в продънения сак,
къде изчезнах? – мама да се чуди, доде тропосвам варненския бряг, ...

„По принцип“
„Случва се“
„В крайна сметка“
С тези три фрази
навлезе езикът ни ...

П О П Ъ Т Я 15
В творбата си "2023" публикувана на осми Август
ви говорих за ледените огромни зърна
от по 40 килограма парчето,които ще падат,
но явно отново не бях напълно разбран. ...

Ако съм птица, искам да бъда орел.
Да се рея, там в синевата.
Да посрещам слънцето и новия ден,
от високия връх на скалата.
Утрото там да сънувам нощем със вятъра, ...

Веригите на време и пространство счупих,
на пук на сивотата
аз летя.
Високо,
докосвам аз небето, ...

В горещината се чуват само стонове
все едно е ад. Душата на хладно е
прибрана. Пуснала в сърцето столони…
И пие от него. Виното вече е жадно…
Колкото по-красив е миражът, сякаш ...

Благодаря ти, благодаря,
че това което все ще мога
повече от тебе е и
мааалко и от мене:
времето ...

Ти чу ли снощи дъжда
как по стъклата ми тихичко плаче?
Светкавица как раздира нощта
и пробягва тъга по клепачите?
Разчупи тази тъга ...

Чишка Димитрова, студентка без срам,
вече десет години, все на държавен план.
Учебник не чете, за изпити нехае,
преписва от пищови, нищичко не знае.
Ето семестър нов, а Чишка е на линия, ...

Животът си предвидих с точност
до няколко несбъднати късмета.
Случайното изглежда ли нарочно,
щом никога не спираш към успеха?
И мисля си, дали ще съм след края - ...

Последната Хала
беше толкоз одъртяла,
че й писна да чака
да умре от ръката на Юнака.
Затуй реши в полицията ...

Аз не съм се родила наново
след жаравата в твойте очи,
няма помен от моето слово,
премълчаното още горчи.
И не съм замечтала отново ...

Да се изкажа…, ако някой пита,
поет съм сред поетите и крал,
и слушам само вярната си свита,
без нея все едно не съм живял.
На вечната си форма ще заложа, ...

Живял един стар поет на Стария континент.
Преминал през много сезони,но опазвал
в душата си утрото на изгрева и един момент,
щом слънцето потъва в хоризонта на залеза...
От детството на любовта до дните на зрелостта , ...

В летния и топъл дъжд
хуквам вън усмихната от наслада,
да усетя по кожата си прохладния душ,
да опитам капки от небето да хвана.
В летния и топъл дъжд ...

What's the truth?, they ask.
Well, I'm not quite sure.
Is that you?, they ask.
No, actually, it's you.
How it is me?, they ask. ...

Аз вярвам в тази любов,
започнала по първи петли,
на разсъмване.
Имала всичко в този живот,
даже и от други, още преди ...

Не знам дали въобще ме пита
ташунко ти, той - ласкавият крал
дали ще жертвам сан и свита
дали за тебе само съм живял?
Сърцето си на стомна ще заложа, ...

Там, някъде далече,
във края на гората,
където се целуват
Небето и Земята.
Аз вярвам, че отново ...

Градът не спи, очаква свойте жертви,
прикриващ в пъстротата си угроза.
Не стигнат той от майчините клетви
продава щастие на грам и доза.
Градът не спи, във шумни дискотеки, ...

Баба Сладкодумка
седна на раздумка
с пет добри съседки,
що плетат жилетки.
Първата – Неделя, ...

на Ст.
Не със злато, косите ти, мила, сравнявам,
нито с мед на очите ти кротката благост.
Несравнимото нека в клишета възпява
този, който живота за утре отлага. ...

В неделя отидохме заедно с Нина да върна мои три книги и попълня молба и формалности.
Направих се на завеян из рафтовете с книги докато двете рускини си шушукаха нещо.
И отново разходка из познатите Монастираки, драпане из каманаците на Акропола, в кафе барче ''Мера ке нихта'', весело и безгрижно. И ...

Очите, спирали да търсят нежността...
Защото в боя няма нежност — Кай?!
Ръцете ни - отхвърлят любовта,
когато в битка липсва пристан — Герда?!
Нозете и - разкрили прелестта, ...

Да Вървим!
Да Напредваме!
Че пътят е един
и в съня дори.
Потребно е. ...

Попадна след поредния успех
във една килия
с троица известни, влюбени
в клетият живот поети.
Изрече за поздрав ...

Избягах... от своите дрехи...
Свободен съм вече... и гол...
Клошар-вятър мина и взе ги,
и хвърли в морето от сол.
Избягах... от своите мисли... ...

П О П Ъ Т Я 14
"Господи,не им го вменявай за грях,
защото те не знаят,какво вършат."
Но да бутнеш баба си по стълбите
и да я питаш,за къде се е забързала...?! ...

Отвън беше тъмно, когато старецът, прохърквал безгрижно дълги часове отвори очи. Лежеше с риза, закопчана до последното копче, а над нея плетена жилетка, която пазеше спомени от последните му хранения. Изненадващо за досегашната летаргия хвърли бързи, хищни погледи около себе си. Видя поднос с храна ...

Не те обичах просто на шега,
но ти със мен добре се пошегува.
Като торнадо пролетно вилня
в живота ми и шеметно танцува.
Познаваш ме, не мога да те спра – ...

Дали усмивка крива...
ще направи по-добър Света!?
Дали Майчина целувка...
ще обнови надеждата една.
Въпроси който съня ми губят. ...