Спомен
Отиде си и нищо не остана,
прах по лавиците и самота тежи.
Танцуват сенки по стените и залъгващо припряна,
слънчевата светлина се скри. ...

КАКВО Е БЕЗКРАЙНОСТ
– А знаеш ли, татко, какво е Безкрайност? –
с въпроси обстрелват ме пак синовете.
– Домът на звездите и вечна потайност –
измъквам се гузен, спасил авторитета... ...

Отвори ли писмото ми?
Написах го, загледан в падащите кестени.
Два листа, откъснати от тетрадка,
нахвърлени думи
и рисунки на тях са поместени. ...

Напоследък в очите ù
се е свила тъга и умора.
Раздразнение, като сянка,
пробягва над горната устна.
Остро стрелкат веждите ù ...

На морския бряг лежах унесена,
докосваха нозете ми солени вълни.
На гларуси във песента заслушана,
с дъх на водорасли - милвах твоите коси...
Очите с морски оттенък до днес ...

Стои, стои на върха на скалата
със шепи разпиляна мозайка
и събира, събира цвета на зората,
с душата си на бяла чайка.
Върви, върви под крайбрежна дъга, ...

В призрачния град,
в тъмнината,
канал съзрях в далечината,
не достатъчно голям,
но побиращ моя блян. ...

Летяло копие едно
и в битки с точност поразявало -
и тъй си вярвало самò,
че по-добро от него няма(ло)!
И не помисляло дори, ...

Четеме чужди стихове, за друг написани
и търсим приликата с нас.
Изпиваме с надежда всяка дума,
тъй, сякаш са написани за нас!
Какво ли търсим? ...

Разлюляват се в утрото бели божури
с натежали от унеса свеж аромат,
да прекършат не могат ни вихри, ни бури
на доброто в душата безсмъртния злак.

Приказка за заблуденото китайче
Имало едно време едно малко китайско момче, на около седем години. То живяло само с бедната си майка и нямало баща. Къщичката му била твърде далеч дори и от най-близкото село, така че малкото китайче си нямало приятелчета, с които да си играе. Пък майка му по цял ден ...

Лале и птица срещнали се в индустриален град,
насред сивите павета.
Ти как поникна тук в тази мръсотия,
в безводна сухота? – зачудила се птицата!
А ти как тук дойде в този глад, негостолюбие? ...

Като ябълка измита на дъжда,
като сЪлзи по лицето на морето,
близост след неистова вражда
и пауново перо, което
е един забравен талисман - ...

Хари Потър.
Сириус Блек.
Помня дните в килията. Помня страха.
Помня спомените на ужас и огън студен.
Помня плашещата, мрачна, злокобна тишина. ...

НЕКА ДА ПЕЕ ПЕНКА
Като ми пееш, Пенке,
знай, че те подслушвам,
с чана зънкаш, бенке,
но аз си се ослушвам!... ...

Крещят ли думите в тебе,
истинно (раз) казващи за любовта?
Блъскат ли се чувствата в тебе,
когато обречен си на самота?
Мислите събират ли се в ума ти, ...

Тя е там и търпеливо чака.
Облечена във роба черна,
в едната си ръка коса остра държи,
а другата протяга я към мен, но не
от черен мрак, а от бяла светлина ...

Когато синевата се разкъсва
и прокърви червеното на изгрева -
боли, защото всяко раждане
е рана, от която се възкръсва.
Когато белотата на промяната ...

Душата си със твоята съм сляла,
прегърнала съм твоето сърце,
страхувам се от бъдната раздяла
на вплетените днес ръце.
Две грешки във една събрани, ...

Макс Де Анджелис/ Ноеми Скопелити - Чувствата
------------------------------------------------------------------
Autori: Marco Ciappelli & Diego Calvetti
-------------------------------------------------------------------------
Автори: Марко Чапели & Диего Калвети ...

William Wordsworth - "My Heart Leaps Up When I Behold"
My heart leaps up when I behold
A rainbow in the sky:
So was it when my life began;
So is it now I am a man; ...

Бъди със мене днес! Бъди и утре!
И всеки следващ ден със мен бъди!
Бъди ти мойта радост във живота!
И нека заедно да сбъдваме мечти!
Бъди ти слънцето, деня ми що огрява! ...

Хайде сега да си преброим
раните, белезите, болките
и да сравним -
кой колко е обичал,
кой колко е живял, ...

Кръчма е душата ми,
надпис „Отворено” на вратата виси.
Всеки идва, „поръчва” си чувства ,
счупва ги смело на пода,
а аз оставам… да мета. ...

Автор: Тодор Капитанов/ Художник: Николай Беляшки/ Редактор: Борислав Попов
Стр.2
Дали детската игра "Дай, бабо, огънче" не е дългосрочна маркетинг стратегия на тютюневите компании?

Камъкът, на който се облягаш
или с който портата подпираш,
този, който хвърляш със досада
или като сувенир прибираш.
Камъкът, изграждащ планината, ...

Ден първи:
Един ден, откакто съм отказал баничките, а вече усещам първите симптоми на абстиненцията - накъдето и да погледна, виждам само банички! Те са навсякъде. Сякаш целият свят се обитава само от банички. Ах, как обичам света!... Но искам да го унищожа, да го схрускам. Започвам да разбирам Адол ...

Догарям...
Точно, безмилостно ти прегори ме -
във моите вени днес плува любов,
превърнах се в огън, във факла на дните
белязала яростно изгрева нов... ...

Детето: Рибке малка сребриста,
с очички като мъниста.
Гледам те и ти се радвам
с риск да цопна и падна.
В твоето царство чудесно ...

"Как си, принцесо?"- питаш ти.
О, "принце"! В мене нищо вече не гори...
Да разсъждавам е излишно, а да заговоря - просто думи.
Само ще те слушам
и в погледа ти ще се взирам. ...

нищо не искам
единствено
да почувствам лицето ти
до моето
плътно ...

Кулминация
Половин усмивка,
четвърт съзаклятие.
Кратката дума
вечно е проклятие. ...

Внимавай! Търсиш си белята.
Тези свалки аз ги знам.
Да бройкаш кака - непозната.
И мислиш се за пич голям.
Голям играч си, ама друг път! ...

Тук съм.
... И нека лицемерът да мълчи,
оплел се във интриги безконечни...
Преглъщал съм обиди,
трижди по-горчиви ...

“Oh, Lord, behold my sin! Behold!”
Елена Алексиева – „Записки на флагеланта”
Зографът е сляп и бродира абстракции.
Безпаметно вие тъгата в палитрата.
И Господ е само случайна атракция ...