Между гърдите обли и бледи на луната разголена
блуждаят бенки прозрачни – ноти разхвърляни,
в полутон самота скриват своята дълга агония
и се раждат отново, пак там, в сърцето на въглена,
който дълги години гори ме до пепел бекръвна ...

Викове от безкрая.
Близко мълчание.
Сънуваме Рая
в адско страдание.
И протест мълчалив... ...

БРЪМЧИМ, БРАТ, БРЪМЧИМ…
Чувам бръмченето на мухата –
на “ВИП-авангарда” в главата…
Жужат бръмбари и комари
в акъла на височайши другари… ...

Уморих се да те обичам...
По-точно омръзна ми.
(Какви страшни думи изричам...
луда съм - за връзване...)
Всяка нощ крия мечтите си ...

Тичам
И по босите ми крака се редуват облачета прах
Телена ограда
Електричество
Студено като жена ...

ДВЕ ЗЕНИЦИ
Аз срещнах много хубавици
във китката на младостта…
За мен, обаче, в две зеници
ми е събрана любовта!... ...

Сън
Знам аз една страна,
най-приказната на света.
Там стават чудеса,
там искам да те заведа. ...

Не съм проливала сълзи за любовта -
написах вместо тях стотици думи,
а чувствата си в своите слова
внимателно подреждах в леки рими,
за да опиша всяка малка тръпка, ...

До зори обичай ме
Все така мил и страстен
в ръце държиш ме ти,
а от желание боли ме,
с топли длани галиш ми косите, ...

Мечтаеш си тайничко за мен
в онези самотните нощи!
И тайничко припяваш онази песен,
в главата ти е още!
Гледаш в тъмнината празна, ...

До контейнера котараци мърсуваха...
(по Верона Шумилова)
- Здрасти, де! Аз съм. Още не спиш?!
- Не спя... уморена съм вече...
- Мене ли чакаш?! Още гориш?! ...

Разделя ни една стена,
разделя ни едно мълчание,
което, ако разруша,
ще бъде равно на признание.
Разделят ни безброй неща - ...

Потънал в лунна самота
Жадно спомени поглъщам
С празна чаша в ръка
В миналото се завръщам
А на дъното и има ...

Вечер, щом настъпи мрак, в моите мисли попадаш
пак и пак. И да искам не мога... да те премахна с раз.
А ти, крадецо на сънища, идваш, нахлуваш в съня, за
да вливаш капка надежда по любов, любов изгубена.
И да искам, не мога да те върна обратно, сърцето ...

Само час
и ще видя ръцете ти
и дъжда,
дето спи в тишината им…
Само час ...

Чакаш
Две свещи
хвърлят слаба светлина,
две нощи
мъждукат в буря и мъгла. ...

Да спечелиш доверието на някого понякога може да бъде много трудно. Както се казва: „Доверието трудно се печели, но още по-лесно се губи.” Ако един човек иска да спечели доверието на даден човек, той трябва да се потруди доста. Трябва да му покаже, че каквото и да става, той ще бъде до него. Доверие ...

Щастие обсипа моята душа,
красива и беззащитна бе тя.
Щастието доведе тези пролетни цветя,
ухаещи на доброта и мъничко тъга...
Ах, какво щастие беше това, ...

Събуди се, Любов,
цяла нощ над мечтите ми хъркаш,
този сън ти е нов,
много сладко примлясваш и скърцаш.
Събуди се, Любов, ...

Тиха сянка се обади -
Де отиваш, пътник странен?
Де са твоите обяди,
намери си пристан хладен.
Казах ù - не ми се мешай, ...

Измислен ли си, или те има?
Въображаем ли си, или не?
Сърце си ти на океана
и с живот даряваш ме!
С лице на ангел - ...

Имаше нещо в това момиче, което никой със сигурност не можеше да определи лошо ли беше, или добро. Тя беше като хамелеон, променяше нрава си, в зависимост от средата, която я заобикаляше. Дори и очите ù променяха блясъка си. Доста широк спектър от настроения можеше да различи в тях човек. От пълно б ...

Лотар се прибрал в имението си. Въпреки прохладата и почивката, която си подарил край брега на езерото, се чувствал притеснен. Нещо го карало да е неспокоен. Разхождал се из дългите коридори на замъка си и не намирал утеха. Бил напрегнат и с объркани мисли. Сякаш нещо го боднало доста болезнено, но ...

От приказки излязла е тя,
с грешно тяло в нощта.
С нежност стъпва по земята
и пали мъжките сърца.
Грях с име на жена. ...

И пак прокудени
по тез чужди държави
в кръчми хъшове седят,
менте ракия пият,
пушат люти цигари. ...

Мое слънце от минало лято.
Мое слънце със тъжни очи.
Аз все още те нося в душата.
И ме топлиш. И ме болиш.
Мое слънце, пътеката помня. ...

Да те запомня влюбен искам все така,
за да не може зло от мен да те дели.
Да ме рисуваш с филиграни по стъкло
и погребеш застоя под развалини.
Да задържиш света ми, ласкав, онемял ...

Там - сред дивото - крещях,
разкъсвах се на хиляди парчета,
сто живота съпреживях,
а в един живот душата ми обречена е клета.
Сълзи не можех да пророня, ...

Край нас се вихрят хиляди енергии.
И атакуват всички сетива...
И като струни всички наши нерви
безкрайно се опъват от това...
Около нас витаят отрицателни ...

Ако се върна след години уморена,
самотна и отчаяна
във своя път,
ако животът е постъпил зле със мене,
о, нека топлинка намеря ...

Изплъзване от грешното ни тяло
и скитане в простора, само дух...
Условностите призрачно изтляват,
страхът е сляп, копнежът пък е глух...
Огради - те са само за телата, ...