На небето аз попаднах
в кабинет сред разни твари.
На земята се разпаднах
и съм тук сред митничари.
Книга те масивна взеха, ...

Мечтая си самотен в този късен час
да има ние - не да бъда само аз.
Мечтая всеки ден и всеки час
да зърна теб, да чуя твоя глас!
Забравих всичко - дори загуби смисъл, ...

Има ли накой готов
С мен да гори
Има ли някой жесток
С шепи кръвта ми да спира
Парченца от мене да сбира ...

Заведи ме в Гетсиманската градина,
разходи ме по вълшебни тротоари.
Аз искам просто с тебе да замина,
че мъка бедна ми душа попари.
Все има свят, на този паралелен, ...

От полъх е по-нежно твоето докосване,
но защо ръцете ти потъват в мен?
Когато ме погалиш - изстивам,
замръзвам цялата в очакване
да усетя допира ти отново, ...

Полека се сляга купчината пръст,
притиска капака над мене,
обрасъл е в бурени старият кръст,
дълбаните букви бледнеят.
Студено и тъмно, и влажно е тук, ...

Дали си този?
Парченцата на моето сърце
се пръснаха във хиляди посоки.
Дали си този, който ще ги събере
и излекува белезите му дълбоки? ...

Родих се, плаках, недоумявах,
растях, учих се и забравях!
Влюбвах се, разделях се, пропадах,
ставах, смях се и съжалявах!
Линеех, крадях от живота и давах, ...

- Нека бъде светлина! - каза Той.
Волята Му беше закон за мен. Аз бях първото творение, неповторимият! Аз бях Луцифер - Носителят на светлината!
Затворих очи, разкъсах гърдите си и дадох на света първия лъч... надеждата... Дадох част от себе си...
Болката беше непоносима, но фактът, че изпълнявам Бо ...

От огъня на любовта родена,
под ярките лъчи на слънцето,
под светлината на луната.
Красиво цвете на любовта,
да те докосна не смея, ...

Аз по пътя трънлив ще премина,
босонога през дълбокия брод,
ти почакай, не ще те подмина,
вярвай в мен, както вярваш във Бог!
По баири и урви ще бродя, ...

Ставаха рано. Ставаха много рано, за да хванат най-подранилите клиенти и да не изпуснат никого. Работеха много здраво. Вечер затваряха ресторанта последни от редицата заведения, накацали успоредно на главния път, свързващ големия град с по-малките градчета и околните села. Не държаха на доброто кафе ...

ГНЕВНА ОДА
ЗА ИЗЕДНИЦИТЕ
НА НАРОДА
Плебисцитно дознание
До Народното събрание: ...

В зората на звезди самотни
видя поетът смърт сиротна.
Засмя се той, избухна в крясък,
душата му умря със плясък.
Поетът болен е, но ведър, ...

Отвори ù! Тя те чака отдавна пред прага –
боса, с устни безкръвни от дълго мълчание,
тя не плаче, към звънеца ръка не протяга,
тя е сянка, стон на ехо, вик и миг разкаяние.
Там, във тъмния вход я подритват младежи, ...

Беше пролет. Сред пъстрия цветен килим
луната разпусна сатенени плитки.
И косачът ме викна среднощ да косим
самодивска трева, оттатък върбите.
Той не ме и погледна, не попита дори ...

Щастие има когато ти щастието търсиш,
Страсти обливат тялото ти, когато на страст ти отвръщаш,
Радост в очите ти има, когато ти радост посрещаш,
Мигове нежни ще помниш, когато нежност готова си ти да приемеш.
Върви ти, не спирай живота във тебе. ...

Приседнал под уличната лампа навън,
с отчаяно, бледо лице,
безмълвно ръцете отпуснал встрани
един несретник с разбито сърце.
Поглеждам това лице крадешком, ...

С ВЯТЪРА ЕЛА!
С ВЯТЪРА ЕЛА!
И ЦЕЛУНИ МЕ ПАК ТАКА,
КАКТО НЯКОГА
В НОЩНАТА ТЪМА, ...

НЕ ЗНАЕШ ТИ….
О, ти не знаеш колко те обичам…
Най-чистата любов във мен лежи…
О, старомоден съм, не го отричам
и затова съм хлътнал до уши! ...

Целунах ли те .....
Сънувах сън, пред мен стоеше ти,
прекрасна като северно сияние.
Очите - тюркоазени звезди
ме гледаха изпълнени с желание. ...

Хей, сеячо на сънища, тази нощ ме пропусна,
а и другите преди нея, и закръгли го лятото.
И на длан от зората, като птица безсънна,
ще ме свари щом тръгне към юга си ятото.
От натежалите клепки, есента ще изрони ...

ПРОЗОРЕЦ - КИНОЕКРАН
Моят прозорец на село
е като киноекран.
Сякаш че някой заснел е
част от света, в едър план. ...

Тигър, в клетка
затворен,
обикаля
безпомощен
и до болка ...

Плаках, сънувах, живях.
Търсих, обичах, копнях.
Не молих слънцето да се смили над мен,
не молих изгрева да не настъпва ден.
Поисках малко от вселената голяма – ...

Здравей, любими!
Как е днес денят?
Сърцето усмири ли се след мрака?
Здравей, любима!
Мъча се - уви... ...

Тази сутрин се събудих
с ръце безкрайно дълги,
стигащи небето,
прегърнах облаците без проблем,
а Слънчо лъчезарен ...

Леглото е застлано.
Два пръста е конякът,
излегнат на дъното по хълбок.
Дежурят чашките на масата,
непипнат кафеникът и цигарата. ...

Искам да дойдеш. Желая.
Но си сянка.
В сърцето.
Предай го нататък.
И край… Морето отми ти следите.

Ти само покажи, че имаш нужда
от нежност и от топлина...
Макар за теб все още чужда -
припалвам си последната искра.
И моята душа нерядко страда, ...

КАЖИ МИ...
Кажи ми как да те забравя,
кажи ми как да забраня,
кажи ми как да те намразя,
кажи защо с друга си в нощта?! ...

Засадено в деня на раждането ми, на двора,
то стои сега и тъжно, и самотно,
а дойдох с него да си поговоря,
че беше моят най-добър приятел във живота.
То никога не ме предаде, ...

Аз се давя в морето. Покрай мен минава лодка, подават ми ръка да се кача и да се спася. Страх ме е да изляза от водата. Стояла съм толкова дълго, че солената вода вече ми е сладка. Стар ме е, че ако изляза, няма да има за какво да живея. Няма да ги има вълните, с които съм се борила, няма да я има с ...

Същата съм. Виж ме - саморасляк.
Луда, дива - колкото си искаш.
Като огън, дето мъчно ще угасне,
даже и с вода да го наплискаш.
Още на сърцето чиракувам. ...

Искам да хвана и да се напия...
да пия до припадък,
да отпивам с ярост и да пълня с воля тази проклета чаша...
Искам да те няма!
Искам да не мисля, дори да знам, че не мога. ...

Свят (Вселената)
=============
Небето спомня ли си нашите неволи?
Защо ли чакало ни е да се родим?
Чия ли мисъл ни извая с дланите си голи, ...

Поех по калната пътека,
изпълнена с трудности и толкова тъга.
Бях сама, без никаква утеха,
но не се отказах въпреки това!
Вървях и опознавах света, ...