Contemporary authors work: literature, music, art etc.
Шал от Норич (I част) 🇧🇬
Гол пред инфаркта 🇧🇬
нощни пеперуди -
сърдечно пърхане
Изстрадано щастие 🇧🇬
Не беше трудно за тях, селските чеда, да свикнат с новата среда, да тръгнат в крак с ритъма на градския живот, да се гмурнат в морето от хора, прииждащо на талази , заляло улици и площади, особено през лет ...
Знаменосецо 🇧🇬
на вековния жесток палач,
не бе народ, а глухо стадо.
Без пастир. И без водач.
Скитник прашен, непознат, ...
Малка нощна приказка 🇧🇬
Отвън бе паднал сребърно перлен здрач. Студът бе изковал своя аплик около бледото и подпухнало лице на луната. Тя бавно тътреше старите си пробити чехли по билото на дълбоко спящата отсрещна планина. Утрото се струваше толкова да ...
Кокиче 🇧🇬
как главичка си свило.
Колко много те харесвам
и с много трепет те очаквам.
Ти, кокиченце малко и красиво, ...
Моя 🇧🇬
*"моята умна красавица"**
**"моята красавица умна"
1. Кръв,
това си ти, ...
Празен съд 🇧🇬
да бъде напълнен" из филма "Сибирският бръснар"
на Никита Михалков
Човешкият живот е празен съд.
Да го напълним със любов и вярност, ...
На обич ме учиш 🇧🇬
на Антония
Приятелки – много, но нямах сестра;
от Горе ме гледаха двете ми баби;
и мама не беше със мен тъй добра, ...
Авторът винаги има право (I) Найден 🇧🇬
„Дали да не премахнем умалителното „ръчички“ в този стих, мила Искра? Твоят лирически е мъж, все пак....“
Искра стана от бюрото, извади от хладилника бутилка минерална вода и жадно отпи няколко глътки. „ Последната бутилка-мина през измъчения ѝ от жегата ум.-Утре ще трябва д ...
Бетон – из цикъла "Малка средновековна пластика" 🇧🇬
от бетон е натежало:
раснат сгради "звездочели"
на комплекси и хотели!
Имаше простор и дюни! ...
Сенките на нашите непростени грехове 🇧🇬
Над разпилените във гроба общ нозе
капаните поставя ловецът на сълзи,
с наслада къса крехките криле
на давещи се в блатото души - ...
Восъчна клетка (Приказка за любов) - край 🇧🇬
Мама 🇧🇬
който идваше отвън...
Шум от врата
на лъскава кола!
Изтичах Аз навън... ...
Защото я обичам... 🇧🇬
Слънцето се скриваше зад планините в далечината. Езерото отразяваше само короните на вечнозелените дръвчета около него. Лятото бе към края си, а в това време на годината залезът беше наистина красив. Неописуем би бил с думите, с които борави едни млад писател аматьор. Залезът излъчваше някаква ро ...
Страничен наблюдател 🇧🇬
ни разделят и събират.
Седнала във мрака на нощта,
в чашата ми болка се налива.
Тежест, умора и дълга самота ...
Мисли за Левски 🇧🇬
Левски за нас е образец на духовна чистота, на нещо свято, чисто и непокварено, възвишено и ...
Да пътуваш наникъде 🇧🇬
Беше лято, горещо, спарено, задушно, морно. Топлината караше погледа да се замъглява, разсъдък ...